Зосим ІІІ

АРХИЕПИСКОП ЗОСИМ ІІІ

Зосим ІІІ е роден в Сятища. Той е син на свещеника Николай Руси и презвитера Триада. Имал е две сестри, Керана и Асимина, а също брат - свещеникът Тома. Зосим първоначално е бил свещеник и е бил женен. Той е баща на известния учен Георги Руси. След като овдовял, се замонашил и приел името Зосим.

Самият архиепископ в писмото си до Карл VI се титулува Зосим ІІ, като изглежда е взел под внимание само Зосим ІІ, пред чиито тленни останки Григорий ІV и Григорий V организирали поклонение, а е пропуснал отдавна управлявалия Зосим І. Фамилията в гръцките изследвания се среща като Ρούσης и като Ρούση, а също са използвани и двата варианта, като той самият е посочен като Ζωσιμάς Παπανικολάου Ρούσης (Зосим Попниколаев Русев), но самата фамилия е дадена като Ρούση, т.е. Руси.

Зосим наследил Герман като епископ на Сисани в началото на 1686г. Той преместил центъра на епархията от Сисани в родното си селище Сятища, като за митрополия използвал собствената си къща.

На 4 май 1691г. заедно с Григорий V и други владици се е подписал в акт отнасящ до манастира „Свети Йоан Предтеча” край Москополе, а на 12 юли 1691г. е сред подписалите се в  протокола за изграждане на храм на „Св. Параскева” в Кавая, Дебърско.

На 8 август 1691г. Зосим, заедно с Давид Костурски, Игнатий Бератски, Макарий Корчански, Игнатий Битолски, Теофан Гревенски и Арсений Горо-Мокренски взел участие в низложението на архиепископ Герман и избора на Григорий за охридски архиепископ.

Григорий V не успял да се задържи дълго на престола и бил сменен от Игнатий ІІІ.

На 24 януари 1694г. Зосим ІІІ поставил началото на новата кондика на Сисанийската митрополия. В началото на кондиката били включени преписи на по-стари актове. Първият от тях е скъсан, но вторият макар също да е повреден е със запазена дата от 25 април 1686г.

По времето на архиепископ Игнатий ІІІ сисанийския митрополит бил сред владиците, които на 14 ноември 1694г. избрали Дионисий за костурски митрополит .

За Игнатий ІІІ се оказало по-лесно да снеме своите предшественици Герман и Григорий V, отколкото той самия да се задържи на трона. През 1695г. тай подал оставка.

На 7 април 1695г. синодалните владици взели решение за избирането на Зосим за охридски архиепископ, след като се върнел от Одрин, където се намирал по това време.

На 9 юли 1695г. Зосим ІІІ бил избран за архиепископ. В интронационния си акт Зосим ІІІ обещал: „да предстоявам и управлявам архиепископията правилно, с чист живот и безукорно поведение, без злоба и вражда”.

По време на първото управление на Зосим ІІІ на 13 юли 1695г. йеромонах Игнатий бил избран за битолски митрополит.

На от 1 август 1695г. в бележка относно изплащането на дълг от Теофан Гревенски Зосим ІІІ се е подписал като „охридски патриарх”.

На 8 юни 1699г. Светият Синод взел решение за низложението на архиепископ Зосим ІІІ и за избор на Рафаил за архиепископ. В синодалният акт като причини за това решение е посочено: „според предвидения в десети канон от вселенския четвърти Халкидонски събор, който гласи: „един владика два престола или две епархии да не държи; онзи, който прави това да е отговорен и да се сваля. Бившият ни началник г-н Зосим се премести от своята Сисанийска епархия и се възкачи на най-високия престол на Охридската Юстиниана и цяла България, но при всичко това, продължаваше, въпреки каноните, да държи и да управлява и двете. Освен туй, той се възгордя и надменно презираше братството в Христа. Следвайки лошите си съветници, мина всяка мярка и извърши много явни и тайни престъпления.”.

Не е много ясно за какви явни и тайни престъпления става дума, но е възможно да се има предвид започването на преписка с принц Евгений Савойски и австрийския император. Що се отнася до задържането на Сисанийската епархия трябва да се има предвид, че по-късно Синодът позволил на Йоасаф ІІ да запази предишната си Корчанска епархия, което пък дало възможност да се стабилизират финансите на Охридската архиепископия. Това показва, че макар направеното от Зосим ІІІ формално да е нарушение на правилата, то се оказало добро решение за справяне с финансовите проблеми на архиепископията, което в крайна сметка наложило отново да се прибегне до същата мярка.

