Неделя, 19.11.2017, 07:47
Добре дошли! Гость | RSS

Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход

Велики Преслав

 


 

Крепостната стена в участъка при днешния храм „Св. св. Кирил и Методий”

 

На територията, на която се е развил Преслав в м. „Гебе клисе” е открита селищна могила, която е от времето на неолита и енеолита. През късножелязната епоха се е развило и тракийско селище в м. „Дели-душка”, което въз основа на открития там керамичен материал е съществувало в периода ІІІ-Ів. пр.н.е.1 В района около бъдещата столица са разкрити и други древни селища, могили и некрополи.

Появата на първото укрепление от времето на Първото българско царство може да се свърже с необходимостта да се защитят подстъпите към столицата Плиска от настъпление през Ришкия и Върбишкия проход.

Мавро Орбини пише, че Преслав бил съграден от цар Симеон, като селището преди това се наричало Оджидже (Oggige, респ. за Велики Преслав – Prislaua Maggiore). Разчитането на изписването не е еднозначно в различните преводи, а още по-проблемно е интерпретирането на думата. Освен посоченото Оджидже в българския превод (Мавро Орбини, „Царството на славяните”, стр.78), то срещаме и други варианти в преводите на други езици: „Краљевство Словена”, Мавро Орбин, стр. 241 (Ођиђе), Орбини М. - Славянское царство – 2010, стр. 470 (Огиг/ Oggige, респ. за Велики Преслав – Prislaua Maggiore). Oggige може да бъде разчетено като тюркското Očaq (Древнетюркский словарь, Л., 1989, стр. 362), т.е. пещ, огнище. Но сведения за употребата на подобен топоним при други селища има едва в епохата на османското робство – Оджак (в дн. Босна) и Очаков (в Украйна, като съществува и становище, че то произлиза от Ач кале). Ако латинското изписване е заемка от гръцки или славянски текст, т.е. Ογγιγ или Оггиг, то тогава разчитането би следвало да е Онгиг и тогава може да се търси паралел с Онгъл (Όγλον, Όγκλον, Onglon, Ογγλος). Въз основа на онова, което е известно за Преслав обаче, най-вероятно названието може да се свърже с аула изграден край Камчия, за който се говори в Омуртаговия надпис, където е записана като Τουτζα, което се свързва със старобългарското изписване като Тыча. За съжаление  другия надпис, в който се говори за битка е фрагментарно запазен „†Π]όλεμος τ]ης Του[τζας” (Бешевлиев, Първобългарски надписи, стр. 142) и е трудно да се прецени дали е изписано същото название. Изписването на думата определено създава затруднения с точното й възпроизвеждане от гръцки на български език, като в различните преводи се среща като Чика или Тича. По сходен начин стои въпросът и с разчитането на една титла от предстоличния период на Преслав: Τζιγάτον/ Τζιγάτον – джигот, респ. чигот.

Ако названието на Орбини се отъждестви с Тича/Чика, то тогава може да свържем с бъдещата столица разказа на св. Теофан Изповедник 3, според който през 764г. възползвайки се от сключения мирен договор с хан Паган, преминал през  проходите, които били неохранявани и стигнал до това място, подпалил намиращите се там аули. В сведението вероятно се визира не само ранния аул на Преслав, но и този при с. Хан Крум. За огромно съжаление въпросът с датирането на гробът, където е намерена чашата с гръцки надпис: „Господи, помагай на Сивин, велик жупан на България” е твърде дискусионен. Титулуването на Сивин в надписа дава основание да се изтълкува и че става дума за един от българските владетели. Това отново насочва към събитията свързани с похода, когато същия този владетел пребивавал във Византия, където трябвало да се укрие заради християнската си политика.

Възстановяването на предстоличния дворцовия комплекс се отнася към управлението на хан Омуртаг. При намирането на Чаталарския надпис е бил поставен въпросът за отъждествяването на аула при Тича с Преслав, но въпросът е останал дискусионен заради откриването на  двореца при с. Хан Крум. Двата обекта са твърде сходни като строително изпълнение, което изключително много затруднява на кой от двата следва да се отдаде предпочитание.

