Леонтий

ПАТРИАРХ ЛЕОНТИЙ

Несебър, руините на катедралния храм "Света София"

Леонтий е споменат в Боянския поменик в списъка на архиереите след св. Макарий и преди патриарх Йоаким ІІІ.

Преди да стане търновски патриарх Леонтий е бил несебърски митрополит.

Тъй като в писмото на византийските владици до папата от 1274г. не фигурират техните имена, то не е ясно дали посоченият там несебърски владика е той или неговия приемник Константин.

Леонтий е бил низложен от цар Константин Асен Тих (1257-1277).

Формалният повод вероятно е бил следването на униатската политика на Михаил VІІІ Палеолог, но действителната причина е, че Несебър е бил последният център на конкурентът за трона цар Мицо (1256-1257), а Леонтий като тамошен митрополит най-вероятно е бил сред неговите поддръжници.

Тъй като в един синодален акт на Цариградската патриаршия от 1278г. като несебърски митрополит е посочен Константин, то низложението на Леонтий ще е станало преди това. Доколкото отстраняването му от поста е по инициатива на Константин Асен Тих, който е управлявал до 1277г., то горната времева граница трябва да бъде снижена поне с една година. Най-вероятно отстраняването на Леонтий като несебърски митрополит е станало около бракът на Константин Асен Тих с Мария Палеологина, когато Несебър е бил обещан като зестра на царицата и отстраняването на привърженика на Мицо е било направено като доказателство за добрите намерения на императора.

В България избухнало въстанието на Ивайло (1277-1280)  по време на което цар Константин Асен Тих бил разбит и убит. Византийският император се възползвал от ситуацията и изпратил в България Иван Асен ІІІ (1279-1280), синът на Мицо, който се възкачил на престола. За да укрепи позициите си Иван Асен ІІІ решил да се сроди с влиятелния Георги Тертер. За целта Георги Тертер трябвало да се разведе със съпругата си и да се ожени за сестрата на цар Иван Асен ІІІ. Това довело до противопоставянето на патриарха. Може да се предположи, че този патриарх е бил посочения в Бориловия синодик като мъченик Макарий.

Леонтий е бил поставен за български патриарх, като това очевидно е направено от Иван Асен ІІІ, който за да укрепи положението си е трябвало да потърси познато и доверено лице, какъвто се е явявал бившия несебърски митрополит.

В извора е посочено Леонтий се ползвал с голямо уважение от българските и византийските владетели. Доколкото единствения споменат поименно е низложилият го цар Константин Асен Тих, то очевидно тези които са го уважавали са били император Михаил VІІІ Палеолог, дъщеря му Ирина Палеологина и нейният съпруг Иван Асен ІІІ, Георги Тертер І и втората му съпруга Кира Мария. След като Иван Асен ІІІ избягал в Несебър със съпругата си, а след това отишъл при императора на престолът се възкачил Георги І Тертер(1280-1291). Следващият патриарх Йоаким ІІІ сложил край на кризата, породена от втория брак на Георги І Тертер, като първата му съпруга била върната от Никея, а сестрата на цар Иван Асен ІІІ била изпратена във Византия. Тъй като това станало известно време след възкачването на Георги І Тертер на престола, то е твърде вероятно Леонтий да е останал патриарх до края на живота си. От друга страна като се отчете обстоятелството, че Иван Асен ІІІ избягал именно в Несебър, то не е изключено да е бил придружен от Леонтий.

Не е изключено именно Леонтий да има заслуга за проявената активност от страна на папа Николай ІV, който през 1291г. изпратил писма до Георги Тертер, до българския църковен глава, а също се обърнал за съдействие и към сръбската кралица Елена, с които призовал България да се подчини на неговата духовна власт. С оглед годината, през която са изпратили, то по това време патриарх е бил вече Йоаким ІІІ.

Литература:

1. П. Петров, В. Гюзелев, ХИБ, т.2;
2. ГИБИ, т. 10, стр. 154, 163-181, 183-184;
3. ГИБИ, т. 11, стр. 137
4. В. Н. Златарски, „История на българската държава през средните векове“, т. 3, 2007, стр. 529-571.
5. Trapp, E., „Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit“, Wien, 1976 – 1996, № 8074
6. Alexandros E. Lauriotes, “Περὶ παραιτήσεως ἐπισκόπου,” Ἐκκλησιαστικὴ Ἀλήθεια, 21, 1901, 53-55
7.   Joannis Dominici Mansi, Sacrorum Conciliorum Nova Amplissima Collectio, 1692-1769, Vol. XXIV, 75;
8. Ἰωάννου Βέκκου, „Συνοδικά γράμματα“, Ed Gedeon М., „Ἀρχεῖον Ἐκκλησιαστικῆς Ἱστορίας“, 1, 1911, 50;
9. Μαργαρίτου Κωνσταντινίδου, Η., „Μεσημβρία του Ευξείνου“, Τόμος πρώτος, „Ιστορία“, 1945, стр. 133.