Понеделник, 28.11.2022, 17:18
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

Йоаким

Архиепископ Йоаким (1574-1577/1578)

Подписът на архиепископ Йоаким в костурския кодекс под преписа на акта за оставката му

Йоаким вероятно е непосочения по име от Стефан Герлах архиепископ на Охрид, който е бил ръкоположен през месец септември 1574г. в Цариград, като в церемонията взели участие цариградския и александрийския патриарси7.

Бележката в дневника не е датирана, а е разположена между събитията от 9 и 26 септември. В нея е отбелязано: „направиха архиепископ в България αδελφόπαις на Мехмед паша, т. е. сина на брат му. Седалището му е на десет дни път от Адрианопол в град Охрида между Епир и Сърбия, (в него стои и санджак-беят) и му са подчинени четиридесет епархии. При посвещаването му константинополският патриарх и патриархът на Александрия, учен мъж, който по това време бил в Константинопол, чели литургия с много церемонии”. Известието, че новият охридски архиепископ е братов син на Мехмед паша Соколович е породило известно объркване, като някои считат, че Герлах погрешно е отъждествил архиерея с търновския митрополит Арсений или със сръбския архиепископ, който в бележката от 4 април 1577г. е наречен „най-близък кръвен роднина на Мехмед паша” (в същия текст се говори и за охридския архиепископ, но този път липсва известие, че и той е роднина на Соколович). В азбучника на изданието от 1674 отново към думата αδελφόπαις има пояснение, че това е архиепископа на България, родственик на Мехмед паша, но пак не е посочено името. Мехмед Соколович е поставял свои роднини за сръбски архиепископи – брат си Макарий І Соколович (1557—1571) и племенниците си Антоний І Соколович (1571-1575), Герасим І Соколович (1575-1586) и Саватий І Соколович (1586-1589). При това положение не е изключено Йоаким също да е бил негов родственик. Оставката на Йоаким през 1577/1578г. докато Мехмед Соколович още е бил жив показва, че е малко вероятно двамата да са били роднина. Но този аргумент не е много надежден, защото Макарий Соколович се оттеглил доброволно от поста си в полза на своя племенник.

Следващото известие за охридския архиепископ е отново от дневника на Герлах от 12 май 1575г. В него разказва, че е видял писмо на цариградския патриарх до архиепископа на България във връзка с оплакване на дубровнишките търговци, че изисквал в неговия град мито, което било противно на установените обичаи. Патриархът посъветвал архиепископа да не прави нововъведения.

В българският превод на дневника е посочено, че българският архиепископ, за когото става дума е търновският митрополит Арсений  - архиепископ и екзарх на цяла България. Не е посочено името на архиепископа нито в основния текст, нито в маргиналната бележка. В азбучника на изданието от 1674 към думата „архиепископ на България” са посочени стр. 92 и 329, т.е. това събитие и от 4 април 1577г. когато Герлах видял охридския и сръбския архиепископи. Герлах на два пъти споменава Арсений, но не го сочи само като български архиепископ, а и като търновски митрополит. Курций е публикувал едно писмо на Арсений, в което също не е пропуснато да се отбележи, че освен екзарх на България е и митрополит на Търново.

