Григорий

ПАТРИАРХ ГРИГОРИЙ

Григорий не е споменат нито в Боянския поменик, нито в Бориловия синодик.

За него се разказва в т. нар. „Атоно-ватопедско сказание”¹. Според това съчинение Григорий бил първият избран търновски патриарх. Преди това е бил митрополит на Филипи (Успенски разчита града като Филипопол, т.е. Пловдив). Григорий поставил за митрополит на Солун Михаил Пратан (Успенски разчита името като Протан, Цанкова-Петкова като Братан, а на сайта на Солунската митрополия е записан като Михаил ІІ Палатан: Μιχαὴλ Β΄, ὁ Παλατάνος). След това Григорий решил да постави епископ на Йерасо. Новопоставеният солунският митрополит Михаил обаче счел, че по този начин се засягат неговите права, тъй като епископията попадала в неговия диоцез и решил да се оплаче на царя. По това време Иван Асен ІІ се намирал в Галиполи, където празнувал сватбата на дъщеря си Елена със сина на Йоан Дука Ватаци. За там се отправила и делегация от атонските монаси. Двамата владетели и цариградския патриарх счели, че поставянето на Михаил от търновският патриарх е било незаконно, както и че според грамотата на император Алексий І епископът на Йерасо няма канонични права над Света гора. Филаделфийския митрополит Фока предложил да бъде низложен търновският патриарх, заради това, че е поставил митрополит в неподчинена нему епархия. Тъй като българският цар се застъпил за своя патриарх било решено да бъде низложен солунският митрополит Михаил. На негово място за солунски митрополит бил поставен Мануил Опсар Дисипат.

За по-нататъшната съдба на Григорий не е казано нищо в Атоно-Ватопедското сказание.

Изследователите са се отнесли скептично към Атоно-ватопедското сказание. Златарски остро отрича достоверността на този извор, пишейки: „Обаче това Атоно-ватопедско сказание не е нищо друго, освен един груб фалшификат, който трябва да се изхвърли от средата на историческите паметници и документи, както ние, след като анализирахме съдържанието на сказанието, доказахме неговата легендарност, фактически невярности и несъобразности, а също и голямата му бъркотия в хронологията и историческите личности.”.² Г. Цанкова–Петкова се въздържа от една толкова крайна оценка, отбелязвайки: „Неточната интерпретация на някои термини в Атоно-Ватопедското сказание е станало причина за недооценяването на неговите данни като исторически източник.”.

Георги Акрополит макар да споменава част от лицата, а също да разказва за признаването на патриаршеския сан на българският църковен ръководител и брачният съюз между децата на владетелите на България и Византия не е включил в историята си не само всичко разказано в Сказанието, но дори не е споменал името на първия търновски патриарх. Теодор Скутариот е следвал доста близо Историята на Акрополит, тъй че и той не съобщава тези подробности. Пахимер и Григора също се спират на някои от събитията и персонажите, но и те не са описали цялата информация съдържаща се в Сказанието.

Докато за патриарх Григорий и за митрополит Михаил византийските историци не пишат нищо, то другите лица са споменати в техните съчинения. Патриарх Мануил ІІ (1244 – 1255) е бил митрополит на Ефес. През 1235г. обаче той нито е бил патриарх, нито ефески митрополит. Мануил І Харитопул (1215–1222) е бил патриарх по време, когато търновският архиепископ и българският цар е малко вероятно да са могли да поставят митрополит в Солун и епископ в Йерасо. При това положение, ако не се касае за грешка в името и да се е имал предвид Герман ІІ (1222 – 1240), то в Сказанието ще се говори за патриарх Мануил ІІ. Солунският митрополит Мануил Опсар Дисипат е споменат във връзка с предсказанието, което е направил около 1258г., че Михаил Палеолог ще стане император. Византийските автори също разказват за низложението му около 1260-1261г., тъй като заедно с патриарх Арсений Автореан (1255 – 1259, 1261 – 1267), Андроник Сардски и Калофор Смирнски се противопоставили на детронирането и ослепяването на император Йоан IV Дука Ласкарис (1258 – 1261) от Михаил Палеолог. Изглежда, че Мануил Дисипат е бил още жив и през 1275/1276 година³. Филаделфийският митрополит Фока е споменат през 1228г. и през 1246г. Следващият филаделфийски митрополит Йоаникий е споменат през 1256г. и 1260г., като второто известие за него е свързано със замонашването на Андроник Сардски, след като били низложени заедно с Мануил Дисипат.

