Симеон

АРХИЕПИСКОП СИМЕОН

(1550г.)

Първото известие за Симеон е от 1526г. в негова бележка, в  която съобщава, че е подарил Законник на храма „Света великомъченица Варвара”. В бележката се титулува като епископ на Рашка.

В бележка от 14 август 1547г. в четириевангелие Симеон вече титулувайки се митрополит на Рашка съобщава, че е подарил на същия храм на „Света великомъченица Варвара”, намиращ се край река Раса тази книга. В тази бележка разказва, че храмът е построен и украсен от него, като освен книгите е подарил и много църковна утвар за свое спасение и за спасението на душите на родителите си.

През 1550г. скоро след смъртта на Прохор бил избран за охридски архиепископ. Веднага след като заел поста още на 3 юли 1550г. Симеон издал грамота за ръкополагането на Климент, игумен на атонския манастир Ксенофонт, за Скопски, Врански и Жеглиговски митрополит.

Симеон обаче останал на този пост само половин година, като летописната бележка във Властаровия номоканон не пояснява какво точно е наложило това: „не от смъртта, а от неволите оставен”.

В храмът „Света Троица в Плевля е запазен ръчен кръст на Симеон.

ЛИТЕРАТУРА:

1.         Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, 1932, стр. 65-66, 188;

2.         Йордан Иванов, „Български старини из Македония”, 3-то изд. С., 1970, 45, № 27;

3.         Љубомир Стојановић, „Стари српски записи и натписи“, I, 1902, Београд, стр. стр. 144, № 457; стр. 175, № 544;

4.         „Actes de Zographou” (edd. Regel, W., E. Kurtz, B. Korablev), ВВр, XIII, Приложение, Санкт-Петербург, 1907, 130-132: № LVIII.

5.         Бојана Радојковић, „Старо српско златарство”, Нови Сад 1966, стр. 72

6.         Сава, Епископ Шумадијски, „Српски јерарси од деветог до двадесетог века”, Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. стр. 447