Теофан

АРХИЕПИСКОП ТЕОФАН

Теофан е бил ръкоположен от архиепископ Игнатий ІІ за гревенски митрополит. След Игнатий ІІ охридският престол се овакантил и владиците пристъпили към избор на нов архиепископ. Предполага се, че избраният от Охридския синод е бил Григорий ІV, тъй като след това е споменаван като бивш архиепископ. А Теофан отишъл в Одрин и заграбил архиепископския престол. Изглежда е използвал обичайната практика от онова време, като с подкупи се е сдобил със султански берат за архиепископ и по този начин се опитал да постави Охридския синод пред свършен факт.

През месец септември 1676г. бил свикан събор в Цариград, в който участвали цариградския патриарх Дионисий, антиохийския патриарх Неофит, йерусалимския патриарх Доситей, а също владици от диоцеза на Цариградската патриаршия и Охридската архиепископия. Съборът решил, че Теофан е заграбил архиепископския престол незаконно и го низложил. В съборния акт била оспорено и доколко канонично е бил поставен за гревенски митрополит. На 24 октомври 1676г. за охридски архиепископ бил избран бившия софийски митрополит Мелетий.

През месец август 1676г., т.е. преди още Теофан да бъде съборно низложен Мелетий е написал писмо, в което се е подписал като кандидат за охридски архиепископ. Това означава, че подборът на наследника е започнал още преди Теофан да бъде официално снет от трона.

В публикуваните от Гелцер документи  се споменава многократно гревенски митрополит с име Теофан. Сарантис счита, че в този период е имало двама гревенски митрополити с името Теофан, като първият, който е споменат в годините 1667, 1683 и 1684г. е управлявал в периода 1676-1684г., а втория, който е споменат през 1691, 1694, 1695, 1709, 1718 и 1719г., съответно в периода 1691-1719г. Pechayre сочи и участието на Теофан Гревенски като втори кандидат, който се е конкурирал с Филотей при избора му за архиепископ на 16 юли 1714г. В документите след 1676г. Теофан не е споменат като бивш охридски или гревенски проедър, което да го идентифицира със сигурност като низложения архиепископ. За сравнение в актовете от 1683г. и 1684г. Партений е посочен като бивш охридски архиепископ, докато Теофан се е подписал само като гревенски митрополит. Също няма запазен оригинален документ от времето, когато Теофан е бил архиепископ за да бъде сравнен подписа му с този на гревенските митрополити и да се установи дали се касае за едно и също лице. Самият Гелцер в биографичната справка за архиепископ Теофан не коментира гревенските митрополити след 1676г. Появата на гревенски митрополит с това име непосредствено след низложението на архиепископ Теофан все пак дава основание да се допусне, че се касае за едно и също лице. В тази насока може да се разбира и текста, че след като ръкополагането на Теофан за гревенски митрополит било счетено за неканонично, той бил поставен отново за такъв, но вече по установения църковен ред.

Голубински позовавайки се на Муравиев отнася оттеглянето на Теофан към 1665-1666г. Явно е допусната грешка с 10г. Каптерев описвайки същите обстоятелства във връзка с неговия наследник Мелетий ІІ отнася събитието към 1675-1676г.: „Когато охридският патриарх Теофан оставил своя престол, то архиереите от тази област го помолили да бъде на престола на охридските патриарси, но бил такъв само една година  … след година той оставил своя престол и през 1676г. заминал от Охрид за Цариград, където живял година …”.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1932, 1995, стр. 202;

2. Gelzer, H., „Der Patriarchat von Achrida Geschichte und Urkunden”, 1902/1980, стр. 48, 50, 59, 63, 64, 69, 74, 75, 83, 86, 87, 94, 119, 120, 125, стр. 136, № 64;

3. Péchayre, A.-P., „L'archevêché d'Ochrida de 1394 à 1767 : A propos d'un ouvrage récent (suite et fin)”. В: „Échos d'Orient”, т. 35, № 183, 1936

4. Σαραντησ, Θεοδωροσ Κ. Π., „Τα Γρεβενά. (Συμβολή στην ιστορία τους)”, „Μακεδονικά“, XXVI, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1987-1988. стр. 277.

5. Голубинский, Е, „Краткий очерк православных церквей – Болгарской, Сербской и Румънынской или Молдо-Валашкой”, М, 1871, стр. 139

6. Муравьевъ, „Сношенія Россіи съ Востокомъ по дѣламъ церковнымъ”, ІV, ръкоп., 1076.