Понеделник, 20.11.2017, 05:01
Добре дошли! Гость | RSS

Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход

ЕПАРХИЙСКИТЕ ЦЕНТРОВЕ И ТЕХНИТЕ КАТЕДРАЛИ: Д - М

ЕПАРХИЙСКИТЕ ЦЕНТРОВЕ И ТЕХНИТЕ КАТЕДРАЛИ: Д - М

 

Дебелт (Деултум) – се е развил по време на римското владичество под името Колония Флавия Пацис Дуелтензиум. През ІІІв. дебелтския епископ Елий Публий Юлий пострадал от гоненията срещу християните. През 431г. дебелския епископ Атанасий взел участие във Втория вселенски събор. Според епархийския списък от времето на Исаврийската династия тамошния епископ бил подчинен на митрополита на Одрин. По време на Първото българско царство градът се е намирал на границата с Византия и от него е започвал граничният вал Еркесията. На 7 юли 812г. Дебелт бил превзет от хан Крум, който преселил жителите на града заедно с епископ Георги, който по-късно бил убит. При разкопките през 1984-1985г. в м. „Костадин чешма” в двора на металургичния комбинат е била открита базилика дълга 14.5м. и широка 12м. Била е триабсидна с притвор, като 4 стълба-пилистри в централния кораб са подсилвали куполната конструкция. Градежът е от ломен камък споен с бял хоросан. В храма и двора и са били открити 40 оловни печата, три от които на княз Борис І. През ХІІв. Дебелт бил издигнат в център на архиепископия, като първия, за който има данни, че е носел този титул бил Василий. През ХІVв. Дебелт престава да се споменава като епархийски център в нотициите на Цариградската патриаршия.

Дебърхрамът „Света Богородица“ е бил издигнат през 1840г. върху останките на по-стара сграда.

Девня (Марцианопол) – Първото споменаване на марцианополски епископ е от 325г.. Тогава местният епископ Пист взел участие в Никейския събор. През 458г. местният владика Валериан е упоменат като архиепископ. През V-VІІв. Марцианопол е център на диоцеза Хемимонт. Епископската базилика е била разположена в рамките на укрепения град. Тя е била трикорабна, едноабсидна. Подът на епископската базилика бил покрит с мозайка от керамични кубчета, с които са били оформени плетеници, кръстове, цветя и др. под. В централния кораб са оформени квадратни полета, в които са мозаечните изображения, докато в предолтарното пространство полетата са по-малки и осмоъгълни. Базиликата била украсена със стенописи, показващи стилизирани растителни мотиви. През ІХ-Хв. в Девня се развило укрепено българско селище. Една от откритите базилики е датирана от ХІІв., като са известни имената на двама марцианополски епископи – единия от ХІІ, а другия от ХІІІв.

Деволска епархия е съществувал още от покръстването на България при цар Борис. В житието на св. Наум е отбелязано, че деволския епископ Марко е бил ученик на св. Климент Охридски. Предполага се, че центърът й е бил при сегашното село Звездица, наричано също Селасфор, според гръцкия превод на това название.

Декастерон - Според епархийския списък от времето на Исаврийската династия тамошния епископ бил подчинен на митрополита на Пловдив.

Диоклецианопол се идентифицира с днешния град Хисаря. В него са открити останките от 10 храма, като две от тях са в укрепената част на града. През ІVв. били издигнати 2 базилики с полукръгли абсиди. Според надгробния надпис на Флоренций от ІVв. една от тях е носела името „Четвъртата декада светци”. Един от езическите храмове бил преустроен в християнска базилика (4а). През Vв. били построени 7 базилики (1, 2, 3, 4б, 5, 7 и 8) а през VІв. още две (6 и 7). През 343г. епископът на Диоклецианопол Пасий взел участие в Сердикийския събор. Според Псевдоепифаниевия списък тамошният епископ бил подчинен на митрополита на Пловдив.

Дионисопол – вж. Балчик.

Диоспол - Според Псевдоепифаниевия списък тамошният епископ бил подчинен на митрополита на Пловдив. Предполага се, че вероятно става дума за дн. Ямбол или разположения край него античен град Кабиле).

Дойран – в града се намира катедралния храм на Поленинска епархия „Свети Илия“. Сградата е била построена през 1848г. През Първата световна война постройката е претърпяла сериозни повреди в резултат на бойните действия. През 2003г. е започнало възстановяването на сградата.

Доростол – вж. Силистра.

