Понеделник, 25.10.2021, 15:51
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

Григорий І

АРХИЕПИСКОП ГРИГОРИЙ І

 

 

Печат на охридския архиепископ Григорий

Архиепископ Григорий І е споменат в тухлен надпис на двуетажния притвор на катедралния храм „Света София“ в Охрид, който гласи: „…. ( като втори) Мойсей, Григорий, като издигна скиня (сир. храм), мизийските народи поучава всемъдро на богописания закон. Година 6825 (=1317).

Вероятно дело на Григорий І е и амвонът на катедралният храм „Света София“, тъй като е бил украсен с 4 монограма с надпис „Архиепископ на България“, като на два от тях има и името Григорий. Запазен е оловен печат с името на този охридския архиепископ, за който издателят е счел, че е на Григорий І. Надписът гласи: „Григорий, по Божия милост архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България“. Възможно е обаче както амвонът, тъй и печатът да са свързани с архиепископ Григорий ІІ.

През 1327г. Григорий І и мъгленския епископ Нифон били включени в делегацията, която преговаряла от името на византийският император Андроник ІІ Стари с претендента Андроник III Млади. Във връзка с това събитие Йоан Кантакузин е отбелязал, че българският архиепископ бил: „умел оратор, притежаващ възхитителна проницателност и достигнал най-високото ниво на истинска мъдрост“.

Теодор Метохит е написал поема за архиепископ Григорий, в която го хвали по същия начин: „сладкодумен, славен приятел, обичащ както духовната, така и светската мъдрост, слуга на Христос…“. В заглавието Григорий е посочен като бивш български архиепископ. В самата поема също е отразено, че той е бил абдикирал: „Но, както казах, вие сте свободни, оставяйки всичко зад себе си: вашето ценно богатство, вашата свята и велика епископия, престолът на епископът, чиято слава винаги е очевидна за всички смъртни хора, вашия престиж, вашите служители, тълпите, които ви се подчиниха, аплодиращата публика и най-вече връзките с императора, когото ви обичаше, защото бяхте много ценен за него.“ Мотивът за оттеглянето от ръководния пост е загатнат в поемата: „ти си избягал от раздори и завист, битка и слава; славата е целта на видимите и скрити стрели по време на битка; ти си оставил зад себе си овациите (на хората), своето удоволствие и всичко останало, прегръщайки вместо това спокойствието и сигурността на монашеския живот, който гарантира твоето спокойствие в този несигурен, мизерен живот, който е пълен с гръмотевични бури и наподобява море, пълно с вълни, a тихият живот (на монасите) носи мир в сърцата им“. От стиховете става ясно, че Григорий се  е бил установил в манастир извън града: „Наслаждаваш се на обитаването на този отличен и чист манастир, който получи с благодарност като подарък от нашия велик император“. Относно манастира е посочено, че от него се виждал Босфора: „Предполагам, че гледайки непрекъснато променящите се потоци на Босфор, на бреговете на който е изграден манастирът, в който се наслаждаваш да живееш, ти се учиш и си припомняш за неспокойния наш живот…“. По-натам Метохит уточнява, че манастирът носи името на свети Архангел Михаил и че Григорий се е установил там доброволно. Предполага се, че манастирът се е намирал край цариградското предградие Состенон и че оттеглянето от архиепископския пост е станало преди 1327г. За заниманията в манастира на бившия архиерей Метохит казва: „Вашата постоянната грижа е двойна: да придобиете повече знания и да почитате Бога.“

Запазена са три негови епиграми, три писма и една служба, посветена на отците от VІІ Вселенски събор. Григорий І вероятно е автора или преводача на част от стихирите към службата на свети Климент Охридски.

Предполага се, че е починал преди 1347г., когато неговият манастир минал на подчинение на Ватопедския.

Катедрален храм "Света София" в Охрид, Григориевата галерия с тухления надпис (под покрива)

ЛИТЕРАТУРА:

 

  1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия“, т.1, Второ фототипно издание, София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. стр. 213, 283;
  2.  „Кратко житие на Климент Охридски“, София, Издателство на БАН, 1966;
  3. Г. Беласчев, „Климент епископ словенски и службата му по стар славянски превод“, С., 1898
  4. Иванов, Й., Български старини из Македония. С., 1970, стр. 34-35;
  5. Gelzer Der Patriarchat von Achrida Geschichte und Urkunden, стр. 14
  6. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976-1996, № 91716
  7. Κουρούσης, Σ. Ι. Γρηγορίου ἀρχιεπισκόπου Βουλγαρίας (ιγ´/ιδ´ αἰ.) ἐπιστολαὶ μετά τινων βιογραφικῶν ἐξακριβώσεων,  Ἐπετηρὶς Ἑταιρίας Βυζαντινῶν Σπουδῶν, 45, 1981-1982, стр. 516-558.
  8. Lampros S., ᾽Επιστολαὶ ἀνέκδοτοι τοῦ Βουλγαρίας Γρηγορίου, ΝΕ, 14, 1917, стр. 342-346
  9. V. Laurent, „Le Corpus des sceaux de l’empire byzantin“, V, Pl. 185, № 1498, V.2, стр. 326
  10. Ioannis Cantacuzeni Historiam libri VI, ed. J. Schopen, I, 1828, стр. 226; Migne, t. 153, I, 313; John Kantakuzenos, „Geschichte“, Bd.1, „Bibliothek der griechischen Literatur“, Bd. 17, 1982, стр. 155-156;
  11. Fatouros, G., Die Briefe des Michael Gabras (ca. 1290- nach 1350), II, WBS 10/1-2, Wien, 1973, 165.183.568.688
  12.  I. Ševčenko - J. Featherstone, „Two Poems by Theodore Metochites“, „The Greek Orthodoxe Theological Reviw“, 26, 1981, стр. 1-46; Poems by Theodoros Metochites, Ioannis Polemis (ed.), стр. 112-122
  13. F. Dölger, „Regesten der Kaiserurcunden des oströmischen Reiches“, 4, München-Berlin, 1960, стр. 57-58, 2336.
  14. Byzantion, III, 1926, стр. 267; 
  15. ed. Cyrillus, Codices graeci manuscript Regiae bibliothecae Borbonicae, I, Naples, 1826, стр. 67-68
Търсене
Календар
«  Октомври 2021  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Архив