Изграденият предстоличен аул по своя план е близък до този на столицата Плиска, но в умален мащаб. Той е бил разположен на площ около 144 970 кв.м. с дължина на крепостните стени около 1 580м. Укреплението е било с формата на неправилен трапец, който е ориентиран по четирите посоки на света. То е било с монументални порти и кули в ъглите. В рамките на укреплението се намирал дворец и езическо капище, което през християнския период е било преустроено в административна сграда. Друго капище е било разположено извън укреплението в участъка между южната стена и мястото, където по-късно е била построена ротондата „Св. Йоан”. Това капище през християнския период било превърнато в черква.

Останки от тухлени и квадрови градежи

 

Значението на Велики Преслав нараснало с превръщането му в столица. Според Българския апокрифен летопис преустройството на града продължило 28г. Укреплението било разширено значително на север, в резултат от което нараснало с около 95 800кв.м., т.е. площта му почти се удвоила и то станало 241 000кв.м. Наред с преустройството на спомените по-горе капища били изградени значителен брой черкви и манастири както в града, така и в околностите му. Значително били разширени и дворцовите сгради. Описанието на Йоан Екзарх и достигналите до днес фрагменти от декоративната украса на града свидетелстват за великолепието на столицата на българското царство.

 

През 895г. маджарите начело със сина на Арапад Лиунтик след като разбили Симеон достигнали до Преслав и обсадили българския владетел в Мундрага (отъждествява се с Мадара).

 

Ватикански препис на хрониката на К. Манасий – миниатюрата „Йоан Цимисхий пред Преслав”

   

През 971г. Йоан Цимисхий ненадейно преминал Балкана и на 4 април нападнал Преслав. Челният отряд съставен от 5000 пехотинци и 4000 конници предвождан от самия император избързал напред и изненадващо се озовал пред столицата. В равнината пред града византийците заварили около 8500 души, които провеждали военни упражнения. След кратка съпротива византийците ги обърнали в бягство. Когато вестта за неочакваното нападение достигнала града, намиращите се там бойци безразборно се втурнали да окажат помощ. Възползвайки се от безпорядъка във войската на противника византийската конница успяла да пресече пътя за отстъпление, в резултат на което била избити и пленени много от защитниците на Преслав. Сфегел, който стоял начело на руските войски в града наредил да бъдат затворени вратите и да бъдат залостени със запори. Под негово ръководство нападението било отблъснато и с настъпването на вечерта щурмът бил преустановен. На другата сутрин обаче пристигнала останалата византийска войска водена от проедър Василий. Възползвайки се от значителното числено превъзходство византийците обкръжили Преслав и започнали атака на външната крепостна стена. С помощта на стълби византийците се изкачили на крепостната стена и като преминали между зъберите проникнали вътре и успели да отворят градските порти. Сражението се пренесло по тесните улици на града. Във Външния град бил пленен и цар Борис ІІ със семейството си.

 

Мадридски препис на хрониката на Скилица-Кедрин – изображение на обсадата на Преслав от ромеите

 

            Около 8000 руси се укрили в укреплението на Вътрешния град. Първоначално те оставили отворена една от потерните и устроили засада, като избивали влизащите от там византийци. Тъй като мястото било укрепено и трудно за превземане изпратените от Йоан Цимисхий военни части не успели да го овладеят. Наложило се лично императорът да поведе щурмът срещу защитниците на Вътрешния град. Въпреки това атаката била неуспешна. Едва след като византийците успели да подпалят укреплението на няколко места отбраняващите се били принудени да напуснат горящите сгради. Оцелелите защитници на брой около 7000 души руси и българи се събрали на открито при вратата на двореца и там се сражавали, докато не били избити всички. След като Преслав бил превзет, императорът го преименувал на свое име Йоанопол и прекарал там великденските празници.

 

Миниатюра от Мадридски препис на хрониката на Скилица-Кедрин

 

            Възползвайки се от настъпилата политическа криза във Византия след смъртта на император Йоан Цимисхий синовете на комит Никола - Давид, Мойсей, Арон и Самуил предприели настъпление на североизток, в резултат на което Велики Преслав отново бил включен в пределите на България.

            През 999г. византийската армия командвана от патриция Тодорокан превзела отново Велики Преслав, заедно с Малък Преслав и Плиска4.