Дразипара (дн. Буюк Каращиран) - катедралата на града вероятно е бил храмът „Свети Александър”, където се намирал и украсения със сребро мартириум, в който се пазели мощите на светеца. Храмът „Свети Александър” бил опожарен от аварите през 599г. Според Псевдоепифаниевия списък тамошният владика бил със статут на автокефален архиепископ.

Драма – Възникването на Драмска епархия се отнася към ХІІв. През ХІVв. е била издигната в ранг на митрополия и тогава за кратко в диоцеза й попаднала и епархията на Филипи. В периода 1753-1912г. катедралата на Драмска, Филипийска и Зъхненска митрополия бил храмът „Свети Атанасий” в град Алистрати, който е бил построен през ХІХв. След присъединяването на Драма към Гърция епархийският център се преместил в Драма. Старият катедрален храм „Света Богородица” е бил обновен през 1721г. от епископ Партений Драмски. Сградата пострадала от земетресение през 1829г. и била поправена през 1834г. Тя е трикорабна базилика с двускатен покрив. До нея се намира новата катедрала на Драмска епархия на Еладската църква - храмът „Въведение Богородично”, който е бил осветен на 10.09.1974г.

Драч (Епидамн, Дирахиум, дн. Дурацо, Албания) е значим град на Адриатическото крайбрежие. Градът е бил в пределите на Първото българско царство. След завладяването на Драч от Василий ІІ градът останал като отделен митрополитски център, но съдейки по изброените околни епархии от него били отделени подчинените му дотогава епископи. През ХІв. попаднал под ударите на норманите. При цар Иван Асен ІІ Драч отново бил в пределите на България. След това над града властвали също така Византия, Сърбия, Венеция, докато не бил завладян от турците. Понастоящем се намира на територията на Албания и е част от Тиранско-Елбасанско-Драчката епархия. Сегашната катедрала на Драч е „Свети Павел и свети Астий”. Свети Астий е бил драчки епископ, който загинал мъченически.

Дринопол (дн. Дропул) се е намирал край река Дрин, недалеч от град Аргирокастро. През римският период е носел името Адрианопол в чест на император Адриан. Градът е бил укрепен от император Юстиниан І и получил неговото име Юстианополис. По-късно е носел името Дринопол, но вероятно то е свързано не с античното название на града, а произлиза от река Дрин. Център на сегашната Дринополска, Погонианска и Коничка епархия на Еладската църква е храмът „Света Богородица” в Делвинаки.

Дръстър - вж. Силистра.

Ескус (Улпия Ескус, при дн. Гиген) е бил ранновизантийски епископски център. През 343г. епископ на града е бил Юлиан. Върху руините на храма на Фортуна са открити останките от малък храм, изграден след покръстването на България.

Зекедеспа - Според Псевдоепифаниевия списък тамошният епископ бил подчинен на митрополита на Марцианопол.

Залдапа (при между с. Абрит и с. Добрин, Община Крушари, Добричка област) - Според епархийския списък от времето на Исаврийската династия тамошния епископ бил подчинен на митрополита на Томи (дн. Кюстенджа). Епископската базилика е била трикорабна, дълга 55метра и широка 22метра. Вероятно е имала втори етаж, тъй като фундаментите са масивни. Имала е богата релефна украса – намерени са мраморни лъвове, фрагменти с флорални мотиви и др. под., а също бази за колони с релефни кръстове. Сред находките са също фрагменти от мраморни гълъби, които най-вероятно са били част от декоративната украса на амвона. Намерена е също колона от червен мрамор с бели ивици. Освен този храм, са били открити още две базилики.

Зъхна (дн. Зиляхово, Неа Зихни) – Зъхненската епископия е била учредена по времето на Лъв VІ Мъдри през ІХ. Била е на подчинение на митрополитите на Сяр и Филипи. В нотиция на император Андроник ІІ е спомената като архиепископия. През 1329г. е въздигната в митрополия. През 1655г. към нея е присъединена територията на закритата Неврокопска епархия. През 1633г. е обединена с Драмска и Филипийска епархии и получава името Филипийска, Драмска, Зъхненска и Неврокопска митрополия. През 1924г. Зъхненската епархия е отделина, а през 1951г. е обединена с Неврокопската. Катедралата на Зъхненска епархия е храмът „Свети Георги”, който бил построен 1835г. и зографисан през 1865г. В периода 1967-1973г. храмът бил изграден наново, като от стария са се запазили икони и част от обзавеждането.

