Вторник, 19.03.2024, 09:57
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

ОБРОЧНИТЕ ПЛОЧКИ - 2 ЧАСТ

ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

 

БЕНДИДА

      Бендида или както беше посочена по-горе като „кралица Артемида” е сред четирите най-почитани според Херодот божества в Тракия. Платон е описал честването на Бендидиите (мистериите в чест на Бендида) в Атина, при които е имало конно факелно шествие през нощта („Държавата”, 327-328). Платон също използва обаче думата „Богинята” и пояснява, че мистериите били изпълнени тъй добре, както ги правели самите траки.

      Бендида се отъждествява с Артемида от гръцката митология и Диана от римската, но в тракийския култ тя има по-широки функции, като поема и ресорите на богинята на Луната Селена, а също и на Хеката. Артемида е сестра-близначка на бог Аполон. Те са деца на Зевс и нимфата Мая, родени на остров Астерос (Делос)

      Бендида е изобразявана яздеща гърбом върху елен, като понякога държи и факла, но също така е изобразявана и права подпряна на лък. Сцената с яздещата богиня също наподобява ловна. В нея освен елена присъстват също кучето и глигана. На плочата от с. Садина, Поповско тя държи в едната си ръка факла, а в другата уловен заек, който е захапан от кучето. Освен копие, Бендида има лък и колчан със стрели. На плочата понякога присъства и друга женска фигура, която според някои е изображение на Церера.

      В надписите освен като „кралица Диана” („Diana regina”), тя е наричана също „Девата/Пречистата богиня Артемида” („Άγνή θεά Άρτεμιδι”). Атрибутите на Бендида са сърна, лък, колчан със стрели, ботуши, къс хитон и жезъл със шишарка.

 

АСКЛЕПИЙ

 

      Според гръцката митология Асклепий е бил бог-лечител, син на Аполон от Коронида или Арсиноя. Той бил изпратен от баща си при кентавъра Хирон да изучи лечителското изкуство. Веднъж на пътя му се изпречила змия и той я убил с пръчката си. Тогава се появила втора змия, носеща в устата си трева, с която съживила първата. С тази трева Асклепий започнал да съживява мъртвите. Затова негов символ е пръчката с увита около нея змия. След това откритие той започнал да спасява хората и те престанали да умират. Богът на смъртта се оплакал на Зевс и той с мълния изкована от циклопите убил Асклепий. След това обаче Асклепий бил освободен от подземния свят и станал безсмъртен бог. В тракийската митология богът Залмоксис можел да обезсмъртява. Според известието на Платон дадено в диалога Хармид Залмоксис считал, че трябва да се лекува не само тялото, но и душата, затова взимането на лекарства било съпроводено и с баене, при което се казвали добри пожелания.

 

ДИОНИС

 

Оброчна плочка с образите на Дионис и Херакъл от Анхиало (дн. Поморие)

 

      Култа на Дионис се свързва с траките от Балканите и Мала Азия, но името му се среща още в критското линеарно писмо още от ІІхил.пр.н.е. Дионис има много ипостаси (същности, лица, проявления). В Омировия химн посветен на този бог се казва: „Бакх, Басарее, с безброй имена, ти блажен всевладетел”. Според митологията той е бил син на Зевс от смъртната Самела. Самела поскала да види Зевс в неговия божествен блясък, но това я изпепелило. Богът обаче успял да спаси намиращия се в утробата и Дионис и за да бъде доизносен го зашил в бедрото си. Вижда се, че мита за раждането на Дионис е близък с този, за раждането на Асклепий. Дионис бил даден за отглеждане на Хермес и нимфите. Жената на Зевс, Хера, водена от омраза към сина на съперницата си му изпратила бесове, но той бил излекуван от Кибела. Символите на Дионис са бръшляновият венец, тирсът (жезълът с шишарка), кентаросът (висока чаша), тигровата кожа и гроздът. На оброчните плочки Дионис е изобразяван на фона на лоза, държащ в едната си ръка тирса, а в другата чаша. В краката му се изобразява пантера, а на релефите често с него се изобразяват бог Пан или сатир.