            През 1053г. по нареждане на императора византийската войска командвана от синкела Василий Монах се опитала да изтласка печенегите на север от Дунава. Печенегите обаче се укрепели в близост до Велики Преслав, като направили вал, с дълбок ров и дървени колове. Обсадата на укреплението се проточила и поради липсата на припаси византийците трябвало да се оттеглят. Но печенегите разкрили намеренията им и ги нападнали неочаквано по време на придвижването им. Византийската войска била разбита, като в сражението паднал и предводителят й5.

            Въпреки че градът загубил значението си на столица, Ана Комнина във връзка с военните действия през 1087г. нарича Велики Преслав „най-укрепената крепост”. Според нея по-старото име на градът било Мегалиполис, но след като българският император Мокрос и потомците му започнали да нападат европейските предели на Византия, то селището получило двойно название – гръцкото Мегали, т.е. велики и славянското Пристлава. Историческата справка на Ана Комнина не е особено точна и ясна. Названието Велики е дадено на Преслав не само като столичен град, но също и за да се отличава от Мали Преслав на Дунава, като от описанието на принцесата личи, че тя смесва двете селища, тъй като разказва за Велики Преслав, но пише, че е близо до Дунава, което местонахождение отговаря на Мали Преслав. Доколкото Ана Комнина нарича Мокрос с титлата василевс, то е възможно да става дума за изопачаване на името на хан Омуртаг, тъй като в хрониката на Скицира-Кедрин той е титулуван така. Следователно в това известие на Ана Комнина може да видим далечен отглас от ролята на хан Омуртаг за изграждането на Велики Преслав като селище6.

            След въстанието на Асен и Петър първоначално Велики Преслав е бил отреден за столица на България. Големите размери на градът обаче го правели труден за отбрана и се наложило за столица да бъде предпочетен Търново. Въпреки това по-големият от двамата братя Петър продължил да има за свое седалище Преслав до убийството на Асен. Макар Велики Преслав да загубил значението си политически център на държавата му било отредено особено значение като на стар столичен град. Според сведението на Никита Хониат Преслав бил изграден целия от печени тухли.

В епархийски списък на папската канцелария местният архиерей редом с търновския и велбъждкия носят титлата архиепископ, докато останалите български владици са посочени като епископи7. За въздигането на тамошния архиерей с такъв сан научаваме от писмото на българските владици до папа Инокентий ІІІ от 1203г. и еднотипните писма от 25.02.1204г., с които папа Инокентий ІІІ уведомил велбъждкия митрополит Анастасий и преславския митрополит Сава, че им изпраща палиуми8. По време на Второто българско царство преславския митрополит е бил прототронен (първопрестолен), т.е. неговото име се споменава на първо място след това на патриарха и той ръководи церемонията при интронизацията на нов патриарх. При управлението на цар Иван Асен ІІ преславския митрополит Марко взел участие в пренасянето на мощите на св. Петка Търновска от Епиват в Търново. Освен тях от времето на Второто българско царство в Бориловия синодик са изброени още митрополитите Стефан,   Димитрий,   Лъв, Григорий, Герасим, Аарон, Мелетий, Макарий, Сава, Доротей, Висарион, Макарий.

            Във връзка с похода на Михаил Глава Тарханиот срещу Ивайло византийския поет Михаил Фил отбелязва сред завзетите крепости Преслав, редом с Ловеч, Червен и Видин, които по това време също са били митрополитски центрове9.

            Мехмед Нешри изброява и Велики Преслав сред крепостите на Търновското царство под името, което градът е носил по време на турското робство – Ески Истанбул (Стария Истанбул). По време на похода на Али паша през 1388г. турците завладели региона на Велики Преслав.

            Хаджи Калфа10 отбелязва, че останките от здравата и широка стена, която обхващала значителна площ личали все още, а местните жители взимали от нея големи четвъртити камъни за строежа на къщите си. Според него крепостта обхващала по-голяма площ от Цариград.

През 1585г. през Преслав преминал Бонгарзиус, който пише, че това било крепост, чийто стени били изградени от бели камъни с големи размери.

