Вторник, 19.03.2024, 13:29
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

Теофилакт

АРХИЕПИСКОП СВЕТИ ТЕОФИЛАКТ ЕВРИПСКИ (1085 – 1108)

Оловен печат на свети Теофилакт

Свети Теофилакт Охридски се е родил в Еврип на остров Евбея. Известни са имената на двама от братята на свети Теофилакт – Димитър и Йоан (вж. Писмо № 4, Писмо № 42 и Писмо № 71, ИБИ т. ХХХ, ГИБИ – т. ІХ, ч. 2, С., 1994г). С Димитър е поддържал по-близки отношения и в писмото си до бившата императрица Мария го нарича „моя съратник и брат Димитър”. Димитър починал от туберкулоза около 1107г. (вж. Писмо № 111, Писмо № 113, Писмо № 121 и Писмо № 122, ИБИ т. ХХХ, ГИБИ – т. ІХ, ч. 2, С., 1994г), което било тежък удар за архиепископа. В писмото си до императорския шурей севаст Йоан архиепископът му благодари за грижите, които е положил за роднините му живеещи на остров Евбея, но те не са посочени поименно. Има предположение, че е възможно Теофилакт и семейството му да са били свързани с представители на фамилията Хефаист (CFHB 16.1 Theophylacti Achridensis orationes, tractatus, carmina, P. Gautier, Thessalonike, 1980, стр. 13-14).

Теофилакт е бил ученик на видния византийски политик и учен Михаил Псел. Запазено е едно писмо до брата на Михаил Псел, а също така Теофилакт в знак на признателност към своя учител е изпратил препоръка за неговия внук по майчина линия до Григорий Каматир. (вж. Писмо № 27, и Писмо № 132, ИБИ т. ХХХ, ГИБИ – т. ІХ, ч. 2, С., 1994г), в която казва: „много неща съм научил от музата на този човек”.

В Цариград Теофилакт станал ритор и дякон в катедралата „Света София”. По-късно вече като архиепископ той пише за своята някогашна служба на императорския шурей драчкият дук севаст Йоан Комнин: „Кой би ми съставил хор от ритори, за да им стана корифей, какъвто бях едно време, та да им дам тон и натъкмя общ словесен хор?” . (вж. Писмо № 8, ИБИ т. ХХХ, ГИБИ – т. ІХ, ч. 2, С., 1994г)

Император Михаил VII назначил свети Теофилакт за учител на сина си Константин Дука. В този период свети Теофилакт написал за своя ученик съчинението „Царското възпитание”, в което е описал какъв трябва да бъде добрият император.

След идването на власт на император Алексий І Комнин свети Теофилакт написал в негова част панагир.

Около 1084г. свети Теофилакт е бил поставен за охридски архиепископ. Охридските архиепископи като наследници на автокефалната Българска православна църква имали висок статут както в църковната йерархия, така и във византийския двор. Но за свикналият да живее сред столичния блясък и великолепие Теофилакт попадането в провинциалния Охрид се оказало изключително тежко. По онова време градът не само не бил столица на българското царство, но и бил отдалечен от големите административни центрове на Византийската империя. Теофилакт бил човек с многобройни контакти с представителите на византийския елит и попадайки далеч от столицата писмата се оказали единствената му връзка с тях. Това обстоятелство, което той приел като голямо лично нещастие се е оказало от голяма полза за нашата историческа наука, тъй като много от неговите писма са запазени и те са ценен извор за живота на българите по време на неговото архиепископство.

В писмото си до великият доместик Адриан Комнин свети Теофилакт сравнявайки съдбата си с тази на Херакъл, който трябвало да слугува на лидийската царица Омфала пише: „Но има една разлика, че аз робувам не на царица, богата с чистота и хубава, и изобщо на златна Афродита, но на роби, варвари, нечисти, вонящи на пръчова кожа, толкова скромни в своя поминък, колкото са богати на злонравие, или по-добре да кажа, царе над всички по своето злонравие и немотия в живота.”.

