Понеделник, 25.09.2017, 03:32
Добре дошли! Гость | RSS

Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход

ЕПАРХИЙСКИТЕ ЦЕНТРОВЕ И ТЕХНИТЕ КАТЕДРАЛИ: Н - Р

ЕПАРХИЙСКИТЕ ЦЕНТРОВЕ И ТЕХНИТЕ КАТЕДРАЛИ: Н - Р

Неврокоп (Гоце Делчев, вж. също Никополис ад Нестум) – Градът се е развил след упадъка на Никополис ад Нестум, от който е произлязло и названието Неврокоп. Неврокопската епархия е съществувала до 1655г., когато е била закрита и слята със Зъхненската, а през 1663г. е последвало ново обединение с Драмска и Филипийска. През 1882г. е била отделена като самостоятелна Неврокопска и Разложка архиепископия, която през 1888г. е била издигната в митрополия. Сегашния катедрален храм е „Въведение Богородично“ намиращ се в Благоевград. Катедралата на Еладската Неврокопска епархия е храмът „Свети Димитър” в град Зърнево. Тя е построена през 1866г. Представлява трикорабна триабсидна базилика с трансепт и купол. Сградата е с размери 30х21м., а камбанарията се намира над централния западен вход. След попадането на селището под гръцка власт българските надписи на стенописите са били повредели или замазани.

Несебър (Месемврия) е епископски център от епохата на ранното християнство до началото на ХХв. Според Псевдоепифаниевия списък тамошният владика бил със статут на автокефален архиепископ. Старата катедрала е била „Света София“, а след това в Новата митрополия „Свети Стефан“.

Никопол – Сегашната катедрала на Никополската католическа епархия е храмът „Свети Павел от Кръста”.

Никополис ад Иструм се е намирал край днешното село Никюп. Известни са неговите епископи Марцел и Аманции от 458г. и 518г. До момента там са открити останките от две базилики, които се датират към V-VІв.

Никополис ад Нестум (вж. също Неврокоп) се намира край днешното село Гърмен. През ранното средновековие е бил архиепископски център. В центъра на с. Гърмен са открити основите от базилика, а в м. „Грамадето“ намираща се на около 2.5км. е била проучена още една. Според Псевдоепифаниевия списък тамошният владика бил със статут на автокефален архиепископ.

Ниш като епархийски център е споменат в писмото на българските владици до папа Инокентий ІІІ, където е посочено, че тамошния катедрален храм е носел името „Свети великомъченик Прокопий“. По времето на Василий ІІ в тази епархия влизали също Мокро, Компл, Топлица и Свърлиг. Сегашната катедрала е „Света Троица“, който е бил завършена през 1972г., като е претърпял два големи ремонта след повреждането му при бомбардировката през 1944г. и пожара през 2001г..

Нове (дн. м. Стъклен при Свищов) - Според Псевдоепифаниевия списък тамошният епископ бил подчинен на митрополита на Марцианопол. Базиликата в Нове е датирана към VІв.

Одрин (Ускудама, Адрианопол, Едирне)Одрин е бил столицата на тракийското племе одриси. Римляните преименували града на Адрианопол. Селището е било превземано от хан Крум, цар Симеон и от цар Фердинанд и е било владяно от цар Иван Асен ІІ и вероятно за кратко да е било под българска власт и преди превземането му от турците. Понастоящем е титулярна епископия на Българската православна църква, а в града има две действащи български черкви – „Свети Георги” и „Св. св. Константин и Елена”. Одрин е бил също така епископски център на българската униатска църква, която притежавала там катедралния католически храм „Свети Илия” и черквите „Свети Димитър” и „Св. св. Кирил и Методий”.

Оногури - Според епархийския списък от времето на Исаврийската династия тамошния епископ бил подчинен на митрополита на Дорос (дн. Мангупкале).

Орея - местонахождението му е дискусионно, като се предполага, че епархията му е са била отделена от диоцеза на Драчката.