            При посещението си във Велики Преслав Петър Богдан Бакшев11 заварил там 300 български къщи, в които живеели около 1500 души, които имали черква от дърво, а в един манастир до селището пребивавал местния епископ. Турците били около 6000души и живеели в около 1000 къщи, като имали седем хубави големи джамии, а освен това и други, малки култови сгради. В селището има 19 арменски къщи, в които живеели около 40 души, които имали една черква. Авторът отбелязва, че турците взимали от квадрите на средновековния град за да строят къщите си. В една преписка от 1643г. е споменат преславския епископ Калиник.12

            По време на руско-турската война през 1828-1829г. е било необходимо да бъдат блокирани турските войски намиращи се в Шуменската крепост, за да не могат да изпращат подкрепления към Варна и Силистра.. Това довело до провеждане на военни действия и в района на Велики Преслав (по това време наричан Ески Истанбул).13 По заповед на главнокомандващия срещу Преслав били изпратени руски военни части под командването на генерал Ридигер. В отряда на генерал-лейтенант Ридигер влизали части на Украинския пехотен и на 35 егерски полк, с леката 3-та рота, 2 хусарски полка и 6-та конна рота с 12 оръдия. На 25 юли 1828г., в 5ч. сутринта генерал-лейтенант Ридигер започнал настъплението. През нощта на 31 юли авангардът на 7-ми корпус съставен от дивизион хусари и батальон от 38 егерски полк, под командването на флигел-адютанта  полковник Плутин завзели селището. За преграждане на пътя били изградени редути. С оглед осигуряване на заетите позиции генерал Ридигер заповядал да бъде изгорен Преслав. Опитите на турците да освободят пътя нямали успех. При една от атаките те загубили около 2000души, а от състава на руската армия били убити 4 обер-офицера и 61 по-долни чинове. В това сражение бил ранен смъртоносно комендира на 19 пехотна дивизия генерал-лейтенант Иванов, който починал една седмица по-късно.

Изображение на Преслав в книгата на Каниц

 

            Каниц заварил едва 144 български и 70 турски къщи. Макар крепостните стени да били силно повредени, те все още личали на места. Той заварил цигани да изкопават от руините тухли, но опитите му да открие антични печати на тях се оказали неуспешни.14

            През 1880г. Преслав станал околийски център.

 

______________________

 

Бележки:

 

  1. П. Димитров, „Велики Преслав. Историческа топография до ХІVв.”, С, 2012.
  2. ИБИ 6 - ГИБИ 3, стр. 272 (Τζίκας, в един от преписите – Τούνζας, а на латински Tzikas).
  3. Скилица, ГИБИ 11– ИБИ 6, стр. 263-266; Лъв Дякон ГИБИ 9– ИБИ 5, стр. 259-265, Йоан Зонора, ГИБИ 14– ИБИ 7, стр. 181-182.
  4. Скилица, ГИБИ 11– ИБИ 6, стр. 280, Йоан Зонора, ГИБИ 14– ИБИ 7, стр. 187.
  5. Скилица, ГИБИ 11– ИБИ 6, стр. 324; Аталиат – стр. 170
  6. Ана Комнина, ГИБИ 15– ИБИ 8, стр. 62-63.
  7. Вж. ИБИ – 25, ЛИБИ – 4, стр. 8-9.
  8. Вж. ИБИ – 12, ЛИБИ – 3, стр. 337, 340-341.
  9. Мануил Фил, ГИБИ 22– ИБИ 10, стр. 145-147.
  10. Joseph von Hammer, „Rumeli_und_Bosna_geographisch_beschrieben von Mustafa ben  Abdalla Hadsci Chalfa“, Wien, 1812, стр. 35-36
  11. „Петър Богдан Бакшев - български политик и историк от XVII век” - Божидар Димитров, С., 2001г., стр. 132.
  12. Ц. Георгиева, Д. Цанев, ХИБ, т. 3, стр. 227
  13. Н. Лукьянович, „Описание руско-турецкой войны”, СП, 1844, т. 1, стр. 269 и сл.
  14. Ф. Каниц, „Дунавска България и Балканът”, „Борина”т.3, стр. 88-91
Търсене
Календар
«  Ноември 2017  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930