Кавала (Неапол, Морунец) - Според епархийския списък от времето на Исаврийската династия тамошния епископ бил подчинен на митрополита на Солун. През 1866г. е бил построен храмът „Свети Йоан Предтеча” в Кавала, който е бил използван като митрополитски. Сградата представлява петкорабна базилика с купол. Понастоящем катедралата на митрополита на Филипи, Неаполис и Тасос е храмът „Свети Павел” в Кавала построен в периода 1905-1925г.

Карнобат (Маркели) - Според епархийския списък от времето на Исаврийската династия тамошния епископ бил подчинен на митрополита на Пловдив.

Кастория – вж. Костур.

Кефалония – вж. Главиница.

Козил - местонахождението на този епископски център е дискусионно. Никифор Григора също споменава епископа на Козила.

Корча (Горица) е била център на Горенска и Мокренска епархия на Охридската архиепископия. Сега е център на Корчанска епархия на Албанската църква. Понастоящем катедрала е храмът „Възкресение Христово” построен през 1992г. на мястото на окончателно разрушения през 1968г. храм „Свети Георги”

Костур (Кастория) е бил седалище на прототронния митрополит на Охридската архиепископия. Сегашния катедрален храм е „Успение на Пресвета Богородица“, която първоначално е била джамията Гази Евренос бей, а след Балканските войни е била преустроена в православен храм.

Кратово – през 1666г. храмът „Свети Никола“ е бил катедрала на кратовските епископи. През 1822г. сградата е била разрушена, а сегашната е построена през 1848г.

Крупник се споменава като епископски център от периода ХV-ХVІв.

Крушево – след учредяването на Българската екзархия през 1872г. охридският гръцки митрополит Мелетий се преместил в този град и се установил в храма „Свети Никола“, който е бил построен през 1832г. По време на Илинденско-Преображенското въстание в резултат от турския артилерийски обстрел сградата била разрушена. Сегашният храм „Свети Никола“ е бил построен в периода 1905-1907г.

Ксанти - старата катедрала "Свети Йоан Предтеча"

Ксанти – градът е бил в пределите на България от 1913г. до 1920г., а от 20 април 1941г. до 1944г. е център на българската административна област Беломорие. През 879г. сред участниците в събора в Цариград е споменат епископа на Ксантея Георги, но е дискусионно, дали този град е идентичен с Ксанти. В писмовника на Цариградската патриаршия съставен в периода 1385-1388г. е посочено, че епископът му бил удостоен със сан митрополит, а преди това е бил подчинен на Траянополския. Старата катедрала е храмът „Свети Йоан Кръстител“. Новата катедрала е „Света София”.

Кукуш – през 1913г. след разделянето между Сърбия и Гърция на територията на Дойранска епархия, била обособена Поленинска и Кукушка епископия, която през 1924г била издигната в митрополия. Катедралният храм в Кукуш е „Преображение Господне”.

Куманово – в града се намира катедралата на сегашната Кумановско-Осоговска епархия „Свети Никола“. Храмът е бил построен през 1851г.

Кюстендил (Пауталия, Велбъжд, Колоса и Баня). При разкопките са били открити две християнски базилики. Едната от тях е разположена при северната стена. Тя е трикорабна, едноабсидна, с притвор и трансепт. Най-ранните известни епископи на Пауталия са Евангел, който през 515г. бил задържан за известно време в Цариград от император Анастасий І и Фока, който участвал през 553г. в Петия вселенски събор. В тази епархия по времето на Василий ІІ попадали Сотеска, Германия, Теример, Стоби, Долна Сотеска и Разлог. По време на турското робство катедрала на Колосийска епархия е кръстокуполния храм „Свети Георги” в днешния квартал Колуша. Храмът е с размери 10х8.70м. Построяването му се отнася към Х-ХІв. Зографисван е през ХІІв., ХV-ХVІв. и през ХІХв.

Лариса – Епископът на Лариса е участвал в Първия вселенски събор в Никея през 325г. Според епархийския списък от времето на Исаврийската династия градът е бил седалище на митрополит. Сегашната катедрала на Лариска и Тирнавска епархия на Еладската църква носи името на тамошния епископ св. Ахил Лариски, чийто мощи цар Самуил пренесъл в Преспа след завладяването на града..

Лебедос - Според епархийския списък от времето на Исаврийската династия тамошния епископ бил подчинен на митрополита на Пловдив.