Архиепископ Йоаким заедно с първопрестолния костурски митрополит Софроний, Фотий Велески и Нектарий Белаградски влезли в контакт с дон Хуан Австрийски за общи действия срещу турците9. Първоначалните отношения с Испания били създадени вероятно още по времето на архиепископ Софроний или скоро след избора на Йоаким. От едно писмо на дон Хуан Австрийски до крал Филип II изпратено от Неапол на 25 април 1573г. се отправя молба да бъдат възнаградени Матей, син на поп Йоан (Μάνθου, υιός παπα Ίωάννη; Matheo Papajuan) и Пано Кайстолико (Panesternicos; Πανουν Καιστόληκουν), тъй като съдействали за организиране на поробеното население за съвместни действия срещу турците. От доклада до Държавния съвет съставен на 7 май 1574г. в Мадрид във връзка с представените от тези две лица мемоари става ясно, че те били в контакт с православния архиепископ и още 40 лица от поробените земи. След като сключеният договор между Османската империя и венецианците осуетил плановете за широкомащабни военни действия срещу турците, Матей помолил да бъдат изпратени хора, които да приберат семейството му, тъй като заради дейността му поробителите можело да си отмъстят на тях. Освен това изразил желание да занесе писма на архиепископа, владиците и първенците от диоцеза на Охридската архиепископия. Името на архиепископа не е посочено. От писмото на Йоаким Охридски, Софроний Костурски, Фотий Велески и Нектарий Белаградски става ясно, че въпросният Матей им занесъл изпратените на 9 октомври 1595г. от Трапани писма на дон Хуан Австрийски. Владиците изпратили отговор до дон Хуан на 1 юни 1576 г. В писмото си те изразили огорчението си от сключването на турско-венецианския договор, споменали за тежкото положение на християните намиращи се под турско робство и изразили готовност за съвместни действия срещу поробителите. От съдържащите се в писмото похвали за двамата пратеници, които са наречени архонти, проличава, че владиците са били запознати с дейността им и са доволни от осъществените контакти с испанците. Това писмо вероятно не е достигнало до дон Хуан Австрийски, защото през същия месец той тръгнал от Ломбардия за Барселона и пристигнал там на 12 юли. В това писмо охридският предстоятел се титулувал като: „Ιωακείμ ελεώ Θεοϋ αρχιεπίσκοπος τής αής Ιουστηνιανής, Σερβήας, Βουλγαριας, ’Αλβανίας καί των εξής”.

Последното известие за Йоаким преди да подаде оставка е на Герлах и отново липсва името на архиепископа. Герлах пише, че на 4 април 1577г. е видял охридския и ипекския архиепископи в Цариград при патриарха. Йоаким е описан по следния начин: „архиепископа на Охрид и на цяла България, човек на 50 години, с просто монашеско облекло”. От бележката става ясно, че той е бил по-голям с 10 години от Герасим І Соколович, за който е казано: „архиепископа на Пекио и на цяла Сърбия, 40-годишен и най-близък кръвен роднина на Мехмед паша”.

В ръкопис № 95 от манастира „Свети Никанор” (Заворда, Гревенско) на л. 369ν е запазена недатирана записка към съчинението "За църковния мистицизъм" от Максим Изповедник: „† τής δε ζωτικής το πρακτικόν”, като също така е отбелязано: „Ιωακείμ, ελέω Θεου αρχιεπίσκοπος τής α'-ης Ίουστινιανής καί πάσης Βουλγαρίας, Σερβίας καί τών εξής”.10

Архиепископ Йоаким е подал оставка през 7086 (т.е. между 01.09.1577 и 31.08.1578). Препис от акта с оставката е бил направен и в костурската кондика. Йоаким се е подписал като бивш архиепископ:  „Τό εΐσον τοις παρετίσεως τον πρώην αρχιεπισκόπου [Άχρίδος] Ιωακείμ2,3.

Отново като вече бивш архиепископ той е споменат в една недатирана грамота1,4 на цариградски патриарх, чието име също не е посочено в нея, според която Йоаким е бил отнел епархията на сервийския епископ Йоасаф, който бил отстранен за три години от солунския митрополит, защото извършил прелюбодеяние с монахинята Христодула. В този документ също не е дадена пълната му титла, а е посочен само като: „бивш охридски Йоаким” (πρώην Αχριδών Ιωακείμ).

В сборника са включени грамоти на цариградския патриарх Йеремия ІІ, тъй че най-вероятно това е негова грамота. Грамотите не са подредени в сборника по хронологичен ред, тъй че по мястото й не може да се определи кога е била съставена. Снегаров предполага, че е била написана по време на третото патриаршестване на Йеремия ІІ, т.е. в периода 1586-1595г.