Зосим продължил да управлява Сисанийско-Сятищката епархия. В един акт от 1706г. от времето на архиепископ Дионисий се е подписал като „Сисанийски и С(ят)ищиополиски”, т.е. към името на селището Сятища е добавено „град”. На 2 май 1707г. той изпратил писмо на йерусалимския патриарх Хрисант, което подписал като охридски архиепископ. През август 1707г. в два документа записани в кондиката отнасящи се до църковни имоти се е подписал с пълното титулуване: „Зосим, по Божия милост архиепископ на І Юстиниана – Охрид, Сърбия, България, Албания, ІІ Македония и на други патриарх”. Повторното управление на Охридската архиепископия не продължило дълго, тъй като на 28 май 1708г. на охридския престол се възкачил архиепископ Методий.

         Péchayre счита, че не е съществувал архиепископ Методий І, а ентроникона е погрешно датиран и се отнася за Методий ІІ. Според него при изписването на годината е била пропусната една цифра и се е получила годината αψή вместо αψνή. С датировките определено има проблем, защото избора на Йоасаф ІІ за корчански митрополит е датиран на 4 юни 1709г., а на 11 юни 1708г. той е посочен като сподвижник на Зосим ІІІ за откриването на училището в манастира „Света Богородица”.

         При третото управление на Зосим ІІІ на 11 юни 1708г. е било взето решение съвместно с бъдещия Йоасаф ІІ за създаване на училище към манастира „Света Богородица”. Двамата изтъкнати архиепископи отбелязали в акта: „Истинските блага и добри дела са от такова естество, че не само сами по себе си са похвални, но също така стават причина за приснопаметна и необикновена слава на ония, които ги следват и вършат. Такива са ония, които се стараят да добият наука, която упражнява хората в добродетел и чрез това упражнение ги води към по-голямо съвършенство и ги прави да предават доброто и на други за да заслужат двойна похвала: едно като усвояват добродетелта и друго като отвръщат мнозина от лошия път чрез устни съвети и лични примери.”

         Във връзка с кризата причинена от управлението на Филотей бившите архиепископи Игнатий ІІІ и Зосим ІІІ се намесили, като на 1 февруари 1719г. подписали синодалния акт за низложението на архиепископ Филотей. Зосим ІІІ се е подписал като сисанийски проедър, а Игнатий ІІІ само като бивш охридски архиепископ и геронт.  Във интронационния си акт от 6 февруари 1791г. архиепископ Йоасаф ІІ изказал благодарност за избора си на сисанийския проедър Зосим ІІІ, стареца Игнатий ІІІ и останалите синодални архиереи. На 21 февруари 1719г. било съставено архиепископско и синодално послание срещу вътрешните размирици, което било подписано от бившите архиепископи Игнатий ІІІ и Зосим ІІІ.

През юли 1725г. Зосим ІІІ заедно с цариградския патриарх Йеремия III, антиохийския патриарх Силвестър и други владици, сред които охридския архиепископ Йоасаф ІІ, митрополит Хрисант Костурски и Партений Мъгленски подписал като проедър синодалния акт, в който Методий Антракит признавал грешките си. На 26 юли в Костур Методий отново потвърдил признанието в Костур, като акта бил подписан от архиепископ Йоасаф, Хрисант Костурски, Йосиф Битолски, Митрофан Воденски, Никифор Бератски и Калиник Струмишки.

През 1726г. Зосим ІІІ изпратил писмо до император Карл VІ.

         Péchayre е отделил особено внимание на отношенията между Зосим ІІІ и Австрия. Според него около 1699г. Зосим е изпратил писмо до Евгений Савойски, което не е запазено, но за него и второто писмо от 1715г. се споменава в отговора на принца от 1715г. Писмото на принц Евгени Савойски обаче е изпратено до неназован архиепископ и макар да се явява отговор на предходни писма, то очевидно е отправено до заемащия охридския престол към момента на получаването му. В биографията на Зекендорф се споменава, че в Охрид имало прелат от княжеския род Кантакузин. Нито в запазените писма, нито в храмовите надписи Зосим ІІІ не е споменат като потомък на рода Кантакузин.

Писмото на Зосим ІІІ от 1726г. е запазено.  То е било изпратено от Сятища на 12 декември 1726г. и е било занесено от митрополит Паисий. Това писмо е написано на латински, но е датирано е на гръцки. Péchayre предполага, че писмото не е преведено на латински във Виена, а е написано в Сятища от неговия син Георги Русев, който е учил в Италия, като Зосим ІІІ го е датирал по обичайния начин.

