Гаврил

МИТРОПОЛИТ ГАВРИЛ

         Митрополит Гаврил е споменат в славянски надпис от месец декември 1611г. върху сребърен владишки жезъл с позлата в горната част с фигури на змии, който бил изработен от майсторите Никола и Костадин от Чипровци по поръка на Павел във Враца и бил подарен на Търновската митрополия.

През 1613г. Гаврил е споменат в ктиторския надпис за възобновяването и преустройството на храма „Свети Георги” във Велико Търново от дарителките Параскева и Ирина.

През 1616г. е споменат от йеромонах Даниил, който по време на неговото управление преписал евангелие в манастира „Света Троица” край Враца (евангелието след това е принадлежало на храма „Свети Никола” във Враца). През декември същата година Гаврил е подписал един синодален акт за оправдаването на лемноския митрополит Климент.

През 1617г. в синодален акт, с който не се одобрявало преместването на дойранския епископ Йеремия в Китрос великият сакеларии се е подписал като пълномощник на търновския митрополит, чието име не е посочено, но явно става дума за Гаврил.

В преписка от 9 май 1620г. е посочено, че по времето на митрополит Гаврил, поп Стоян и поп Петър са били събрани пари от Георги Богданов, Мицо, Тодор, Райко, Спас, Никола, Михаил, Койчо, Томчо, Йон Петър и Калоян, които дали по 40 аспри, а Петър Богдан – 20 аспри, с които е бил закупен миней за месец декември за катедралния храм „Свети Никола”. През същата 1620г. Сергиан Вестиари и Маргарита Пану дали удостоверение, че митрополит Гаврил не им дължи нищо, макар да били подали оплакване до турските власти, че имали да взимат от него 10 товара аспри. Като свидетели са се подписали Йеремия Силиврийски, протосинкелът Теон, архидяконът Партений, търновският иконом Николай и др. От 1620г. има още едно удостоверение дадено от Катерина, вдовицата на покойния Василий, че като отишла в Арбанаси да си вземе детето е получила от непосочен по име търновски митрополит всичко, което му били дали баща й и мъжът й. Като свидетели са се подписали Лаврентий Ловешки, Григорий Преславски, Калиник Червенски и др. С оглед времето на изготвянето на удостоверението, то в него явно става дума за Гаврил.

През 1622г. Гаврил е споменат в един апостол, подарен от Никола Димискиов от Етрополе на етрополския манастир „Света Троица”.

През 1623г. йеромонах Даниил преписал по поръка на митрополит Гаврил панагирик за времето от 24 октомври до 14 март.

В едно Четириевангелие е посочено, че по времето на митрополит Гаврил на 13 януари 1623г. в Мъглиж пристигнал Склав и взел 93 еничарчета. Тъй като не намерил тамошните свещеници, отишъл да ги търси в манастира, където били убити монасите Гервасий, Анастасий, Богослов и Стефан, а самата обител била разорена.

През 1626г. йеромонах Даниил преписал едно тълковно евангелие, но в него като търновски митрополит вече е посочен Макарий. Макарий е бил избран за търновски митрополит на 18 април 1626г., тъй като Гаврил е бил починал.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Снегаров, Ив., „Търновски митрополити в турско време”, В: „Списание на Българската академия на науките”, 52, 1935, стр. 219;

            2.  Снегаров, Ив., „Исторически вести за Търновската митрополия, В: ГСУ, БФ, т. ХХ, 5, 1942/1943, стр. 15-16;

3. Тютюнджиев, Ив., „Търновската митрополия през XV-XIXв.”, Велико Търново, 2007;

            4. Тютюнджиев, Ив., „Търновският епископат XII-XXI век”, Велико Търново, 2007;

            5. Тютюнджиев, Ив., „Търновската митрополия през 17. и първата половина на 18. век по документи от архива на метоха "Божи гроб" на Ерусалимската патриаршия в Цариград”, ВТ, 1996, стр. 14;

6. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων, „Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής”, В: „Θρακικά”, 8, 1937, стр. 179;

            7. Ферманджиев, Н., Начев, В., „Писахме да се знае: приписки и летописи”, С., 1984, стр. 69, 71, 72.