Престоят на свети Теофилакт далеч от столичният елит му показал, че по-голямата част от империята не е Цариград, а провинция. За обикновеното население претрупаните с цитати и алегории речи и проповеди се оказвали неясни и трудни за разбиране. Свети Теофилакт стремейки се да поучи своето паство написал тълкувания на повечето от новозаветните книги, което му донесло признанието да бъде считан за един от учителите на християнската Църква. В тези си творби той преработил на един по-достъпен език произведенията на видни християнски автори. В резултат на това неговите тълкувания получили широкото разпространение. Във връзка с запитване на сръбския деспот Георги Бранкович за тези съчинения цариградският патриарх Генадий (Георги Схоларий) му отговорил: „И това тълкувание се приема от Църквата, защото той не говори почти нищо свое, a всичко принадлежи на други светители и най-вече на (Йоан) Златоуст. И той е бил мъдър и православен архиерей. Ако пък в сръбските книги се намира нещо, което се показва нездраво, то това е поради невежеството на преводача или преписвача.” А Еразъм Ротердамски нарича Теофилакт „съкратител на Йоан Златоуст“ (Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, 1924, стр. 268).

През 1089г. Урбан II изпратил в Цариград легати при император Алексий І Комнин, който намирайки се в затруднено положение отстъпил от антилатинската позиция, която следвал в началото на управлението си и предложил на папата да бъде свикан в Цариград събор свързан с възникналите противоречия между Източните църкви и Западната. Във връзка с тези събития свети Теофилакт под формата на послание написал съчинение разглеждащо различията довели до Великата схизма. В запазените преписи не е посочено името на адресата на това послание, но според сведението на архиепископ Димитър Хоматиан то било изпратено до дякон Николай, който по-късно станал малешевски епископ. При все това посланието е било предназначено да бъде четено от сравнително широк кръг представители на политическия и църковния елит. Според свети Теофилакт: „… от изброените заблуди аз считам едни за незаслужващи никакво внимание, други пък за заслужващи умерено поправяне и за такива, които ако някой ги извърши, не ще окаже някаква услуга на Църквата; ако пък не ги извърши, то също не ще има никакво наказание”. Като основна заблуда той е посочил Филиоквето, като счита че тази двусмислена добавка може да се употребява в църковните беседи и поучения с обясняване на смисъла й, но не и в Символа на вярата, в който той виждал израз на единомислието и единодушието в Църквата. Позицията на свети Теофилакт по същество не се отличава значително от тази на архиепископ Лъв Охридски, патриарх Петър Антиохийски и цариградския патриарх Михаил Кируларий, които държали най-вече на премахването на Филиоквето от Символа на вярата, а относно другите различия те считали, че тъй като не са особено значими, то не могат да са причина да има разделение между Църквите.

Писмото до арменеца Тиваний също има полемичен характер, като се явява критика на монофизитското учение.

Тъй като свети Климент бил особено почитан в диоцеза на Охридската архиепископия, то свети Теофилакт написал Житие и Служба за него. За популяризиране на местните светци той написал също Житие на Тивериопулските мъченици, които били свързани с епископският център Струмица. Двете жития, за които вероятно е черпил сведения от незапазени български книжовни паметници са изключително ценен извор за нашата история. Информацията в тях понякога се отклонява от византийската традиция. Така например докато авторският кръг около император Константин VІІ Багренородни представя в своите исторически съчинения цар Симеон І като войнолюбец, то в житията подобно на написаното в запазените произведения на българските книжовници той е описан най-вече като христолюбив и ученолюбив владетел.

Положението на архиепископ обаче не позволявало на свети Теофилакт да остане в кабинетния покой на книжовната дейност.

Като ръководител на самостоятелна църква той трябвало да отстоява нейните права. В писмото си до Михаил, племенникът на халкидонския епископ Лъв, свети Теофилакт е описал един свой конфликт с цариградския патриарх. Някакъв монах започнал да строи храм в Кичево без позволението на своя архиепископ и в нарушение на гражданските закони. Затова свети Теофилакт спрял работата му. Тогава монахът показал, че цариградският патриарх е предоставил ставропигия за храма. Действително в рамките на една автономна църква нейните патриарх и синод е можело да дават ставропигия, по силата на която някой храм или манастир били подчинени директно на тях, а не на местния епископ. Но Кичево не попадало в диоцеза на Цариградската патриаршия, а на автокефалната Българска църква. Това означава, че такава ставропигия можело да се учредява от охридския архиепископ и неговия синод. По този причина в своето писмо свети Теофилакт остро се възмущава срещу това вмешателство: „Защото, какво се бърка в [страната на] българите Константинополският патриарх, който няма нито право да ръкополага в нея, защото на нея се пада да има автономен архиепископ, нито е наследил някакво друго предимство спрямо нея?” (вж. Писмо № 82, ИБИ т. ХХХ, ГИБИ – т. ІХ, ч. 2, С., 1994г)

Като глава на охридската архиепископия и председател на нейният Свети Синод Теофилакт е трябвало да надзирава и напътства подведомствените епископи. Така например той трябвало да положи немалко усилия за да помири софийския епископ с игумена на тамошния манастир „Свети Иван” (вероятно става дума за софийския манастир, в който били мощите на свети Иван Рилски).

