Атанасий ІІ

АРХИЕПИСКОП АТАНАСИЙ ІІ

Първото датирано споменаване на Атанасий ІІ като охридски архиепископ е в едно синодално бракоразводно решение от месец февруари 1653г., което е записано в Костурската кондика. В него той се е подписал като: „Атанасий, по Божия милост архиепископ на І Юстиниана Охридска, Сърбия, България [Албания, Западните страни и на други патриарх]”. Решението е подписано също от владиците Дионисий Костурски, Аристовул Струмишки и  Йеремия Сисанийски. В същата кондика е записано и едно потвърждение на договор за продажба от 20 декември 1653г., където архиепископът се е подписал като: „Охридски патриарх Атанасий”.

През 1657г. (има само година, като бележката се намира между събития от 15 ноември 1657г. и 28 януари 1658г.) в Русия пристигнал архимандрит Герман от костурския манастир „Свето Успение”, който носел грамота от архиепископ Атанасий ІІ адресирана на руския патриарх, в която се молело да се даде милостиня за изплащането на натрупаните дългове. За посещението на архимандрит Герман в Русия е споменато също на 4 юни 1658г.

В първите години от своето управление Атанасий ІІ е следвал политиката на своя предшественик Харитон, който поддържал чести контакти с Русия в търсене на финансова помощ за архиепископията. През 1658г. обаче настъпил обрат. Под влиянието на Симеон Ласкарис охридският архиепископ се насочил към сближаване с папата. Симеон Ласкарис по това време архимандрит, бил служител на Цариградската патриаршия, който бил определен за екзарх на Запада и имал задача да надзирава православните християни намиращи се западните страни. Католиците успели да привлекат Симеон на своя страна и около 1657г. във Венеция той приел униатството.

Атанасий ІІ под влиянието на Симеон Ласкарис на 20 януари 1658г. издал грамота, с която изповядал подчинението си на папата.

Писмото на Атанасий ІІ до папата, с която го уведомил за случилото се е изпратено на 12 януари 1659г.

Изглежда тези действия на Атанасий ІІ не са били приети добре от всички владици от Охридската архиепископия. От писмо на Атанасий ІІ до Симеон Ласкарис от 25 юни 1659г. става ясно, че архиепископът влязъл в конфликт с първопрестолния костурския митрополит, като причината явно ще е свързана с подчинението на папата. След като двамата провели спор във връзка с унията, при което си разменили фрази на латински костурския митрополит пуснал донос до Али паша, но Атанасий ІІ срещу подкуп успял да избегне надвисналата опасност.

Архиепископът ръкоположил Симеон Ласкарис за митрополит на Драч. Актовете на Атанасий ІІ предизвикали дискусия в Рим. В Светата конгрегация за пропаганда на вярата (Sacra Congregatio de Propaganda Fide, по-натам само Конгрегация за пропаганда) на провелото се заседание на 22 август 1659г. били разгледани два въпроса. Единият бил свързан титлите, които може да носи Атанасий, а втория доколко е било легитимно ръкополагането на Симеон за митрополит на Драч.

За консултант бил потърсен един от най-известните учени - Пиер Франсоа дьо Рубей. Консултантът представил изложение от 25 страници. Смущението се дължало от употребената титла в акта за изповядването на униатството: „Атанасий, по Божия милост, архиепископ на І Юстиниана и патриарх на Охрид, Сърбия, България, Втора Македония, Западните страни и на други патриарх”. На първо място спорно било доколко въобще може да се нарича патриарх. Но смущението явно е по-скоро свързано с лошото граматическо оформяне на титлата, като е употребено два пъти патриарх, вместо обичайната практика да изписва само веднъж. В резултат се е получила двусмислица, според която Атанасий ІІ е патриарх не само на Охрид, Сърбия, България, Втора Македония и Западните страни, но и на другите патриарси. Доколкото папата по същество е патриарх на западните страни, то тази грешка го е поставила в подчинено положение на охридския архиепископ. В папската канцелария, в която по принцип стриктно се следяло в кореспонденцията да се спазват формулировките показващи върховенството на папата над останалите патриарси една подобна грешка неизбежно предизвикала смут. Още повече, че в титулуването били включени „Западните страни” – остатък от втората половина на ХVІв., когато Охридската архиепископия притежавала Италийската епархия. Такъв остатък е включването на Сърбия, която по това време имала свой собствен патриарх. Със загубените епархии може да се свърже и появата в титулуването на Втора Македония, което явно е трябвало да компенсира загубата на Двете Влахии (Угро-Влахия и Молдо-Влахия, т.е. Влашко и Молдова). Според Димитър Кантемир по време на Яшкия събор през 1642г. било решено молдавския митрополит да бъде на подчинение на цариградския патриарх. Втора или Долна Македония е името на антична римска провинция, която се намирала там, където в днешно време е областта Западна Македония в Република Гърция, докато Първа или още Горна Македония, в която попадала и Лихнида е била разположена приблизително там, където сега се намира държавата Северна Македония. Вероятно влияние е оказала и практиката на папската курия да използва архаични термини от времето на Римската империя. Титулът на Симеон, който включвал и Далмация също се оказал спорен.

