Понеделник, 25.10.2021, 16:57
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

еп. Адриан

ЕПИСКОП АДРИАН БЪЛГАРСКИ (1163)

 

Българският епископ Адриан поучава руските пратеници в присъствието на император Мануил и патриарх Лука - миниатюра от „Лицевой Свод царя Ивана IV Грозного”, 1550г.

Гюнтер Принцинг отъждествява архиепископ Йоан ІV Комнин с „българския епископ Адриан”, който през 1163г. пред император Мануил І Комнин (1143-1180) и патриарх Лука Хрисоверг (1156 – 1169) се изказал във връзка с възникналия спор между епископа на Ростов и Суздал Лъв и епископ Теодор. Този духовник е споменат като „Адриан, епископ български“. Не е ясно, дали става дума обаче за самия охридски архиепископ или за някой от подчинените на автокефалната Българска църква епископи. Правилният титул на предстоятеля на Българската църква би следвало да е епископ на Охрид/Първа Юстиниана и архиепископ на цяла България, но в тяхната титулатура обичайно се използвало само архиепископ, без той да бъде сочен и като епископ на духовния център на автокефалната църква.

Принцинг счита, че архиепископ Йоан Комнин със светско име Адриан е този български епископ. Според него Йоан е умрял преди 10 февруари 1164г., тъй като в списъкът на струмишкият манастир „Света Богородица Елеуса” той е посочен като починал. Ако приемем, че архиепископ Йоан Комнин действително е бил жив през 1163г., то в такъв случай става дума за него, като в летописа погрешно е записано светското му име.

Според Цухлев (История на Българската църква, I, стр. 907) този Адриан е идентичен с неизвестният български архиепископ, който през 1183г. позволил запретения от Теодосий I (1178-1183 г.) брак на император Алексий II Комнин (1180-1183). Що се отнася до руското пратеничество през 1163г., то е било изпратено до император Мануил Комнин и Лука Хрисоверг, тъй че не е имало причина за допуснатото от Цухлев конфронтиране между цариградския патриарх и охридския архиепископ. Напротив, видно от текста императора и патриарха напълно подкрепили позицията на българския епископ.

Снегаров е предпочел да определи архиепископа стоял начело на Българската църква през 1183г. като неизвестен. От своя страна Снегаров е включил в своята история името на един архиепископ Адриан, но според него той е управлявал през ХІІІв. Този Адриан е споменат в Историята на йерусалимския патриарх Доситей като полемист срещу латинците. Снегаров предполага, че може би това лице е автора на две съчинения намиращи се в ръкописен сборник съхраняван в Баварската библиотека под № CXVI.VII, които носят заглавията Congressio cum latinis и De processione Spiriti sancti.

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

 

  1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия“, т.1, Второ фототипно издание, София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, 1924, стр. 205, 212, 283;
  2. Д. Цухлев, „История на българската църква“, т.1, 1911, стр. 907
  3. Prinzing, Günter (1988). "Wer war der "bulgarische Bischof Adrian" der Laurentius-Chronik sub anno 1164?", Jahrbücher für Geschichte Osteuropas (in German), 36, 4, стр. 552–557;
  4. Никита Хониат, „История“: ИБИ, ХХV (ГИБИ, т. ХІ), С, 1983, стр. 21-22; CFHB ХІ/1,. Nicetae Choniatae, Historia, 1975; История Никиты Хониата, СП, 1860, т.1.
Търсене
Календар
«  Октомври 2021  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Архив