Последното споменаване на архиепископ Йоаким е във връзка с изплатените от руския цар Фьодор Иванович суми на православни духовници в знак на благодарност за признаването на патриаршески сан на московския митрополит. Съборният акт е бил подписан от патриарсите Йеремия Цариградски, Йоаким Антиохийски, Софроний Йерусалимски, 42 митрополити, 19 архиепископи и 20 епископи. През 1593г. били изпратени пари и за охридските архиепископи: „Ахритскому Архiепископу Гаврилу дано Государевы заздравные милостины по росписи 50 золотыхъ, а прежняго архиепскопа Якима, Патриарх Іеремiя сказалъ, не стало”1,5,6,8. Формулировката може да означава, че не е бил заварен в Цариград за да получи сумата, но също и че вече е бил починал.

Изброяването започва с търновският митрополит и екзарх на България Дионисий Рали, който се отличил особено в преговорите за даване на патриаршески сан на московския владика, заради което вероятно е получил и по-голяма сума от 100 жълтици. Муравиев дори нарича ласкателно Дионисий владетел на цялата българска земя, което изглежда е причината Гаврил и Йоаким да бъдат посочвани само като охридски архиепископи, тъй като тяхната титла включва и „на цяла България”. В началото на изброяването стои „В Цариград”, като са посочени архиереи на Цариградската патриаршия. В изброяването са описани и подаръци на много църкви и манастири в Цариград, а също и някои извън него, като островния манастир „Свети Йоан Кръстител” край Созопол. Тъй като охридският архиепископ е бил автокефален, то определената за него сума е малка в сравнение с даденото на други духовници. Вероятно охридските архиепископи не са се отличили с големи заслуги за осигуряването на патриаршески сан на московския митрополит, макар Калистрат Гревенски да се е явил при руския цар заедно с Дионисий Рали.

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, 1932, стр. 192-193;

2. K. Chrysochoidis, Manuscript Sources for Ecclesiastical History in the Gennadius Library”, В: Exploring Greek Manuscripts in the Gennadius Library (edd. M. Politi and E. Pappa). Princeton, 2011, 60, pl. 43;

3. Σπύρος Χρ. Καρύδης, „Η μητρόπολη Καστοριάς τον 16ο και 17ο αιώνα. Προσθήκες και διορθώσεις στον επισκοπικό της κατάλογο” [Spyros Chr. Karydis, „The Metropolis of Kastoria at 16th and 17th centuries. Additions and corrections to its episcopal catalogue”], В: „Μακεδονικά”, т. 35, 2006, стр. 101;

4. Κ. Ν. Σάθα, Βιογραφικὸν Σχεδίασμα, Περὶ τοῦ πατριάρχου Ἰερεμίου Β”, 1870, А., стр. 174, № 18;

5. Муравьевъ, „Сношенія Россіи съ Востокомъ по дѣламъ церковнымъ”, I, С.П.Б., 1859, стр. 270;

6. Н. Новиков, „Древняя россійская вивліоѳика”, М., 12, ІІ издание, 1789, стр. 433-434.

7. St. Gerlach des Aelteren Tagebuch der von zween Glorwürdigsten röm. Kaysern Maximiliano u. Rudolpho, beiderseits den andern dieses Nahmens an die ottomanische Pforte zu Constantinopel abgefertigten Gesandschaft. Herfürgegeben durch seinen Enkel M. Samuelem Gerlachium. Frankfurt a. M., J.-D. Zunner, 1674; Стефан Герлах, „Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград”, София, 1976.

8. „Посольская книга по связям России с Грецией (православными иерархами и монастырями), 1588-1594 гг.”; АН СССР, ИИСССР; Подготовка текста М. П. Лукичева, Н. М. Рогожина; Предисл. Н. М. Рогожина, М., 1988 (1989), стр. 160 (рък. л. 221);

9. Χασιωτησ, Ι. Κ., „Ὁ ἀρχιεπίσκοπος Ἀχρίδος Ἰωακεὶμ καὶ οἱ συνωμοτικὲς κινήσεις στὴ Βόρειο Ἤπειρο (1572-1576)”, Μακεδονικά, 6, 1964, стр. 237-256.

10. Linos Politis, Die Handschriftensammlung des Klosters Zaborda und die neuaufgefundene Photioshandschrift, В: „Philologus”, т. 105, 1961, стр. 140-143

Търсене
Календар
«  Ноември 2022  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930
Архив