Василий І

АРХИЕПИСКОП ВАСИЛИЙ І ТЪРНОВСКИ (около 1185-1227)

Детайл от фреска от катедралата в град Роман, на която е изобразено посрещането а мощите на св. Петка в Търново от архиепископ Василий, цар Иван Асен ІІ, майка му Елена и жена му Ана

На 26.10.1185г. в Търновград избухнало въстание начело с братята Асен и Петър, в резултат на което била възстановена независимостта на българската държава¹. Василий І е бил въздигнат в архиерейство от трима епископи, единият от които е бил видинския².

През 1195г. по нареждане на цар Асен І мощите на св. Иван Рилски били пренесени от София в Търново.

За да утвърди международния си авторитет около 1197г. цар Калоян решил да започне преговори с папа Инокентий ІІІ за да получи от него благословия като император, а предстоятеля на българската църква като патриарх. Първите 2-3 пратеничества на царя обаче не могли да стигнат до Рим. Около 1202г. бил установен контакт с папата чрез архипрезвитера Доминик от Бриндизи. Цар Калоян и архиепископ Василий му изпратили своя отговор чрез бранчевския епископ Власий.

След първоначалните преговори на 4 юли 1203г. архиепископ Василий І с дарове се отправил към Драч, за да замине оттам по море за Рим. В Драч прекарал 30 дни. Когато решил да се качи на кораба дука на Драч не ме позволил, тъй като според него това нямало да се хареса на императора. Архиереят бил задържан в продължение на 8 дни, докато не бил освободен от пратениците на граф Валтер Бриенски. Тогава архиепископът се отказал да продължи за Рим, напуснал Драч и се установил в селището Краватохори, където останал 15 дни. Оттам изпратил при папата коместабул Сергий и презвитер Константин, като към писмото на цар Калоян приложил бележка за обстоятелствата, които са го възпрепятствали да продължи. Тогава получил писмо от цар Калоян, в което пишело, че трябва да се върне в Търново защото там бил пристигнал кардинал изпратен от папата.

На 8 септември 1203г. на празника Рождество Богородично капеланът Йоан връчил палиума на архиепископ Василий. Цар Калоян, архиепископ Василий І, велбъждкия митрополит Атанасий, преславския митрополит Сава, скопския епископ Марин, призренския епископ Аврам, нишкия епископ Кирик и видинския епископ Климент засвидетелствали в писма своето подчинение на папата. На 10 септември 1203г. папата отговорил на архиепископ Василий, че се е срещнал с коместабула Сергий и презвитер Константин, като го подканил отново да отиде в Рим.

На 25 февруари 1204г. папата изпратил писмо до цар Калоян, с което го уведомявал, че в България ще пристигне кардинал Лъв, който носел със себе си кралски скиптър и кралска диадема за да короняса с тях българския владетел. Със същото писмо папата съобщил на Калоян, че му предоставя пълната свобода да сече монети със своя образ. Папата известявал, че българския църковен глава е щял да получи титлата примас и че му се изпращат останалите първосвещеническите атрибути освен палиума, който му бил донесен от папския капелан Йоан Каземарински: калиги (високи чорапи) и сандали, амиктус (наметало) и алба (бяла дълга туника с тесни ръкави), цингулум (пояс) и сукцинкториум (препаска), орар и манипулум (платно носено на лявото рамо или в ръка), туника и далматика, хиротека и пръстен с пет топаза, с който дотогава си служел самия папа, планета (кръгло наметало с отвор в средата, което се слага върху туниката и далматиката) и митра със златна шевица, като било позволено на Василий І да си служи и с жезъл. С този си отговор обаче папата предоставял на българския владетел не титлата император, а крал, както и българският владетел получавал не патриаршеско достойнство, а бил признат само за примас, т.е. званието което имал най-старшия от епископите в дадена държава. Макар в изпратеното до Василий І писмо Инокентий ІІІ да обяснявал, че значението на „патриарх” и „примас” е едно и също, от съдържанието на писмото е видно, че за разлика патриарсите, то българските църковни предстоятели за да имат пълнотата на понтификалната длъжност, ще трябвало след избора си да получават палуим от папата. Това на практика означава, че българската църква е нямало да бъде автокефална.