Левка (вж. Белово).

Липлян (Улпиана в Дардания, Юстиниана Секунда) се намира на около 16км. от Прищина. При разкопките е била открита едноабсидна базилика с баптистерий с формата на осмолистно цвете. Липлянската епархия е принадлежала на Охридската архиепископия до 1219г., когато Сава І Сръбски се отцепил от нея. През ХVв. след връщането на дицеза на сръбската патриаршия на Охридската архиепископия тя останала там до 1557г., когато Печката архиепископия отново се отделила. Епархията понякога е била наричана също Новобърдска, а също Грачанишка, тъй като владиката резидирал в манастира Грачаница. Сега Липлян е част от сръбската Рашко-Призренска епархия. В Липлян е запазен средновековният храм „Въведение Богородично” построен през 1310-1320г. Тя е малка правоъгълна еднокорабна сграда, с тристенна отвътре и полукръгла отвън абсида и с двускатен отвън и сводест отвътре покрив. Фасадата е декорирана чрез слепи арки и редуващи се пояси от камъни и тухли.

Литопросопон - Според епархийския списък от времето на Исаврийската династия тамошния епископ бил подчинен на митрополита на Пловдив.

Ловеч е споменат във връзка с военната кампания на император Исак І Комнин. След неуспешната обсада на града неговият съименник Исак ІІ Ангел е трябвало да се изтегли във Византия, след което военните действия на Асен и Петър вече се пренесли на юг от Балкана. Настоящият катедрален храм в Ловеч е „Св. Св. Кирил и Методий“.

Лозенград (Къркларели) - Катедралният храм „Свети Спиридон” е бил построен въз основа на разрешение дадено на българската община в града с фермана на султан Абдул Азис от 30 август 1870г. да построи храм с размери 29 аршина, ширина 16 аршина, височина 8 аршитна, с 14 прозорци и 3 врати. Тя е просъществувала до средата на ХХв. Лозенградската епархия на Цариградската патриаршия е просъществувала от 1906г. до 1923г.

Люлебургас (Аркадиопол) – според Псевдоепифаниевия списък тамошният владика бил със статут на автокефален архиепископ.

Лютица се намира на около десет километра югозападно от Ивайловград, недалеч от Лъджанския манастир. Крепостта е разположена върху площ от 26дка, стените и са дълги над 600м. и до момента са разкрити останките на 12 кули. В епархийските списъци е посочена като седалище на епископ подчинен на митрополита на Пловдив. В писмовника на Цариградската патриаршия съставен в периода 1385-1388г. е посочено, че епископа на Лютица бил въздигнат в сан митрополит. През ХVІІ-ХVІІІв. Лютица се споменава като център на архиепископия. Катедралата е била разположена в централната част на крепостта, като централните и входове са обърнати към главния вход на крепостта. Първата сграда е била построена през Хв. Тя е трикорабна с притвор, богато украсена със стенописи и пластично оформени пана от мрамор. Втората е изградена върху източната част от останките от южния и централния кораб на по-старата и се датира към периода ХV-ХVІв.. Тя е с правоъгълен наос, плитка абсида и следи от стенописи, открити от североизточния ъгъл на сградата.

Маркели – вж. Карнобат.

