Вторник, 31.01.2023, 17:19
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

Мелетий І

АРХИЕПИСКОП МЕЛЕТИЙ І

 

На 23 юни 1628 година йеромонах Мелетий е бил избран за софийски митрополит, но през февруари 1631 година е бил отстранен заради блудство.

Мелетий е споменат в писмо на граф Мершвил до Франческо Инголи като прокатолически настроен и сподвижник на бившия охридски архиепископ Порфирий. Порфирий и Мелетий са участвали в опитите да бъде снет прокалвинисткия цариградски патриарх Кирил Лукарис (1612; 4.11.1620-12.04.1623; 22.09.1623-4.10.1633; 11.10.1633-25.02.1634; 1634–1635; 1637 - 20.06.1638). Може би във връзка с това Алаций определя Мелетий като прокатолически настроен, както и че се опитал за стане цариградски патриарх. Тъй като Мелетий е споменат все още като софийски митрополит, то тези събития ще са се случили преди 1633г.

През 1633г. Мелетий вече като охридски архиепископ подарил дървен кръст на ставропигиалния манастир „Света Богородица Спелиотиса”. В дарствения надпис се е нарекъл патриарх. Този кръст не е запазен.

В Костурската кондика има документ от октомври 1637г., под който се е подписал като: „Мелетий, по Божия милост архиепископ на І Юстиниана Охридска, Сърбия, България, Албания, на Западните земи и на други патриарх”. Документа е свързан с имотен спор. Изглежда по времето на Мелетий е изготвен също документ от месец март отнасящ се до къща и лозе. Годината на документа не е посочена, но според местоположението в кондиката би трябвало да е от 1638г. Месецът е изписан със зелено мастило, с какъвто цвят е прието да се изписват подписите и датирането извършени от патриарх или автокефален архиепископ. В документ от месец декември 1638г. отнасящ се до Константин, син на Димитър има съкратеното титулуване: „Мелетий, по Божия милост архиепископ на І Юстиниана и ця[ла България и на други патриарх]”. Вероятно от времето на Мелетий е и регистрираната през 1638г. в костурската кондика сделка между двама архонти.

Според молдавския воевода и хронист Димитър Кантемир на Яшкия събор през 1642г. било потвърдено решението на Василий Лупу (1634-1653) молдовските митрополити да са подчинени на цариградския патриарх. На Яшкият събор били осъдени възгледите на цариградския патриарх Кирил Лукарис, срещу когото се борили охридските архиепископи Порфирий и Мелетий І. При все това по-нататъшните отношения между Мелетий І и Василий Лупу били враждебни.

На 11 юли 1643г. като охридски архиепископ вече е споменат Харитон. Вероятно с Харитон е свързано и писмото на Константин Евстатиев от 4 март 1643г., в което се отправя молба до руския цар да окаже помощ на охридския архиепископ. От периода на управление на Харитон има значителен брой молби за помощ до руския цар, докато в предходните години липсва подобна активност.

Мелетий се опитал да заеме мястото на йерусалимският патриарх Теофан ІІІ (1608-1644), който починал на 5 декември 1644г. Молдавският войвода Василий Лупу (1634-1653) и други влиятелни лица обаче предпочели архимандрит Паисий да бъде поставен за йерусалимски патриарх (23 март 1645 - 2 декември 1660). Дотогава Паисий живеел в подворието на йерусалимската патриаршия в Яш. Разгневен, Мелетий изпратил донос до султана, че молдавският войвода Василий има намерение да нападне Цариград, когато султана потеглел на война към Крит и Малта. Обаче великият везир тъй като били приятел на Василий попречил доносът да стигне до султана, а Мелетий бил наказан в Цариград. Това събитие е станало преди 11 април 1645г.

Доносът не е бил неоснователен, защото през 1645г. Василий Лупу бил изпратил своя пратеник Михаил Иванов в Русия с предложение за съвместни действия срещу Турция. В крайна сметка след няколко години Василий бил прогонен от Молдова и завършил живота си в цариградския затвор „Йедикуле”.