Съдържанието на това писмо обаче поражда ред въпроси и неясноти. В това писмо Зосим ІІІ се титулува като: „Zosimus secundus, Dei gratia electus supremus archiepiscopus Primae Iustinianae et Ochridae, sacri romani utriusque imperil princeps, comes sacri palatii necnon Albaniae, Daciae, Pannoniae, Thessaliae et Macedoniae aliarumque provinciarum citra Epiri, Bulgariae et Illyrici per concessionem perpetuam Iustiniani imperatoris summus sacerdos, ceterorumque dominiorum terrarum et locorum citra et ultra Danubium magnus primae sanctae catholicae orientalis romanae ecclesiae universalis legatus et oecumenicae patriarchalis et apostolicae sacrosanctae sedis locumtenens, et perpetuus exarcha, etc., etc”.

Първият и най-съществен проблем е, че в него се нарича охридски архиепископ, при все че по това време такъв се явява Йоасаф ІІ.

Вторият проблем, който е по-скоро типичен за кореспонденцията на охридските архиепископи с папата и западните владетели е, че при титулуването в диоцеза му са включени наред страни, които действително попадат в него, така и други, които вече са били загубени: изброени са Албания, Дакия, Панония, Тесалия и Македония и други провинции на Епир, България и Илирик, както и други владения на света и на регионите отсам и отвъд Дунава. Георги Русев, възпитан в Падуа в духа на класическата античност е архаизирал имената. Подобно увлечение по Античността има и в акта за откриване на училището в манастира „Света Богородица”, където предстоятелят се е титулувал като: „Зосим, по Божия милост архиепископ на Първа Юстиниана Охридска и патриарх на цяла България, Дакия, Медитерана, Рипасия, Превалия, Кардания, Горна Мизия и пр.”. По това време обаче Охридската архиепископия е била изгубила много от тези територии.

На трето място Зосим ІІІ се представя и като велик легат на източна римска вселенска църква и на вселенския патриарх и екзарх. Ако названието на земите може да се обясни като традиция от титулуването на предишните архиепископи и архаизиране, то заключителната част се явява по-неясна, доколкото създава впечатление, че той е на подчинение на папата. Действително, архиепископията на Първа Юстиниана по времето на Юстиниан І е била само автономна и подчинена на папата. По времето на Зосим ІІІ подобна формулировка би означавала, че има уния, при това в нея изглежда, че е участвал и цариградския патриарх. Най-вероятно обаче тази заключителна част е трябвало да показва, че действията на Зосим ІІІ са синхронизирани с цариградския патриарх, който в духа на византийските възгледи е представен като вселенски и ромейски, от което се е получило подобие на използваното от папата название „римо-католически”.

След установяването си в Сятища, Зосим ІІІ се погрижил за обновяването и изграждането на тамошните храмове „Свети Йоан Предтеча“ (1700), „Свети пророци Илия и Елисей“ (1701, осветена 1744г.), „Свети Мина“ (1702, осветена 1728г.), „Свети Никанор“ (1709), „Свети Никола“ (1743) и „Дванадесетте апостоли“ (1744). В един от надписите в храма „Свети Мина” епархийския владика е описан по следния начин: „блажения и учен бивш Охридски кир кир Зосим, роден и израснал в страната”. При изографисването на храма „Свети пророк Илия” там били изобразени древните философи Солон, Плутарх, Аристотел, Платон, Тукидид и Сибила, както и светите Седмочисленици Кирил, Методий, Ангеларий, Наум, Климент, Сава и Горазд. След като починал Зосим ІІІ бил погребан в параклиса „Свети Харалампий” към храма „Свети Илия и Елисей”. Гробът му не е запазен. В двора на Сисанийско-Сятищката митрополия през 1971г. е издигнат негов паметник.

