Акакий

Архиепископ Акакий

В писмо¹, което се датира към 1572г. охридският архиепископ Софроний се моли за помощ на цариградския патриарх Йеремия ІІ (1572-1579; 1580-1584 и 1587-1595) срещу някой си Григорий Мацуки. Софроний пише, че този Григорий някога бил прогонен от архиепископ Никанор и от още 40 архиереи, т.е. е имало някакъв събор срещу него.

Григорий Мацуки създавал проблеми и по времето на архиепископ Акакий, като след смъртта му се активизирал и причинил неприятности и на следващите предстоятели Паисий и Софроний.

В писмото не е посочен периода на управление на Акакий. Последното датирано споменаване на Никонор е през 1557г., а първото известие за Паисий е от 15 януари 1565г., т.е. Акакий е бил архиепископ в периода между 1557г. и 1565г.

В един пергаментен сборник, който е бил притежание на Спилейския манастир в Гребенската епархия съдържащ събраните слова на свети Григорий Богослов има забележка на развален гръцки език: „Ἀκάκυος, ἐλεῴ θῡ ἀρχηεπίσκοπος τῆς ᾱ Ἰουστινᾱ... ἀνύξω τὸ στόμα...”, което в превод ще рече: „Акакий, по Божия милост архиепископ на 1-ва Юстиниана … Отвори устата ми …”. Текстът след титулуването е част от катавасия.

В книгата има голям брой бележки от различни години: от 1127, 1333, както и от периодите 1416–1470 и 1449–1456. Затова на база на тях не може да се определи откога е забележката с името на Акакий. Тъй като не са известни други образци от почерка на Акакий не може да се каже дали това негов автограф или е бил споменат от някой друг.  

ЛИТЕРАТУРА:

1. Crusius, Turcograeciae, lib. III., p. 339-341 (от писмото е публикувана само първата половина и заключителната част, като о пропуснат текста, в който са споменати архиепископите Акакий и Паисий); Mystakidès B.-A., „Notes sur Martin Crusius, ses livres, ses ouvrages et ses manuscrits”, In: „Revue des Études Grecques”, tome 11, fascicule 43,1898. pp. 303-306; Писмо на охридския архиепископ Софроний до цариградския патриарх Йеремия ІІ

2. Péchayre A.-P. L'archevêché d'Ochrida de 1394 à 1767: A propos d'un ouvrage récent (suite et fin). In: Échos d'Orient, tome 35, № 183, 1936, pp. 282;

3. Архимандрит Антонин (Капустин), „Из Румелии”, Санкт-Петербург, тип. Имп. Акад. наук, 1886, 191 (и заб. 4) – 192.

4. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, 1932, стр. 609, бел. 1.