Снегаров е объркал Мелетий І с Мелетий ІІ, като твърди, че след като бившият охридски архиепископ Мелетий починал, то през март 1653г. неговите вещи били изпратени от угро-влашкия митрополит Теодосий на патриаршеската църква в Цариград. Снегаров се позовава на Калиник Деликани, но той отнася събитието към времето на молдавския воевода Йоан-Антиох Кантемир (1695-1700). Йорга и Гедеон също отнасят събитието към 1596г. Мелетий ІІ също бил софийски митрополит преди да стане архиепископ, но управлението му в Охрид било кратко и той прекарал остатъка от живота си в Русия и Севернодунавските войводства. Затова и когато починал имуществото му се намирало там.

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, 1932, стр. 196-197;

2. Муравьевъ, „Сношенія Россіи съ Востокомъ по дѣламъ церковнымъ”, ІI, С.П.Б., 1859г., стр. 343;

3. Gelzer, H., Der wiederaufgefundene Kodex des Hl. Klemens und andere auf den Patriarchat Achrida rechtsunge Urkundensammlungen, Leipzig 1903, стр. 84—85, № 35;

4. Gelzer, „Der Patriarchat von Achrida Geschichte und Urkunden”, 1902/1980, стр. 27, № 54;

5. Βαρναλίδης, Σ., „Ο φιλενωτικός αρχιεπίσκοπος Αχρίδος Πορφύριος Παλαιολόγος (†1643) και η συμμετοχή αυτού εις τας συνωμοτικάς ενεργείας εναντίον Κυρίλλου του Λουκάρεως”, В: „Μακεδονικά”, 19, 1979

6. Allatius, L. „De Ecclesiae occidentalis atque orientalis perpetua consensione”, C.A., 1648, кол. 1092;

7. Ενισλείδου Μ. Χρήστου, "Η Πίνδος και τα χωριά της: Σπήλαιον-Γρεβενά-Σαμαρίνα", Τοπογραφία-Αρχαιολογία-Ιστορία-Λαογραφία, Αθήνα 1951;

8. Σάθα, Κ. Ν., "Μεσαιωνική Βιβλιοθήκη Επιστασία", 3, 1872, стр. 566, 568.

9. Δελικάνη, Καλλινίκου, „Τα εν τοις κώδιξι του Πατριαρχικού Αρχειοφυλακείου σωζόμενα επίσημα εκκλησιαστικά έγγραφα”, Цариград, Патриаршеска типография, 1905, т. III, стр. 343;

10. „Documente privitóre la istoria Românilor”, vol. XIV.1: "Documente Greceşti privitoare la istoria Românilor", 1320–1716, ed. N. Iorga. Bucureşti, 1915, стр. 303–304 (№ CCCLXVI).

11. Γεδεών, Μ., "Χρονικά του Πατριαρχικού Οίκου και του Ναού", Цариград, Патриаршеска типография, 1884, стр. 169.

12. Лачев, М., „Каталог на софийските митрополити”, „Исторически преглед”, 62, 2006, кн. 5-6, стр. 168;

13. Κείμενο, Α. "Μεταβυζαντινή εκκλησιαστική αρχιτεκτονική στο νομό Γρεβενών: συμβολή στη μοναστηριακή αρχιτεκτονική στη Δυτική Μακεδονία από το 15ο έως το 19ο αιώνα", Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, 2010, стр. 82;

14. Τόζιου Βασιλική Γεωργίου, "Τα μοναστήρια της Ιεράς Μητροπόλεως Γρεβενών", С., 2015, стр. 112;

15. Pall, Fr., Les relarions de Basile Lupu avec lÓrient, В: „Balcania”, RIERB, VIII, B., 1945, стр. 113-117.

Търсене
Календар
«  Януари 2023  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Архив