От писмата на свети Теофилакт се вижда, че най-много грижи и тревоги му създавали представителите на светската власт, което посягали на имотите на архиепископията или пък обременявали духовенството и техните зависими селяни с данъци и други тежести. В писмото си до царския брат Адриан Комнин архиепископа с огорчение казва: „Доскорошните клевети … тъй ме сломиха от мъки, че ме направиха да се сведа към земята, да клюмна надолу, да не мога да се издигам според чина си и да търпя, когато роби ме бият.” (вж. Писмо № 85, ИБИ т. ХХХ, ГИБИ – т. ІХ, ч. 2, С., 1994г). В писмото си до патриарх Николай ІІІ Граматик (1084—1111) свети Теофилакт се оплаква от тежкото данъчно бреме и произволът на чиновниците: „Това е причината, дето се налагат по-тежки работи и по-строги надзиратели и клириците се събличат и оголват, париците се преброяват и оскубват и земята се измерва по скоковете на бълхата, за да ни ражда сега действително тръни и бодили (Бит. 3,18). Всичко се претърсва и претегля така, че тия безсмислени работи достигат до разделяне на месата от костите и присъщото на Бога — да изпитва сърца и утроби (Псал.7,10), си присвояват и бирниците, за да няма Вседържителят нищо повече от миродръжците, нито Отецът на бъдещия век (Иса. 9,6) — от князете на този век… Вземат още и други подаръци и като ги получат, стават по-лакоми и постоянно заплашват онези, които са дали веднъж, за да дават винаги колкото могат, а ако не им дадат — свирепстват.”. (вж. Писмо № 45, ИБИ т. ХХХ, ГИБИ – т. ІХ, ч. 2, С., 1994г).

Последните години на свети Теофилакт като ръководител на Българската църква били белязани от нашествието на Боемунд, което засегнало и диоцеза на Охридската архиепископия .

Тежките грижи съпътстващи поста на български архиепископ били причина свети Теофилакт неведнъж да иска да бъде освободен от тази длъжност. Според някои изследователи около 1108г. той напуснал архиепископския престол и се оттеглил в Солун. Но пътуването до Солун е по-вероятно да е било свързано с провеждане на лечение там или заради заплахата от нападението на Боемунд. В писмото до Йоан Пантехни (вж. Писмо № 120, ИБИ т. ХХХ, ГИБИ – т. ІХ, ч. 2, С., 1994г). свети Теофилакт говори за отиване до Солун и после за връщане в Охрид: „Аз пък, като стигнах в Солун, да бях намерил един Дедал, бих си прикачил криле, бих литнал и бих отдъхнал в Охрид. Но нито Дедал имах, нито приятел, който да ми помогне в нуждата, затова взех коне под наем и вече заминавам.” Други позовавайки се на епиграмата към тълкуванието на евангелието от Йоан и обстоятелството, че кореспонденцията на свети Теофилакт прекъсва по това време, предполагат, че е починал в българските земи, като е останал на поста си до края на живота си или се е оттеглил малко преди да почине. Като аргумент в тази насока се цитира и част от писмото му до китърския епископ, където казва: „Може би те ще ми се даряват за кратко, защото може и ние да тръгнем на път подир предобрия си брат: усещаме, че тялото ни започна съвсем да отслабва и че ще пострада от естественото въздействие, което му оказва съединяващото [телесно] течение.” (вж. Писмо № 121, ИБИ т. ХХХ, ГИБИ – т. ІХ, ч. 2, С., 1994г).

Запазени са оловни печати на архиепископ Теофилакт, чийто надпис гласи: „Господи, помагай на Теофилакт, архиепископ на България.“.

В епохата на Възраждането архиепископ Теофилакт е бил изобразяван редом с други български архиереи като патриарх Йоаким Търновски, свети Климент Охридски и др. (Зографски манастир, Бельова църква в Самоков и др.). Тъй като в повечето ръкописни и старопечатни произведения той е наричан свети Теофилакт Български, то във възрожденската книжнина и живопис понякога погрешно е представян като търновски архиепископ.

Паметта на свети Теофилакт Охридски се отбелязва на 31 декември. Свети Теофилакт е считан за един от Учителите на църквата.

