Ананий

АРХИЕПИСКОП АНАНИЙ

Ананий е бил велик протосингел на Цариградската патриаршия. Той бил избран за охридски архиепископ в Цариград май 1763г., след като Кирил бил изпратен на заточение, а поставения на негово място Йеремия починал скоро след като заел престола.

Изборът бил извършен по инициатива на цариградския патриарх Йоаникий ІІІ Караджа (6 април 1761 – 1 юни 1763). Патриархът твърди, че многократно е бил молен от пребиваващите в Цариград духовници и първенци, които принадлежали към диоцеза на Охридска архиепископия да бъде избран неин нов ръководител, но е отлагал решаването на този въпрос, тъй като се касаело за самостоятелна църква, която не е подчинена на цариградската патриаршия. Последното споменаване на архиепископ Кирил е от декември 1762г., което означава, че до избора на Ананий са били изминали 6 месеца, а в рамките на тази половин година е управлявал и Йеремия. При това положение охридския престол е бил вакантен не повече от половин година, което означава, че оправданието на цариградския патриарх, че дълго е отлагал намесата си не е вярно. Оправданието с принципа за икономията е също толкова неоснователно. Този принцип се прилага при извънредни обстоятелства, каквито в случая не е имало. Отлагането на избора е имало за цел поддръжниците на фанариотския кандидат да издействат от султана берат за назначаването на Ананий и по този начин да поставят пред свършен факт архиереите от Охридската архиепископия, които при това положение се е очаквало да се примирят с натрапения им предстоятел. Когато бил издаден берата се пристъпило към формалния избор. Прави впечатление, че повечето от архиереите, които участвали в това, не само че не били от епархии принадлежащи на Охридската архиепископия, ами били и бивши владици. От тях само бившия костурски Исая някога е бил митрополит от епархия принадлежаща на Охридската архиепископия. От останалите Филотей Пройлавски, Йеротей Новопатарски, Кирил Тински, Неофит Цийско-Термиорски и Захарий Олински били бивши владици. Само Серафим Таумадски и Антим Ставрополски не са посочени като бивши архиереи. За другите двама кандидати, които формално се състезавали за поста йеромонах Калиник и Дионисий също не е посочено, че са били от диоцеза на Охридската архиепископия.

Ананий се е подписал като архиепископ в един литургичен сборник от 1691г., който принадлежал на Божигробския метох в Цариград: „† Καί τόδε σύν τοϊς άλοις Άνανίου, άρχιεπισκόπου Α-ης Ίουστινιανής Άχριδών, τοϋ Βυζαντίου”. Самата бележка не е датирана. В храма „Свети Георги” при този метох е станал избора на Ананий за архиепископ.

През 1764г. като архиепископ вече е споменат Арсений ІІ.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1932, 1995, стр. 145-146, 210, 404-405;

2. Баласчев, Г. „Финансовото положение на Охридската архиепископия и нейното унишожение”, С., 1908, стр. 24-25, 28.

3. Gelzer, H., „Der wiederaufgefundene Kodex des Hl. Klemens und andere auf den Patriarchat Achrida rechtsunge Urkundensammlungen”, Leipzig, 1903, стр. 47;

4. Gelzer, H., „Der Patriarchat von Achrida Geschichte und Urkunden”, 1902/1980, стр. 107, № 46; стр. 139, № 87;

5. Δελικάνη, Καλλινίκου, „Τα εν τοις κώδιξι του Πατριαρχικού Αρχειοφυλακείου σωζόμενα επίσημα εκκλησιαστικά έγγραφα”, Цариград, Патриаршеска типография, 1905, т. III, стр. 887-891, № 1557-1558, 1564;

6. Mansi-Petit, „Conciliorum collectio”, т. 38, кол. 901-906, № 1-2;

7. Кръстевич, Г., (превод Михайловски, Н.), „Исторически изследвания за Охридската архиепископия”, Цариград, 1869г., стр. 16-19;

8. Голубинский, Е, „Краткий очерк православных церквей – Болгарской, Сербской и Румынской или Молдо-Валашкой”, М, 1871, стр. 141, № 62;

9. Παπαδοπουλου-Κεραμεως, Α., „Ιεροσολιμικη βιβλιοθηκη”, П., т. 4, 1899, стр. 74, № 50; 

10. Документи на Охридската архиепископия