Въпреки възникналия спор в Конгрегацията на 4 септември 1660г. папа  Александър VІІ явно доволен от решението на охридския предстоятел да му се подчини му изпратил писмо, в което макар тактично да пропуснал да изброи спорните територии използвайки неопределеното „и други” все пак признал ранга му наричайки го: „Атанасий, архиепископ на Първа Юстиниана, патриарх на Охрид и на други”. В писмото е споменат също „достопочтения брат Симеон, митрополит на Драч и Далмация”, което показва, че и неговия титул е бил признат. Булата на папа Александър VІІ, с която е утвърден изборът на Симеон за митрополит на Драч и Далмация е била издадена на 6 септември 1660г. в Рим.

От писмо изпратено на 31 декември 1661г. от Конгрегацията за пропаганда до Атанасий ІІ става ясно, че той е бил абдикирал и е посочил за свой наследник струмишкия митрополит Висарион. Според писмото Атанасий ІІ се е оттеглил от престола поради напреднала възраст и е станал игумен на манастир. От Конгрегацията изразили надежда, че новият архиепископ ще следва стъпките на Атанасий и ще продължи да се подчинява на папата.

В грамота от 11 май 1662г. той обаче отново се титулува като: „Атанасий по милост Божия архиепископ на Първа Юстиниана и патриарх на Охрид, Сърбия, България, Албания, Втора Македония, Западните страни.”. Вероятно се е наложило Атанасий ІІ да се върне на поста си до избирането на нов архиепископ. От грамотата става ясно, че Симеон е бил подложен на гонения от турците. Грамотата е издадена в Химара, което показва, че и самият архиепископ се е нуждаел от по-сигурно място за пребиваване.

На 15 май 1662г. Атанасий ІІ изпратил писмо на папа Александър VІІ, в което го уведомявал, че е абдикирал. В писмото посочил, че по негова препоръка на председателствано от него заседание на Светия Синод за архиепископ бил избран воденския митрополит Игнатий. Атанасий ІІ мотивирал оставката си с напредналата възраст, а оттеглянето в Химара със страх от турците. Според писмото Атанасий със съгласието на Синодът си запазил управлението на няколко епископства, за да може да осигури издръжката си. На същата дата Атанасий ІІ изпратил писмо до кардиналите от Конгрегацията за пропаганда, в което ги уведомявал, че е подал оставка. Той подписал писмото като: „Бивш охридски Атанасий”. В това писмо пак като мотив било посочено същото: „уморен от такова страдание и тирания на невярващите, аз доброволно се отказах от патриаршеската катедра и приех епископство само в името на спокойния си живот”. В същото писмо Атанасий ІІ споменава и събраните ученици за изпращане в Гръцкия колеж, тъй като „тези места са лишени от учители поради препятствието на враговете на нашата православна вяра”.

Установяването на Симеон Ласкарис в Химара и неговата прокатолическа пропаганда предизвикало недоволството на тамошния епископ Серафим, който се оплакал на янинския митрополит. На 16 юни 1662г. янинският митрополит Калиник изпратил послание до населението на Химара, в което определил Симеон като нов Юда и съобщавал, че цариградския патриарх след като разбрал за дейността му го отлъчил. В митрополитското послание се отправяли заплахи, че който не се подчинял на този акт, щял да бъде низложен и отлъчен. На 1 август 1662г. Атанасий ІІ подписвайки се като „бивш патриарх на Охрид” изпратил копие от това послание в Рим за да уведоми папата на какви гонения е подложен Симеон заради отношението му с католиците.