Затова цар Калоян изпратил бранчевския епископ Власий отново при папата с дарове: три двойни екзамити, златна чаша, четири либри перпери, три сребърни чашки и сребърна обкова за книга. В писмото цар Калоян под предлог, че пътя от Търново до Рим е дълъг и труден поискал папата да се съгласи българския църковен глава да се избира от архиереите и да не се налага да ходи до Рим за да получи палиум, което на практика означава българската църква да е автокефална. На връщане епископ Власий и кардинал Лъв били задържани от унгарския крал Емерих и се наложило папата да се намеси, за да им бъде разрешено за продължат към България.

На 13 април 1204г. кръстоносците превзели Цариград. Цариградският патриарх Йоан Каматир и византийският император влезли в преговори с българския владетел, но с оглед развоя на събитията цар Калоян предпочел да не провокира новите си съседи, а да установи мирни отношения с тях.

На 15 октомври 1204г. кардинал Лъв пристигнал в Търново. На 7 ноември кардиналът посветил Василий І за примас. Латинската дума „примас” (лат. primas - първенствуващ, primus - пръв) е равнозначна на българската „предстоятел”. Така се наричат ръководителите на поместните православни църкви, независимо дали са патриарх, архиепископ или митрополит, а в католическите – първия по значение архиерей измежду останалите прелати в дадена държава или исторически регион. Така например сега папата се явява примас на Италия. След това Василий І на свой ред помазал двама митрополити и други епископи, а кардинал Лъв ги благословил. На 8 ноември на празника на свети Михаил кардинал Лъв коронясал цар Калоян, поставил му корона на главата и му връчил скиптър. В писмото си до папата, с която го уведомявал за коронацията си, цар Калоян поискал Инокентий ІІІ да убеди кръстоносците да установят мирни отношения с България.

Въпреки сключената уния с папата и усилията на цар Калоян да установи мирни отношения с новопоявилата се Латинска империя се стигнало до война между двете държави. В разигралата се край Одрин битка на 13-14 април 1205г. латинците били разбити, а техният император Балдуин І бил пленен. Папата поискал от Калоян да освободи императора, като написал и на архиепископ Василий І да настоява пред царя за това.

След победата цар Калоян пренесъл от Месина мощите на свети Йоан Поливотски, св. Михаил от Потука, св. Иларион Магленски и света Филотея.

През 1207г. цар Калоян починал по време на обсадата на Солун и на престола се възкачил Борил. През 2011г. цар Борил свикал в Търново събор срещу богомилите. Привържениците на ереста, които не се отказали от убежденията си били подложени на наказания и изпратени на заточение. Тогава по заповед на царя бил преведен от гръцки на български Бориловия синодик.

През 1218г. цар Иван Асен ІІ свалил и ослепил Борил. При управлението на цар Иван Асен ІІ били пренесени в Търново и мощите на света Петка Епиватска.

Архиепископ Василий починал около 1227г.³

________________________

БЕЛЕЖКИ:

1. В писмото си до папата от 1203г. Василий е отбелязал, че вече 18 години желаел да получи благословия от римския папа, което показва, че той още от самото начало на въстанието е бил поставен за архиепископ (Вж. ЛИБИ, 4, стр. 336).
2. Димитър Хоматиан не го е посочил поименно. Вероятно става дума за Стефан, която е посочен първи като патриарх в Боянския поменик. Името Стефан е и първото име в Бориловия синодик на видински митрополит, а след него е това на Климент, който е споменат и в писмото на българските владици до папата от 1203г. Възможно е първоначално този Стефан да е оглавил българската църква, но той скоро след това е бил посечен, понеже поискал да замине за Византия.
3. В житието на патриарх Йоаким е посочено, че е починал през 1246г. след като е бил архиерей в продължение на 19г., а също е известно, че е бил ръкоположен за епископ в същата година, в която починал Василий І.