Понеделник, 28.11.2022, 17:40
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

Паисий

АРХИЕПИСКОП ПАИСИЙ

Препис на подписът на архиепископ Паисий под съборния акт от 15 януари 1565г. в Vat.gr.2124 (в преписът на подписа в Ott.gr.75 има някои разлики в изписването)

Архиепископ Паисий е споменат за първи път в синодалният акт от 15 януари 1565г. като председателстващ състоялия се в Цариград събор против константинополския патриарх Йоасаф ІІ (1556-1565). Той се подписал в съборния акт на първо място като „Паисий, архиепископ охридски”. Йоасаф ІІ бил обвинен в симония, както и че извършвал ръкополагане в чужди епархии. В съборът взели участие 60 владици, които решили Йоасаф ІІ да бъде низложен от патриаршеският престол и да бъде изпратен на заточение в Света гора. Освен архиепископ Паисий Охридски, акта е бил подписан от Митрофан Кесарийски, Арсений Търновски, Ксенофон Анхиалски, Арсений Филипополски, Матей Месемврийски, Партений Дристенски, Гаврил Варненски, Филотей Созополски и др. Акта бил подписан и от владици от Охридската архиепископия, сред които Макарий Поленски и Вардариотски, Макарий Дринополски, Лаврентий Авлонски, първопрестолния Йоасаф Костурски, епископ Ананий Струмишки и др.

През месец юли 1566г. архиепископ Паисий издал 4 грамоти, отнасящи се до положението на италийския митрополит. В тях той се е подписал като „Паисий, по божия милост архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България, Сърбия и прочее” (Παίσιος έλέφ θεού άρχιεπίσκοπος τής πρώτης Ίουστινιανής Αχριδών καί πάσης Βουλγαρίας, Σερβίας καί τών λοιπών), а Тимотей е наречен „митрополит на цялата  италиийска епархия и нейните енории Апулия, Абруцо, Василиката, Калабрия, Сицилия, Млет, Далмация, ипертим и всеобщ екзарх на целия Запад (μητροπολίτου πάσηςΙταλικής έπαρχίας καί τών ενοριών αυτής, ’Απουλίας, Αμπρουτζης, Βασιλικάτα, Καλαβρίας, Σικελίας, Μελέτης, Δαλματίας, υπερτίμου καί καθολικού έξάρχου πάσης δυσεως).

 Първата грамота се отнася до преместването на ръкоположения от архиепископ Никанор за корчанския митрополит Тимотей в италийската епархия на мястото на Пафнутий. На Тимотей се давало право да посещава подчинените му енории, да пребивава в тях, да съди и разследва духовниците и миряните, да поставя в градовете и селата надзорници и наместници, да освещава миро и елей и да помазва с тях, да издава разрешителни грамоти, да раздава църковни чинове, да издига храмове и манастири, да поучава паството си, да поставя четци, да ръкополага дякони, поддякони и свещеници. В грамотата са уредени някои от църковните данъци и такси, които духовенството и миряните следвало да плащат на митрополита. На митрополитът се давало право да правораздава по църковни дела, да наказва и да прощава. Митрополитът имал право да отсяда в епархията си където намери за добре.

Втората грамота задължавала духовниците подчинени на митрополит Тимотей да се явяват на епархийските събори. Освен това духовниците и миряните от италийската епархия се задължавали при пътуванията на митрополита да му осигуряват подслон, храна, транспорт и съпровод.

Третата грамота забранявала на духовниците от италийската епархия да ходят да бъдат ръкополагани при други владици – в Елада, Кефалония или Закинтос, а нарушителите били заплашени от лишаване от своето звание. Тези, които искали да напуснат епархията трябвало да получат разрешение от своя митрополит. Нарушителите на църковното спокойствие можело да бъдат низвергнати, затворени в тъмница, изпратени на каторга, а имуществото им можело да бъде конфискувано.

Четвъртата грамота отново урежда въпросът за дължимите църковни данъци и такси, които митрополитът можел да събира в епархията си.