 

Свети Теофилакт - фреска от Бельова черква край Самоков, худ. Н. Образописав;  Свети Теофилакт, миниатюра от ХVІІв.

ЛИТЕРАТУРА:

 

  1. ИБИ т. ХІХ, ГИБИ – т. ІХ, ч. 1, С., 1974г., ; ИБИ т. ХХХ, ГИБИ – т. ІХ, ч. 2, С., 1994г.,
  2. ИБИ т. ХІV, ГИБИ – т. VІІ, С., 1968г., стр. 109-111; Дю-Канжов списък на българските архиепископи;
  3. Г. Беласчев, „Климент епископ словенски и службата му по стар славянски превод“, С., 1898
  4. Александър Милев, Гръцките жития на Климент Охридски (БАН), С. 1966
  5. „Животопис на св. Климента, български архиепископ. От Теофилакта, Охридски архиепископ.“, Превел от гръцки с малки съкращения Д. Матов, Пловдив, 1896
  6. PG, т. 126.
  7. CFHB 16.1 Theophylacti Achridensis orationes, tractatus, carmina, P. Gautier (rec.), Thessalonike, Association de recherches byzantines 1980 (Series Thessalonicensis); CFHB 16.2 Theophylacti Achridensis epistulae, P. Gautier (rec.), Thessalonike, Association de recherches byzantines 1986 (Series Thessalonicensis)
  8. CFHB 40.1 Annae Comnenae Alexias, D. R. Reinsch - A. Kambylis (eds.), I. Prolegomena et textus, Berlin, de Gruyter 2001 (Series Berolinensis); CFHB 40.2 Annae Comnenae Alexias, Indices, D. R. Reinsch - A. Kambylis (eds.), I. Prolegomena et textus, Berlin, de Gruyter 2001 (Series Berolinensis)
  9.          Margaret Mullett, Theophylact of Ochrid: Reading the Letters of a Byzantine Archbishop. Aldershot (UK), Variorum, 1997; Birmingham Byzantine and Ottoman Monographs, Margaret Mullett, „Theophylact of Ochrid, Reading the Letters of a Byzantine Archbishop“, Routledge, 2016;
  10. Margaret Mullett, "Patronage in Action: The Problems of an Eleventh-Century Bishop," In: Church and People in Byzantium. Ed. R. Morris. Birmingham, 1988
  11. Блж. Феофилакт Болгарский, „Толкование на святое Евангелие“, 2005;
  12. Блж. Феофилакт Болгарский, „Толкования на Деяния и Соборные Послания Святых Апостолов“, 2009;
  13. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, 1924, стр. 198-204, 268-274;
  14.  В. Н. Златарски, История на българската държава, т. 2, стр. 250-252, 263
  15. Ив. Божилов. Българската архиепископия XI–XII век. София 2011
  16. Д. Цухлев, „История на българската църква“, т.1, 1911, стр. 871-903
  17.  Laurent, Corpus V/2, no. 1493.
  18.  Christian Hannick, „Theophylakt von Achrida“, В: „Theologische Realenzyklopädie“, Bd. 33, стр. 371-375
  19. Всеволод Николаев, „Феодални отношения в покорената от Византия България, отразени в писмата на Теофилакт Охридски, архиепископ Български“, С., 1951
  20.  Асен Василиев, „Български светци в изобразителното изкуство“, Издателство „Септември“, С., 1987, стр. 131-132
  21.  Byzantinische Fürstenspiegel: Agapetos, Theophylakt von Ochrid, Thomas Magister, Übers., erl., (eingel.), Wilhelm Blum, 1981;
  22.  Dimitri Obolensky, Six Byzantine Portraits. Oxford, Oxford University Press, 1988 (Oxford University Press Academic Monograph Reprints);
  23.  Alan Harvey, The land and taxation in the reign of Alexios I Komnenos: the evidence of Theophylakt of Ochrid. - Revue des Etudes Byzantines 51, 1993
  24.  G. Podskalsky, "Zwei Erzbischoefe von Achrida (Ochrid) und ihre Bedeutung fuer die Profan- und Kirchengeschichte Makedoniens: Theophylaktos und Demetrios Chomatenos," In: La spiritualité de l’universe byzantin dans le verbe et l’image. Hommages offerts à E. Voordeskers. Ed. par K. Demoon et J. Vereecken. Tournout, 1997
Търсене
Календар
«  Март 2024  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Архив