Охрид - катедрален храм "Света София"

Охрид (Лихнида) е бил център на българската архиепископия в продължение на повече от седем века. Лихнида е бил ранновизатийски епископски център, подчинен на митрополита на Солун. Градът пострадал тежко по време на варварските нашествия. В житието на свети Климент Охридски е споменато, че в града е имало катедрала на тамошния архиепископ. Името на охридската катедрала е посочено в Дюканжовия списък, според който храмът „Света София“ е бил изграден от архиепископ Лъв. След превземането на Охрид от турците сградата била превърната в джамия, а архиепископа се установил в храма „Света Богородица Перивлепта“, наричана още и „Свети Климент“, тъй като там били пренесени мощите му от манастира „Свети Панталеймон“.

Паластолон - Според епархийския списък от времето на Исаврийската династия тамошния епископ бил подчинен на митрополита на Варна.

Партикопол (Свети Врач, дн. Сандански) – останките на епископската базилика (№ 4) се намират в центъра на днешния град, в близост до руините на други две базилики (№ 1 и тази на епископ Йоан - № 2), а през ранното средновековие са били в североизточната част недалеч от крепостната стена. Тя е била построена през ІVв., като е била преустройвана първо през Vв, а след това и през VІв. От фрагментарно запазен надпис е известно, че ктитор на сградата е бил Антим. Базиликата е била трикорабна, с нартекс и една полукръгла абсида с тристъпален синтрон от изток. Тя е с размери 22х23м. Централният кораб е бил с размери 9.95х23.20м., а страничните били с ширина 4.50м. северния и 4.20м. южния. Базиликата е имала атрий, а близо до нея е имало кръщелня. Подовите мозайки са в стил „опус тесалатум” и “опус сектиле”, а на олтарната преграда са били изобразени евангелски сцени.

Пела (дн. Постол, Ениджевардарско) – Според епархийския списък от времето на Исаврийската династия тамошния епископ бил подчинен на митрополита на Солун. Понастоящем Пелска епархия на Еладската църква е обединена с Воденска и Мъгленска.

Перитеорион – вж. Буроград.

Перитор – вж. Буроград.

Перперикон е бил епископски център подчинен на митрополита на Пловдив. Епископската базилика се намира в м. „Клисе башъ”, на около 2км. от Перперикон. Сградата е била трикорабна, с една полукръгла абсида, притвор и атриум с колоната от 8 колони. Била е дълга 34м. и широка 14м. Покрай абсидата е разположен синтрон. Запазена е частично двустълбищния амвон. Била е изградена от квадрови блокове и украсена със стенописи и плочи с релефни кръстове. През ІХв. е била преустроена в еднокорабна базилика, като била намалена чрез премахване на страничните кораби, а пък дължината й била скъсена на 22м. През ХІІІв. храмът отново е преустроен, в резултат от което размерите му били намалени. В този си вид просъществувал до края на ХІVв., когато регионът бил завладян от турците.

Петра сега е село с манастир в североизточна Тесалия, като по-късно епископията била включена в диоцеза на Солунска епархия.

Плевен (Строгозия) – Плевенска епархия е учредена през 1998г., като територията й е била отделена от диоцеза на Врачанската. Сегашната катедрала е храмът „Света Троица”.

Плиска – през столичният период на града катедралният храм е бил Голямата базилика. При разкопките около сградата са намерени печати на архиепископ Георги, което показва, че тя е била издигната скоро след покръстването.

Пловдив - катедралата "Света Марина"

Пловдив – за най-ранна катедрала на Пловдив се счита Голямата антична базилика. В епохата на византийското владичество катедралният храм е бил посветен на „Света Богородица”. След превземането на градът от турците катедрала станал храмът „Света Марина”. По време на борбата за църковна независимост за катедрален храм на българския екзархийски митрополит служил храмът „Света Богородица”. В градът се намира и съкетедралата на католическия Софийско-пловдивски архиепископ – храмът „Свети Лудвиг”.