      В надписите е отбелязван като „Бог Дионис”

 

ДИОСКУРИТЕ

 

       Диоскурите (букв. „синовете на Зевс”) са братята-близнаци Кастор и Полидевк, деца на Зевс и Леда и братя на Елена и Клитемнестра. Полидевк бил безсмъртен и добър боксьор, а Кастор бил смъртен и бил добър опитомител на коне. Полидевк споделил безсмъртието си с брат си Кастор и двамата били превърнати в съзвездие. Диоскурите често са изобразявани на монети или статуи прави или на колесница. На оброчните плочи двамата се изобразяват като конници, чийто коне са изправени на задни крака, а пред тях има жертвеник и мъж.

      В надписите на плочите се обозначават като „Боговете Диоскури” ( Θεοίς Διοσκόροις )

 

МИТРА

Релеф на Митра от София

        Според Страбон Митра се родил на 25 декември от скала и се почитал в пещера, където откарвал добичетата, откъдето произлизало и прозвището му „βούκλοπος” подобно на Хермес. Под базиликата „Свети Климент” в Рим е запазен митрариум, който е направен във формата на пещера. Митра е изобразяван като юноша облечен в хитон и наметнат с хламида с фригийска шапка на главата, в момента когато убива бик. На релефите присъстват и други фигури държащи факли и геги, като обикновено единият държи факлата надолу, а другият нагоре, което символизира деня и нощта. На релефите с Митра също има изобразени два бюста, а също се изобразяват змия, куче и жертвеници. На плочката от с. Коньово, Кюстендилско, намерена в м. „Крали-Маркова стъпка” под основната сцена има още три по-малки: на първата мъжка фигура облечена във фригийско облекло държи ръка върху главата на коленичил пред него човек, на втората мъж носи на рамо бик, а до него е родения от скалата Митра и на третата има колесница с няколко коне, държани за юздата от гола фигура, а на колесницата е качен мъж облечен във фригийско облекло. До „Света Неделя” в София е била открита плоча с три преградки. В първата е изобразена основната сцена, как Митра коли бика. Зад него има човек яздещ бик, а също стояща човешка фигура (горната част е счупена). Във втората преграда е изобразен мъж във фригийско облекло и държи предмет наподобяващ рог над главата на коленичил пред него човек. Има изобразени също пируваща двойка – мъж и жена и колесница, в която се вози мъж във фригийско облекло, а конете се водят от гол човек. В третата преграда тичат куче, а след него глиган. Надписът гласи, че плочката е дар от Гай Юлий Максим на „непобедимия бог” (θεω άνικήτω, на което латинския вариант е Deo invicto). На плочката дар ex votu на Луциус намерена в Монтана посвещението е „Deo Sancto invicto”.

      Фригийците са малоазийския клон на тракийската племе бриги.

 

ТРИТЕ НИМФИ

 

Оброчна плочка с трите нимфи от Аква Калиде (дн. Банево, Бургаска област)

 

      Нимфите са божествата на горите, изворите и реките. Нимфите се разделят на наяди (водни нимфи), ореади (планински нимфи) и дриади (горски нимфи). Водните нимфи биват потамиди, ако живеят в реки, кринайаи, ако живеят в извори, елейономи – езерни нимфи, понтиаи – морски нимфи и т.н. Нимфите били наричани „животодателни”, тъй като спомагат за земното плодородие. Вярвало се също, че те са богини на пеенето и пророчествата, а също че подобно на Асклепий и Хигия даряват здраве чрез лековитите извори.