В акта на Йосиф от 1748г., с който се уреждали отношенията между Охридската архиепископия и синът на Зосим ІІІ е описана къщата на наследодателя: тя била двуетажна, като горе имало три стаи, а отдолу две, а също плевня и втори двор с плевня, кладенец и градина. Според завещанието и споразумението наследствените земи останали за сина, а самата къща се давала да служи като владишка резиденция. През 1842г. сградата била ремонтирана от владиката Леонтий Митилински. Къщата просъществувала до 1944г., когато окупационните италианско-немски войски я разрушили за да използват дървения материал за горене.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1932, 1995, стр. 204; 207; 247-248; 570-571

2. Gelzer, H., „Der Patriarchat von Achrida Geschichte und Urkunden”, 1902/1980, стр. 31, № 3; стр. 48-50, № 6-7; стр. 59-60, № 16; стр. 61-94, № 18-35; стр. 101-102, № 41; стр. 120-122, № 62, 64; стр. 124-125, № 68-69; стр. 138, № 71 и 76; стр. 146, стр. 151, стр. 156-158;

3. Gelzer, H., „Der wiederaufgefundene Kodex des Hl. Klemens und andere auf den Patriarchat Achrida rechtsunge Urkundensammlungen”, Leipzig, 1903, стр. 75-76, № 5-6; стр. 95, № 29;

4. Σάθα, Κ., „Μεσαιωνική Βιβλιοθήκη ή Συλλογή ανεκδότων μνημείων της Ελληνικής Ιστορίας”, т. III, стр. 523

            5. Голубинский, Е, „Краткий очерк православных церквей – Болгарской, Сербской и Румънынской или Молдо-Валашкой”, М, 1871, стр. 139-140;

6. Документи на Охридската архиепископия

7. Ἀλεξούδης, Ἄν., „Συνοδικαὶ πράξεις τῆς Ἀρχιεπισκοπῆς Ἀχριδῶν καὶ πάσης Βουλγαρίας”, Δελτίον τῆς Ἱστορικῆς καὶ Ἐθνολογικῆς Ἑταιρείας τῆς Ἑλλάδος, 1892 [1893], стр. 549-550; 553-569;

8. Δελικάνη, Καλλινίκου, „Τα εν τοις κώδιξι του Πατριαρχικού Αρχειοφυλακείου σωζόμενα επίσημα εκκλησιαστικά έγγραφα”, Цариград, Патриаршеска типография, 1905, т. III, стр. 790–863, 874-881;

9.  Ο επισκοποσ Σισανιου και Σιατιστησ Ζωσιμασ (1686-1746);

10. Πανταζόπουλος, Ν. Ι., Δέσποινα-Ειρήνη, Τσούρκα-Παπαστάθη, „Κωδιξ Μητροπολεως Σισανιου και Σιατιστης, [XVII-XIX]”, „Μακεδονική Βιβλιοθήκη”, 42, 1974

11. Καλινδέρης, Μ., „Ο Κώδιξ της Μητροπόλεως Σισανίου και Σιατίστης (1686-)”, „Μακεδονική Βιβλιοθήκη”, Солун, 1974

12. Βαρναλιδης, Σ., „Ο Αρχιεπίσκοπος Αχρίδος Ζωσιμάς (1686-1746) και η Εκκλησιαστική και Πολιτική Δράσις αυτού”, Солун, 1974

13. Δάρδας Α., „Η Επισκοπή-Μητρόπολη Σισανίου και Σιατίστης”, Θεσσαλονίκη, 2006.

14. Ζυγούρης, Φ., „Ιστορικά σημειώματα περί Σιατίστης και λαογραφικά αυτής, επιμέλεια Θεοδώρα Ζωγράφου-Βώρου”, Σιάτιστα, 2010, стр. 173-174, 201-225;

15. Mansi-Petit, „Conciliorum collectio”, т. 37, стр. 227-246, 861, 939, 1021, 1055;

16. Ζαβίρας, Γ., „Νέα Ελλάς ή Έλληνικαν θέατρον”, Αθήνησι , 1872, стр. 418-421;

17. Elsner, J., „Neueste Βeschriehiing derer griechischen Christen in der Türekey”, Berlin, 1737, стр. 100-102.

18. Péchayre, A.-P., „Zosime d'Ochrida et de Sisanion”, В: „Échos d'Orient”, т. 37, № 189-190, 1938. стр. 141-162;

19. Péchayre, A.-P., „La lettre du Prince Eugène à Zosime d'Ochrida et Sisanion en 1715”, В: „Échos d'Orient”, т. 38, № 193-194, 1939, стр. 57-69;

20. Péchayre, A.-P., „L'archevêché d'Ochrida de 1394 à 1767: A propos d'un ouvrage récent (suite et fin)”, В: „Échos d'Orient”, т. 35, № 183, 1936, стр. 317-319

21. Τουμπαλιδις, Μ., „Σημειωματα περι της μητροπολεως Σισανιου”, В: „Εκκλησιαστική Αλήθεια σύγγραμμα περιοδικόν εκδιδόμενον κατά Παρασκευήν”, 1899, № 24, стр. 195-197