Поморие (Анхиало) – градът е епархийски център от раннохристиянската епоха до ХХвек. Според Псевдоепифаниевия списък тамошният владика бил със статут на автокефален архиепископ. През 708г. бил завладян от хан Тервел. При управлението на император Констатин V Копроним регионът често е бил поле на военни действия. През 780г. при управлението на св. Ирина градът бил възстановен отново. Преди закриването на епархията катедралният храм бил „Успение на Пресвета Богородица”.

Преслав - храмът, който се счита за патриаршеска катедрала

Преслав (Йоанопол) – след падането на Първото българско царство градът е бил седалище на митрополит, а по време на Второто българско царство тамошният владика е бил титулуван „първопрестолен” и като такъв в архиерейските списъци е бил посочван на първо място след патриарха. За катедрала на града от столичния период се приема втория по големина храм във Вътрешния град, който условно се нарича „Патриаршески”. При разкопките е намерен печат на митрополита на Йоанопол, което показва, че след завладяването на града от византийците, селището останало оперхийски център. Според данъчния регистър от 1580г. преславският митрополит притежавал манастирът „Света Богородица”, който не бил вписан в предишния регистър. В мемоара на Павел Джорджич до австрийския ерцхерцог Максимилиан от 1597г. тамошния владика Спиридон е наречен шуменски. Въпреки това манастирът е споменат и в документ за дервенджиите от 1622г., че принадлежи на тамошния владика, а през 1640г. Петър Богдан е записал, че владиката пребивавал в манастир, който се намирал до Преслав. През ХVІІІв. като седалище на епископа е посочен Казанбунар. По-късно епископа установил своето седалище в Шумен, а понастоящем Преславска епархия е обединена с Варненска.

Преспа е посочена в Дюканжовия списък е като седалище на българския патриарх. Тамошният катедрален храм „Свети Ахил“ се е запазил до днес, макар и в руини. В грамотата на Василий ІІ Преспа е посочена само като селище в Охридска епархия.

Призрен - в сръбските летописи е посочено, че по времето на първия сръбски архиепископ св. Сава І катедралата в града е била посветена на Пресвета Богородица. Тя е била трикорабна, триабсидна, с нартекс. На нейно място е бил изграден през ХІVв. от крал Стефан Милутин храмът „Света Богородица Левишка”. При това преустройство централния кораб бил преустроен във формата на вписан кръст с 5 купола, а страничните кораби били превърнати в амбулаторий. След като храмът „Света Богородица Левишка” бил превърнат в джамия, като катедрала се използвал „Свети Георги Руновички”. Той е правоъгълен, с една плитка абсида и сводест отвътре и двускатен отвън покрив. Изграден е от речни камъни. Той е бил построен в края на ХV – началото на ХVІв. Сегашният катедрален храм е „Свети Георги Нови“, построен в периода 1855-1887г. в съседство със стария. По време на размириците през 2004г. сградите на старият и новият храм били подпалени.

Овеч - руините на катедралата

Провадия (Проват, Овеч) е била седалище на митрополит по време на Второто българско царство. Предполага се, че най-големият открит до момента храм намиращ се в крепостта е бил митрополитската катедрала.

Проватска (Овчеполска) епархия – според Иван Снегаров (История на Охридската Архиепископия, том 1, стр. 174) Брегалнишката епархия с промяната на своето седалище сменяла и името си, като се наричала Проватска (Овчеполска), а след това Морозвиздка. Овче поле е котловина между планините Градищанска и Манговица, разположена източно от река Вардар. Най-голямото селище носи името Свети Никола. Според преданието преди идването на турците там имало 40 черкви. Сегашният храм носещ името на селището е построен в периода 1983-1990г. на мястото на по-стара еднокорабна сграда, която била дълга 12 и широка 6.40м.

