Вторник, 09.08.2022, 14:08
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

Никанор

Архиепископ Никанор

 

Архиепископ Никанор е споменат в „Общия списък” на Ипечката патриаршия1,5. След неговото име стои годината от Сътворението на света 7065г., която отговаря на 1557г. от Сътворението на света.

Снегаров предполага, че Никанор е починал през 1557г. Неговото име в „Общия списък” на Ипечката патриаршия стои след това на архиепископ Прохор, за когото изрично е посочено „11. Прохор І, представи се 7058”, докато в следващата бележка няма пояснение какво се е случило през тази година: 12. Никанор І,  7065”. След него в списъка е името на Макарий, като в скоби е изписана с арабски цифри годината 7081, т.е. 1573г.. Макарий се отцепил от Охридската архиепископия през 1557г., останал на архиепископския престол до 1571г. и починал на 23 октомври 1574г. (7083г. от С.с.). Това означава, че годината 1557г. може да не е времето на смъртта му, а да сочи отцепването на Ипекската църква от Охридската.

При тези данни възможно най-ранната година на възкачването на Никанор на охридския престол е след 31.07.1553г., когато е последното споменаване на архиепископ Неофит в булата на папа Юлий ІІІ.

В случай, че не е починал през 1557г. и овакантяването на охридския престол да е създало сгоден случай за отцепването на сръбската архиепископия, то управлението му може да е продължило не по-късно от 1565г., когато е споменат за първи път Паисий, като трябва да се има предвид, че между двамата е бил архиепископ Акакий, но не е известно кога е починал. Паисий нарича Никанор само „бивш законен архиепископ”, която формулировка не позволява да се твърди със сигурност, че към момента на написване на грамотата не е бил между живите, но пък от друга страна показва, че не е бил отстранен за нарушение на църковните правила. Все пак не е изключено да е бил снет от турските власти заради несъгласие с отцепването на сръбските епархии или сам да се е оттеглил поради напреднала възраст, или подобно на Макарий Соколович поради заболяване.

В Бистришкият поменик6 веднага след архиепископ Прохор е споменат митрополит Никанор. Възможно е архиепископ Никанор да е често споменаваният в различни преписки новобърдски митрополит. В двата съборни акта от времето на архиепископ Прохор се споменава с името Никанор само новобърдския митрополит. В една собственоръчна бележка от 14 септември 1535г. Никанор Новобърдски е отбелязал, че е подарил книга на църквата в Грачаница, Липлянска епархия. През 1537г. е посочен като свидетел за закупуването на едно четириевангелие от пропотоп Стоян. През 1539г. книжовникът Димитър преписал един октиох по нареждане на Никанор Новобърдски. През 1545 година Никанор отново купил книга за църквата в Грачаница. През 1548г. е споменат в едно четириевангелие заедно с архиепископ Прохор, като в бележката е отбелязано, че двамата са посетили черквата в Янево. На 1 юни 1550г. е споменат в бележка в миней написан в същото Янево. Възможно е един кръст, който се е намирал в манастира при Райновци да е изработен по негова поръчка. Никанор е споменат и в две недатирани бележки едната в ръкопис от Грачаница, а другия Новонямецкия манастир в Бесарабия. Любомир Стоянович свърза три бележки от този период с херцеговинския митрополит Никанор. През 1537г. е посочен като свидетел за закупуването на едно четириевангелие от пропотоп Стоян. През 1545г. е споменат в един пролог от манастира „Света Троица” край Плевля. През 1546г. е споменат в едно четириевангелие от манастира „Света Троица” край Плевля. В бележките, които Стоянович свързва с херцеговинския митрополит Никанор няма посочване начело на коя епархия е бил, като определянето е станало на база на това в чий диоцез се намира манастира. Няма други известия за херцеговински митрополит на име Никанор в този период. В Съборният акт4 от 1532г. фигурира името на херцеговинския митрополит, но той се казва Максим. Напълно е възможно между 1532г. и 1537г. да е настъпила промяна и херцеговинският митрополит да е бил сменен. Същественият проблем е, че скоро след смъртта на архиепископ Прохор престава да се среща и името на митрополит Никанор. Това означава, че е възможно архиепископ Никанор да е съвсем различно лице от новобърдския митрополит, както и от херцеговинския (ако са две различни лица). При тази книжовна активност, която е отразена в ред бележки, ако някой от тях е бил избран за охридски архиепископ, то най-вероятно щеше да има още споменавания до 1557г., в които вече да е посочен с новия сан.

В Писмо1,2, което се датира към 1572г. охридския архиепископ Софроний се моли за помощ на цариградския патриарх Йеремия ІІ (1572-1579; 1580-1584 и 1587-1595) срещу някой си Григорий Мацуки. Софроний пише, че този Григорий някога бил прогонен от архиепископ Никанор и от още 40 архиереи, т.е. е имало някакъв събор срещу него.

Прогонването му от Никанор, показва, че най-вероятно става дума за Григорий ІІІ, който е заел поста през 1550г. От  писмото става ясно, че той създавал проблеми не само на Софроний и Никанор, но също на Акакий и Паисий.

Тъй като в „Първата” грамотата на архиепископ Паисий се казва, че Тимотей бил ръкоположен за корчански митрополит от законния архиепископ Никодим, то в тази формулировка може да се види намек за „незаконния” Григорий и неговия поддръжник Гаврил Корчански.

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, 1932, стр. 188-189; 513-515;

2. Crusius, Turcograeciae, lib. III., p. 339-341; Mystakidès B.-A., „Notes sur Martin Crusius, ses livres, ses ouvrages et ses manuscrits”, In: „Revue des Études Grecques”, tome 11, fascicule 43,1898. pp. 303-306; Писмо на охридския архиепископ Софроний до цариградския патриарх Йеремия ІІ

3. Љубомир Стојановић, „Стари српски записи и натписи“, I, 1902, Београд, стр. 148, № 464 (поправено и допълнено в ІІІ, 5595 и 5596); стр. 152, № 480; стр. 158, № 490; стр. 163, № 496; стр. 169, № 525; стр. 169, № 528; стр. 170-171, № 533; № 547; стр. 176; № 554; стр. 177; № 560; стр. 179; № 563, стр. 180; № 564, стр. 180; № 675, стр. 209; 5595, 5596.

4.  Петар Костић, „Документи о буни Смедеревског епископа Павла против потчињавања Пећке патријаршије архијепископији Охридској”, „Споменик Српске Краљевске Академије”, 56/II.48, 1922, 32-35;

5. Гласник, XXXV, стр. 74

6. А. И. Яцимирский, „Григорий Цамблак, Очерк его жизни, административной и книжной деятельности“, СП, 1904, стр. 296-297

7. Gelzer, Der Patriarchat von Achrida Geschichte und Urkunden, Л., 1902, стр. 24 (№38)

8. Actes de Zographou (edd. Regel, W., E. Kurtz, B. Korablev). Санкт-Петербург, 1907, стр. 135, № LVIII

9. И. С. Пальмов, „Новыя данныя къ исторіи Охриской архиепископіи ХVІ, ХVІІ и VІІІвв”, В: „Славянское обозрѣніе”, годъ второй, С.-Петербургъ, 1894 г., стр. 225—231;

Търсене
Календар
«  Август 2022  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Архив