Петък, 24.09.2021, 18:51
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

Стефан

АРХИЕПИСКОП СВЕТИ СТЕФАН (865-867г.)

Детайл от миниатюрата „Покръстването на българите” от Мадридския препис на хрониката на Скилица-Кедрин

 

През 865 година княз Борис І въвел християнството като официална религия. В България пристигнал първия архиепископ Стефан1 заедно с други византийски духовници2, които предприели покръстването на българския народ. Княз Борис І обаче искал българската църква да е самостоятелна, за да не би византийците да злоупотребят с новата вяра на новопокръстения народ. Тъй като не могъл да получи желаната църковна независимост от Цариград, през месец август 866г. той изпратил пратеници до Рим начело със своя родственик Петър и ичергубоила Сандоке. Папа Николай І отговорил с обемисто писмо на поставените от княз Борис І въпроси свързани с християнската вяра, но избегнал да даде ясен отговор относно независимостта на българската църква.

 

Покръстването на българите – миниатюри от Ватиканския препис на Манасиевата хроника и от Лицевой Свод царя Ивана IV Грозного - 1550

 

         През 867година папата изпратил епископите Павел Популонски и Формоза Портуенски в България, за да покръстват, а остийския епископ Донат, презвитер Лъв и дякон Мартин заминали за Цариград, за да известят преминаването на българския народ в подчинение на римския папа. Когато епископите Павел и Формоза пристигнали в България те изгонили архиепископ Стефан3 и византийските духовници. Наред с това започнали да кръщават не само езичниците, но и вече покръстените от мисионерите на Цариградската патриаршия.

         Свикания в Цариград църковен събор решил България да има самостоятелен архиепископ подчинен на Цариградския патриарх и предал на анатема папа Николай І. По-късно за заслугите си за покръстването на българския народ архиепископ Стефан бил канонизиран4.

Пролог от ръкописната сбирка на Троице-Сергиевата лавра с каталожен № 33, 2017 с изписване на името като Öсиф.

 

_________________

 

БЕЛЕЖКИ:

 

  1. Името на архиепископът е известно от разказа “Сказание за железния кръст и българина, който е запазен в три късни преписа. Името на архиепископа обаче се съдържа само в двете по-обширни версии: Пролог от ръкописната сбирка на Троице-Сергиевата лавра с каталожен № 33, 2017 и Пролог 73 от библиотеката на БАН. В Прологът съхраняващ се в БАН името на архиепископа е Стефан. В ръкописът от Троице-Сергиевата лавра обаче името е Öсиф, което изследователите са приели за Іöсиф, т.е. Йосиф. Най-вероятно обаче се касае на грешка на преписвача при разчитането на името Стефан, което в първообраза изглежда е било изписано със съкращение „о[тца] Стеф[ан]а”, но съкращението на „отца” е било неправилно счетено за Ö, а „те”, като „и”. В Боянския поменик изреждането на архиереите започва с „патриарх Стефан”, но първоначално българската църква е била оглавявана от архиепископ. Не е изключено да става дума за друг ръководител на БПЦ, който е бил поставен след избухването на въстанието на Асен и Петър, но да е управлявал за кратко.
  2. В “Сказание за железния кръст и българина и Теофановия продължител се говори и за други мисионери, но не са посочени поименно. Някои късни паметници – Дуклянския летопис, Житието на св. Людмила и Солунската легенда („Слово на Кирил Философ как покръсти българите”) - посочват, че сред мисионерите е бил и св. Константин-Кирил Философ.
  3. Не е посочено поименно, че е бил изгонен, но в своето Окръжно послание до източните патриарси от 867г. патриарх Фотий се оплаква от действията на папските легати.
  4. В “Сказание за железния кръст и българина е наречен „свети Стефан”. Тъй като се приемаше, че името на първият архиепископ е било Йосиф, то се появи дискусия дали посоченият в Бориловия синодик „новият изповедник Йосиф” е идентичен с първия български архиепископ или с цариградския патриарх Йосиф І (1267-1275). Доколкото преди него се говори за цариградския архиепископ Арсений, това се схваща като аргумент, че става дума за цариградския патриарх, но след това пък е изброяването на преславските патриарси, което е в подкрепа на противната теза. Тъй като е наречен „нов” изповедник, то това предполага, че е от период, по-близък до съставянето на редакцията на Синодика, тъй като примерно съпругата на цар Иван Владислав е наречена „древна царица”.

 

 

©ALD

Търсене
Календар
«  Септември 2021  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930