Разград (Абрит) - Според епархийския списък от времето на Исаврийската династия тамошния епископ бил подчинен на митрополита на Варна. Ранносредновековната катедрала се идентифицира със сграда намираща се в източната част на кастела Абритус. Тя е изградена на мястото на по-стара базилика, а под нея пък са намерени останки от късноантична сграда, направена от камъни споени с кал. Дължината на базиликата е 47,20м (запад-изток), а ширината – 21м (север-юг). От запад храмът започва с П-образен атрий с дълбочина 10,30м (запад-изток) и ширина 19м (север-юг) (т.е. цялата ширина на постройката). Входът към него е в централната част на западната стена и има ширина около 2м. Атрият обхваща от три страни вътрешен вход-трибелон с размери 11 (север-юг) х 6,30м (запад-изток). Страните му са оформени с колонни портици. Преходът към наоса на базиликата се осъществява чрез триделен притвор – централно помещение с ширина 9,50м (север-юг) и дълбочина 3,80м (запад-изток). Двете фланкиращи го от север и юг помещения са с квадратен план (3,80 х 3,80м) и може би се явяват основи на кули-звънарници. Във всички изброени до момента помещения са открити останки от подова настилка, състояща се от слой жълта глинеста пръст, върху който е била положена настилка от квадратни тухли. Триделният наос на базиликата с дължина 24,75м (до началото на олтарната част) и ширина 19м. Абсидата на базиликата, разположена в централната част на източната страна, е с трапецовидна отвън и полукръгла отвътре форма. Ширината й е 6,30м, а дълбочината – 3,20м. В централната му част има подземна камера-крипта (с обмазани с хоросан стени, с ширина около 1,20м (север-юг), дължина над 1,50м и дълбочина 0,30м. Югоизточно помещение-митаторий е с размери: ширина 6,50м (изток-запад) и дълбочина 3,70м (север-юг). Покривът на базиликата е бил с дървена конструкция, скована с железни гвоздеи и покрита с керемиди. При разкопките са били намерени бронзови монети от първата половина на ІV (Константин Велики и синовете му) до края на VІ в. (Юстиниан І и Юстин ІІ със София). При разкопките е открит и оловен печат на цар Петър І (927-969)

Раса се е намирала се е намира на около 2км. от днешния Нови пазар. Това е бил първия значим център на сърбите и затова понякога в изворите те са наричана рашани. Катедралният храм „Св. св. Апостоли Петър и Павел“ е запазен и до днес.

Рациария (дн. Арчар) е била ранновизантийски епископски и митрополитски център. Най-ранният известен епископ е Паулин, който е споменат през 340г. През 343г. епископът Силвестър участвал в Сердикийския събор.

Риги (или Роги) се намира при дн. село от Кампос тис Артис. Според епархийският списък от времето на император Лъв VІ Мъдри тамошния епископ е бил подчинен на митрополита на Навпакт.

Русе е бил епископски център още през ранновизантийския период, когато градът се е наричал Сексагинта Приста. Около ХVІв. там се преместил епископът на Червен, тъй като градът западнал, а значението на Русе нараснало. Понастоящем катедралният храм е „Света Троица“ построен през 1632г. върху постройка от Vв., за която се предполага, че е катакомба. Катедрала на Никополската католическа епархия е храмът „Свети Павел от Кръста”.

УВОД

РАННО-ХРИСТИЯНСКИТЕ ЕПАРХИИ В ЗЕМИТЕ, ПРИНАДЛЕЖАЛИ ИЛИ ПРИНАДЛЕЖАЩИ КЪМ ТЕРИТОРЯТА НА ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ

ЕПАРХИИТЕ СЪЩЕСТВУВАЛИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА

ЕПАРХИЙСКИТЕ ЦЕНТРОВЕ И ТЕХНИТЕ КАТЕДРАЛИ:

Първа част: А - Г            Втора част: Д - М           Трета част: Н - Р            Четвърта част: С - Я           Пета част: Задграничните епархии.

Търсене
Календар
«  Септември 2017  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930