При това положение, ако Григорий е бил наследник на повишения от архиепископски в патриаршески сан Йоаким І, то тогава действително е бил първият, който е бил избран за търновски патриарх. Доколкото това е станало най-вероятно през 1246г., то в такъв случай той действително е стоял начело на българската църква по времето, когато Мануил ІІ е бил цариградски патриарх, а Фока е бил филаделфийски митрополит. Горната граница следва да я търсим в рамките на 1255г., която е последната на патриарх Мануил ІІ и след която е споменат новият филаделфийски митрополит Йоаникий, а също е преди 1258г. когато Мануил Дисипат вече е бил солунски митрополит. При това положение обаче събитията ще да са станали значително време след съборът в Лампсак и дори след смъртта на цар Иван Асен ІІ – най-вероятно по време на управлението на синовете му Калиман І или Михаил Асен. По време на процесът срещу по-сетнешния император Михаил Палеолог в него е участвал филаделфийския митрополит Фока, а по-късно Мануил ІІ ходатайствал пред императора за снемането на обвиненията. Фока е бил твърде дързък човек, като веднъж си позволил да заяви на императора, че нямало смисъл да ги пита, щом правел каквото сам е решил, а по време на процесът срещу Михаил Палеолог заплашил обвинения, че ако не си признае за измяната ще бъде подложена на „Божи съд“ чрез нагорещено желязо. Затова не е невъзможно да е предлагал да бъде низложен търновският патриарх. Михаил Палеолог е бил сгоден за сестрата на цар Калиман Тамара за да се скрепи българо-византийски съюз.

В такъв случай развоят на събитията е възможно да е бил следният. На събора в Лампсак е била решен въпросът за разпределението на епархиите на Балканите между търновския и никейския патриарх, а също и за статута на Света гора. В Бориловия синодик също е споменато, че на събора с присъствали и монаси от Атон. След смъртта на Иван Асен ІІ никейците пристъпили към подчиняването на Солунската империя и териториите контролирани от Теодор Комнин и привържениците му. Тогава вече за никейците е било възможно да отстранят поставен от търновският патриарх митрополит в Солун. Оспорването от страна на цариградския патриарх по това време също е можело да стане при договарянето на годежа на Михаил за другата дъщеря на цар Иван Асен ІІ – Теодора. Иначе казано имаме два българо-византийски договора, които е трябвало да бъдат скрепени с женитбата на дъщеря на Иван Асен ІІ. При това положение е възможно авторът на Сказанието погрешно да е описал двете сходни събития като едно.

Друга възможност да е авторът погрешно да е приписал на търновският патриарх конфликтът между патриарх Герман и охридския архиепископ, тъй като Димитър Хоматиан поставил епископ на Сервия, а тази епархия била подчинена на солунския митрополит. В Сказанието Григорий е представен като патриарх на Загора, което показва, че е направена разлика между него и архиепископа на Първа Юстиниана и цяла България Димитър Хоматиан. Известни са двама охридски архиепископи с името Григорий, но те са живели по-късно от известните от други извори участници в събитията споменати в Сказанието.

Авторът на Сказанието очевидно е бил запознат с Историята на Георги Акрополит и ако е искал да прави фалшификат, то едва ли е щял да сложи вместо името на патриарх Герман това на Мануил, както и да включи лица, част от които едва ли са били през 1235г. на постовете, на които са посочени.

Следователно е възможно действително първият избран търновски патриарх след смъртта на Йоаким І да е бил Григорий, който да е управлявал кратко и затова да е пропуснат в Синодика и Боянския поменник, както и да не е упоменат в някоя преписка.

БЕЛЕЖКИ:

1. Ph. Meyer, „Die Haupturkunden für die Geschichte der. Athosklöster“, Leipzig, 1894, p. 187—189, 275; Успенски, История на Атон, стр. 82-83, гръцки текст 618-619; Г. Цанкова–Петкова „Восстановление болгарского государства”, ВВр, 28, 1968, стр. 136–150; ХИБ, т.2, стр. 323-324.
2. В. Η. Златарски, „Един фалсификат, който се отнася към българската история“, BS, II, 2, 1930, стр. 231—258; също: „История на Българската държава през средните векове“, т. III, София, 1940/2007, стр. 601-602. 
3. Trapp, Erich, Hans-Veit Beyer. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Т. I, 1–12, Add. 1–2, CD-ROM Version. Vienna, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, 2001. стр. 5544.