 

Оброчна плочка от с. Горица с трите нимфи

 

      Много популярно е изображението на трите нимфи, на което са изобразени три голи жени, като две са с лице, а средната е с гръб, което явно изобразява танц. В по-старите изображения обаче нимфите са били изобразявани облечени в дълги хитони. Техни символи са ябълка, клас, мак, трендафил, мирта, панделка, мида, стомна, урна или ваза с вода. Нимфите се свързват с Артемида и Аполон, а също с бога на горите Силван и с Пан. Нимфите се представят като свита Артемида. В надписа от София „Θεαίς Νύμφαις” са свързани с  „Άπόλλωνι Κεδρεσηνω” (Κεδρεσηνω вероятно е географско прозвище свързано със светилище), което показва, че вероятно в тракийската митология нимфите са тъждествени и с музите.  На релефа от Галиполи хорото на самодивите се води от Хермес, който носи своя кадуцей. В надписа на барелефа от с. Скриняне, Кюстендилско надписа е „Госпожите Нимфи”. Нимфи са изобразени и на монети от Анхиало, Августа Траяна, Одрин, Дебелт, Траянополис, Марцианопол и др.

       В българския фолклор нимфите са се запазили под названието самодиви, самовили и юди.

 

 

ХЕКАТА

 

      Както вече стана дума по-горе Хеката е твърде близка до Бендида. Тя е богиня на Луната, покровителка на лова, пазителка на децата и закрилница на пътниците. Тя е изобразявана с три глави, три туловища и три чифта ръце. В едната си ръка Хеката държи факла, а в другата змия. До краката има изображение на куче.

 

ХЕРА

 

      Хера е съпруга и сестра на Зевс и покровителката на домашното огнище. Нейните символи са жезълът и патерата. Понякога е изобразявана като излива масло в правоъгълен олтар.

 

ХЕРАКЪЛ

 

Оброчни плочки на Херакъл

 

      Херакъл или Херкулес е митичен герой извършил множество подвизи. На надписа от Пловдив той е наречен от дарителя Котис „Господ Херакъл” и е изобразен прав, държащ кривак и лъв.

      Херодот разказва, че освен известният античен герой е имало и бог с това име. Според неговото известие храмът на богът на остров Тасос е бил издигнат пет поколения преди да се роди синът на Амфитрион – Херкулес, което показвало, че светилището е било посветено на много по-древен бог от прочутия герой. Затова в някои от елинските градове издигали по два храма на Херкулес, като в единия го почитали като безсмъртен олимпийско бог, а в другия като герой. В Тир също имало два храма в чест на Херакъл, като единият бил построен при основаването на градът, което било 2300г. преди посещението на Херодот, а другият бил посветен на Херкулес Тасийски. (Херодот, История, ІІ, 44).

 

 

ХЕРМЕС

 

Оброчна плочка от Акве калиде, м. Манастир тепе с изображение на Хермес

 

            Хермес е син на Зевс и на Мая. Като син на Зевс той е еднокръвен брат на Аполон и Артемида. В Омировия химн посветен на Хермес Хтоной, богът е представен като син на Дионис. Според Херодот тракийските царе се считали за потомци на Хермес. В тракийската митология той е бог на промяната. В гръцката митология е преминал като бог на размяната – както чрез търговия, така и чрез кражба. Той откраднал кравите на брат си Аполон и изобретил лирата от черупката на костенурка. Хермес също така е покровител на пътниците, затова крайпътните знаци били наричани „херми”. На някои от оброчните плочки с тракийския конник има изобразена херма. Негов атрибут е кадуцеят наричан още керикейон,  който е наречен в Орфеевия химн посветен на бога – „змийски жезъл”. Пак там е наречен и словогадател.

КЪМ ПЪРВА ЧАСТ - ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ, ТРАКИЙСКИЯТ КОННИК

КЪМ ТРЕТА ЧАСТ - СХОДНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ: МАДАРСКИ КОННИК, ИКОНИТЕ НА НЕСТИНАРИТЕ, ИКОНАТА НА СВЕТИ ГЕОРГИ ОТ ПОМОРИЕ, ДРУГИ ИЗОБРАЖЕНИЯ НА КОННИЦИ

Търсене
Календар
«  Март 2024  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Архив