Грамотите били подписани от архиепископ Паисий със зелено мастило и скрепени с печат, на който била изобразена сцената на Благовещението.

В Писмо на охридския архиепископ Софроний до цариградския патриарх Йеремия ІІ (1572-1579; 1580-1584 и 1587-1595) е отбелязано, че някой си Григорий Мацуки създавал смут в Охридската архиепископия не само по негово време, а и при управлението на Никанор, Акакий и Паисий.

Архиепископ Паисий е споменат в дарителски надпис на една икона, пазена в Музея на византийската култура в Солун.

Името на архиепископ Паисий е включено в Слепченския поменик.

Следващият архиепископ Софроний е споменат в една жалба на бившия цариградски патриарх Йоасаф ІІ Великолепни (1555-януари 1565) до великия ритор. Тъй като в нея е посочен александрийският патриарх Йоаким І Атинянин (1486-1567), то това означава, че управлението на Паисий е приключило през 1566г. не много време след като са били издадени неговите грамоти за италийската епархия или преди края на следващата 1567г.

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, 1932, стр. 67, 189;

2. Crusius, Martin, „Turcograecia”, Basileae, 1584, IІ, стр. 172-174, III., p. 339-341; Mystakidès B.-A., „Notes sur Martin Crusius, ses livres, ses ouvrages et ses manuscrits”, In: „Revue des Études Grecques”, tome 11, fascicule 43,1898. pp. 303-306; Писмо на охридския архиепископ Софроний до цариградския патриарх Йеремия ІІ

3. „Epirotika. Historia politica et patriarchica Constantinopoleos”, „Corpus scriptorum historiae Byzantinae”, стр. 179-187

4. Ватиканска библиотека, ръкопис: Vat.gr.2124, pt.A 0017

5. Actes de Zographou (edd. Regel, W., E. Kurtz, B. Korablev). Санкт-Петербург, 1907, стр. 135, № LVIII

6. И. С. Пальмов, „Новыя данныя къ исторіи Охриской архиепископіи ХVІ, ХVІІ и VІІІвв”, В: „Славянское обозрѣніе”, годъ второй, С.-Петербургъ, 1894 г., стр. 225—231;

7. Йордан Иванов, „Български старини из Македония”, 3-то изд., С., 1970, стр. 244, № 29;

8. Павликянов, К., „История на българския светогорски манастир Зограф от 980 до 1804г.: свидетелствата на двадесет и седем неизвестни документа.” С., 2005, стр. 83-85, 128-130, 159-160 (снимки на грамотите).

9. Константин Миладинов, „Братски труд”, 1860, Москва, кн. 3, стр. 22.

10. „Извѣстія Русскаго Археологическаго Института въ Константинополѣ”, IV, вып. 3, 1899 г. стр. 143;

11. Gelzer,  Der Patriarchat von Achrida Geschichte und Urkunden, 1902/1980, стр. 24;

12. Péchayre A.-P. L'archevêché d'Ochrida de 1394 à 1767: A propos d'un ouvrage récent (suite et fin). In: Échos d'Orient, tome 35, № 183, 1936, pp. 282-286

13. Γεδεών, Πατρ. πίνακες, стр. 511

14. Baltoyanni, Chr., T. Katsoulidis, Icons: Demetrios Ekonomopoulos Collection. Athens, 1986, стр. 65-66, pl. 74 (cat. 97).

15. Втора грамота на охридския архиепископ Паисий за правата и привилегиите на италийския митрополит Тимотей от м. юли 1566г.

16. Δημιτσα, Μ. Γ., Τα περί της αυτοκεφάλου Αρχιεπισκοπής της πρώτης Ιουστινιανής Αχρίδος και Βουλγαρίας, А, 1859, стр. 70;

17. Παπαδόπουλος, Χρυσόστομος, Σχέσεις Ὀρθοδόξων καὶ Λατίνων, В: Θεολογια, 1925, стр. 103-105

 

Търсене
Календар
«  Ноември 2022  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930
Архив