Във връзка с посланието на Калиник на 22 август 1662г. петима първенци от Химара написали писмо в подкрепа на Атанасий ІІ и Симеон Ласкарис. От писмото става ясно, че в Химара пристигнал Спирос Кокас, който възползвайки се от ситуацията решил да извлече изгода, като не само злословел срещу архиепископа и митрополита, но дори се опитал да отмъкне църковните одежди подарени от папата на Атанасий ІІ.

Изглежда опита на Игнатий І да следва политическата линия на своя предшественик му създал сериозни проблеми. Игнатий І подал оставка и на 26 август 1662г. дал уверение за подчинение на цариградския патриарх като хиоски митрополит.

Явно още в неведение от случилото се в писмо от 19 септември 1662г. на Атанасий ІІ съобщил на Александър VІІ, че той и драчкия митрополит били подложени на преследване от турците и им се наложило да избягат в Корфу. Преди да замине дал наставления на своя наследник архиепископ Игнатий І да поддържа единството с Римската църква.

На 21 септември 1662г. от Корфу Атанасий ІІ, който изглежда вече бил разбрал за развоя на събитията в Охрид информирал папата, че поради напредналата си възраст нямало да може да предприеме планираното посещение в Рим, като заявил, че смята да се върне обратно в диоцеза на архиепископията. В писмото си от 19 ноември 1662г. изпратено от Керкира той вече се титулува: „Атанасий, по Божия милост архиепископ на Първа Юстиниана и патриарх на Охрид, на Сърбия, на България, на Втора Македония, на Западните страни и на други”. В това писмо Атанасий ІІ се оплакал, че подаръците, които папата му бил изпратил били задържани от неговите противници, а също така изразил подкрепата си за Симеон Ласкарис.

Следващото писмо на Атанасий ІІ до папата е изпратено от Корфу на 20 ноември 1662г. В писмото се съобщава, че има намерение да се върне в Охрид за да поеме отново ръководството на архиепископията. Атанасий изказал съмнения относно надеждността на своя сътрудник свещеника Онуфрий, тъй като считал че той е допуснал папския подарък да попадне в ръцете на противниците му, като съобщил, че вместо него смятал да ползва услугите на Атанасий Констанций. Според доклада на Аркадий Станила от 1685г. опасявайки си от настъпилия смут заради действията на Калиник одеждите били изпратени в Лече, а оттам били върнати обратно в Рим. Затова били изпратени доклади до Рим с искане одеждите отново да се изпратят на Атанасий ІІ.

На 11 декември 1662г. Атанасий ІІ изпратил писмо до кардиналите от Конгрегацията за пропаганда. В писмото за пореден път архиепископът е написал похвали за Симеон Ласкарис, като съобщава, че митрополитът е бил подложен на гонения от турците. Също така съобщил, че е ръкоположил Аркадий Станила за епископ.

През октомври 1663г. охридски архиепископ вече е бил Зосим ІІ. В следващите писма Атанасий ІІ продължава да се представя за патриарх без да споменава нищо за Зосим. В последвалата кореспонденция при подписването на писмата използва предимно съкратеното титулуване „охридски патриарх” без да използва думата „архиепископ” и да изброява подчинените територии. Изглежда поучени от предишния опит владиците от Охридската архиепископия са оставили Атанасий ІІ да поддържа отношения с папата като номинален патриарх, но същевременно в Охрид бил поставен Зосим да управлява поместната църква. Това сложило край на честите управленски кризи последвали от сближаването на Атанасий ІІ с папата и Зосим ръководел Охридската архиепископия до края на живота си.

Що се отнася до Атанасий ІІ както се вижда от едно негово писмо от 30 май 1664г. до кардиналите от Конгрегацията за пропаганда, то на него за пореден път му се наложило да бяга, като трябвало да даде голям откуп за да се измъкне от ръцете на Мехмед паша, който нападнал областта на Химара. След като се спасил Атанасий ІІ бил приютен в дома на Аркадий Станила. Според самия Станила Атанасий ІІ е пребивавал в дома на един от местните първенци Нино. В писмо от 5 юни 1664г. изпратено от Химара Атанасий ІІ съобщил на кардиналите, че турската опасност е отминала, но изпратения от папата подарък още не му е бил предаден. На 8 юни 1664г. Атанасий ІІ изпратил писмо до кардиналите от Конгрегацията за пропаганда от Дримада (дн. алб. Дермиу, едно от селата в Община -Химара), в което ги информирал, че поради опасността от турците смятал да остане за кратко там, както и че е изпратил учителя Йоан да се срещне с епископа на Лече.