Мелник е споменат като център на епархия в епископски списък от 1179г. Първата известна катедрала е храмът „Свети Никола”, руините на който се намират на платото над днешния град. Той е бил издигнат на мястото на тракийско светилище на Бендида, където бил почитан също Дионис Асдула, а от 97г. там е била отдавана почит и на култа към императора. В края на ІVв. по време на варварските нашествия светилището било унищожено. На негово място през втората половина на VІв. вероятно при управлението на император Юстиниан І е била издигната трикорабна базилика. Състояла се от наос и преддверие от юг. При храмът имало и кръщелня. След покръстването на България сградата била реконструирана. Мелник оказал упорита съпротива на Василий ІІ по време на походите му за покоряване на българските земи. При управлението на цар Борил храмът бил зографисан по поръка на севаст Владимир, брат на севаст Франк, чието име се свързва с братовчеда на българския владетел, който бил поставен за управител на града. При този ремонт е бил добавен зидан синтрон с три стъпала и архиерейски трон в средата му. При управлението на региона от деспот Алексий Слав градът станал митрополитски център, на който бил подчинен и Сяр, тъй като там бил поставян католически архиепископ. Тогава е бил премахнат баптистерият и е бил заменен с притвор. За камбанарията е била направена нова камбана с посвещение от деспота. В края на ХІІ – нач. на ХІVв. в катедралата пострадала от стихиен пожар. При ремонта към храма с неговия притвор, водохранилище и камбанария било добавени галерии от север и юг и с някои по-късни преустройства той просъществувал до 1913г., когато претърпял тежки повреди от пожар. Сградата през последния период от функционирането си била дълга 16.30м.и широка 13.30м. През 1756г. митрополитът Макарий ІV Мелнишки преместил своята катедра и резиденция от платото в подградието. За нова катедрала бил избран средновековният храм „Свети Николай Чудотворец”, който за целта бил значително разширен и преустроен. Храмът „Свети Николай Чудотворец Стожки” е бил малка еднокорабна средновековна сграда, която била ремонтирана от митрополит Кирил през 1365г., който построил към нея кула и килия. През 1582г. тя е била ремонтирана и разширена. През 1657г. била ремонтирана от митрополит Теофан, а през 1696г. били направени поправки от митрополит Макарий ІІІ. След ремонта през 1756г. направен от митрополит Макарий ІV Мелнишки сградата била преустроена в трикорабна двуабсидна псевдобазилика. През ХІХв. били направени външната галерия от север, женското отделение и камбанарията. През 1895. храмът и митрополията изгорели. Храмът бил възстановен през 1900г., като бил запазен първоначалния план. През 2014г. сградата пострадала тежко от пожар, който повредил иконите и иконостаса. През 1913г. територията на Мелнишка епархия била разделена и една част попаднала в Гърция, а друга в България. Епархията била закрита, а българската й част била прехвърлена към Струмишка епархия. След като през 1919г. била загубена и Струмица, която станала част от Югославия, това което останалото от двата диоцеза в пределите на българската държава било подчинено на Неврокопска епархия. Катедрала на подчинената на Еладската църква Вальовишка и Мелнишка епархия е храмът „Свети Георги” във Вальовища (Сидерокастро), който е бил изграден през 1888г. от българската община.

Несебър - Старата катедрала "Свети Стефан"

Месембрия – вж. Несебър.

Микриевска базилика, Община - Струмяни. Предполага се, че е била катедрала на епископ или хорепископ поради нейните размери. Тя е имала антриум и наос, като всеки от тях е бил с дължина 20м.

Молиск е бил епископски център, който вероятно бил съседен на Мъглен. По-късно към титула на мъгленския митрополит е добавено Катраница, което показва, че или това е Молиск или е съседно селище, което го изместило като духовен център.

Морозвиздката епархия се намирала около древния епископски център в провинция Втора Македония Баргала. По време на Първото българско царство в града имало български административен център, а след покръстването била учредена Брегалнишка епархия. По-късно с промяната на седалището на владиката тя променила името си и била наричана Проватска или в българския му вариант Овчеполска. В тази епархия попадали Козяк, Славище, Злетово, Луковица, Пиянец и Малешово. В грачанския хрисовул на крал Стефан Милутин Морозвизд е споменат като съседен на Злетово и Враня, а в грамотата на Стефан Душан от 1347г. е отбелязано като село намиращо се близо до Лесновския манастир и граничещо с Брегалница. В началото на ХХв. в Кочанско се е намирало село Мородвис или Морозда, където имало развалини от стари черкви. През 1905г. селото имало 350жители, повечето от които били турци.

Мъглен (Молесхон) е посочен като четвърто поред седалище на българския патриарх. Намирал се е недалеч от малката крепост Нотия. В тази епархия влизали Просек, където по-късно управлявал Стрез, а също Острово, което е до едноименното езеро. Мъглен се е намирал близо до село Слатина (дн. Хриси, Гърция, Мъгленска област).

УВОД

РАННО-ХРИСТИЯНСКИТЕ ЕПАРХИИ В ЗЕМИТЕ, ПРИНАДЛЕЖАЛИ ИЛИ ПРИНАДЛЕЖАЩИ КЪМ ТЕРИТОРЯТА НА ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ

ЕПАРХИИТЕ СЪЩЕСТВУВАЛИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА

ЕПАРХИЙСКИТЕ ЦЕНТРОВЕ И ТЕХНИТЕ КАТЕДРАЛИ:

Първа част: А - Г            Втора част: Д - М           Трета част: Н - Р            Четвърта част: С - Я           Пета част: Задграничните епархии.

Търсене
Календар
«  Ноември 2017  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930