В писмото от 16 май 1665г. Атанасий ІІ благодари за оказваната подкрепа от страна на кардиналите, благодарение на която не е попаднал в ръцете на турците.

В писмото си от 28 ноември 1665г. Атанасий ІІ съобщил, че най-сетне е получил изпратените като подарък от папата одежди, а също че е ръкоположил архимандрит Онуфрий Констанции за митрополит на Дебър. Същият бил определен за представител на Атанасий ІІ при папата, тъй като архиепископът бил недоволен от действията на Симеон Ласкарис, защото той задържал една папска була.

На 15 март 1666г. Атанасий ІІ изпратил писмо от Химара до кардиналите от Конгрегацията за пропаганда. В това писмо Атанасий ІІ написал похвали за музакийския владика Аркадий, който го бил приютил, а също е отбелязал, че е бил подозиран от турците, които искали да го премахнат от лицето на земята.

От доклада на Аркадий Станила от 1685г. става ясно, че заради гонението от турците Атанасий ІІ решил да замине за Рим за да получи благословия от папата. Заминаването се забавило заради избухналата чумна епидемия.

Атанасий ІІ пристигнал в Италия преди 13 май 1669г. и се установил в Гръцкия колеж, където получавал месечна пенсия от  седем и половина скуди, която на 20 август била повишена на 10. През 1670г. той бил приет от папата, като били обсъдени въпросите за неговата преданост към католическата църква, за преследванията на които е бил подложен и за разходите му. За завръщането му Конгрегацията за пропаганда му е отпуснала 50 крони.

Последното известно сведение е от доклада на Аркадий Станила, който съобщава, че при него пристигнал поп Георги от Москополе, който се представил за племенник на патриарха и поискал да учи там. Аркадий Станила го попитал дали има препоръчителни писма от патриарха, но се оказало, че няма такива. По съвет на един от първенците Аркадий все пак се съгласил да приеме Георги за ученик. Това събитие се датира към 1675г. Впоследствие този Георги създал някои неприятности на Аркадий Станила. Макар Аркадий да говори само за „патриарха” без да споменава името на Атанасий ІІ, то вероятно става дума за него. Това известие показва, че вероятно семейството на Атанасий ІІ е било от Москополе и че той е имал поне един брат или сестра.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, 1932, стр. 96, 198;

2. Каптерев, Н. Ф., „Ахридские архиепископы и подчинененные им иерархи разных кафедр, являвшиеся в Москву за милостыней в ХVІ, ХVІІ и ХVІІІ столетия”, В:  „Прибавления к Творениям св. Отцом”, 1888, ч. 41, кн.1, стр. 110, 132;

3. Gelzer, H., „Der wiederaufgefundene Kodex des Hl. Klemens und andere auf den Patriarchat Achrida rechtsunge Urkundensammlungen”, Leipzig, 1903, стр. 86, № 9; стр. 88, № 13;

4. Gelzer, H., „Der Patriarchat von Achrida Geschichte und Urkunden”, 1902/1980, стр. 28 № 58;

5. Голубинский, Е, „Краткий очерк православных церквей – Болгарской, Сербской и Румънынской или Молдо-Валашкой”, М, 1871, стр. 138-139

6. РГДА, Фонд 52, Опис 1, л. 90^об, № 14; Опис 2, л. 73-73^об, № 583; л. 74, № 585;

7. Сп. „Bessarione”, т. XV, 1911, стр. 444-470

8. Laurent, V., „Le patriarche d’Ochrida Athanase II et l’Eglise Romane”, В: „Balcania”, RIERB, VIII, B., 1945, стр. 3-65

9. Péchayre, A.-P., „L'archevêché d'Ochrida de 1394 à 1767 : A propos d'un ouvrage récent (suite et fin)”. В: „Échos d'Orient”, т. 35, № 183, 1936, стр. 296-298;

10. Allatius, L., „De ecclesiae occidentalis atque orientalis perpetua consensione”, III, гл. XI, стр. 1092;

11. Theiner, A., Vetera monumenta Slavorum meridionalium, Romae, Z., 1875, II, стр. 214.

12. Illyricum Sacrum, VIII, стр. 201;

13. d'Avril, A., Revue de Orient Chrétien, 189, стр. 33-34

14. Orientalia Christiania, t. XXII, 1931, стр. 134-137