Макарий ІІ

МИТРОПОЛИТ МАКАРИЙ ІІ

Подпис на митрополит Макарий ІІ Търновски

 Преди да стане търновски митрополит йеромонах Макарий е бил протосингел.

Макарий ІІ бил избран за търновски митрополит през януари 1806г. на мястото на починалия Даниил, като другите двама кандидати за поста били Игнатий и Даниил.

Макарий ІІ с митрополията наследил и проблемите със задлъжнялостта на подвластните му епископи. Въпреки усилената преписка на патриаршията с митрополит Даниил проблемите останали нерешени, тъй че в началото на своето управление новия владика трябвало да се заеме с уреждането им.

На 1 февруари 1806г. било взето синодално решение да бъде изпратен архимандрит Гаврил като патриаршески екзарх в Търновска епархия за да вземе цялото частно имущество на починалия търновски митрополит Даниил въз основа на даденото му султанско разпореждане и църковни писма. Били изпратени също писма до червенския и врачанския епископи, които били племенници на покойния митрополит Даниил да предадат на изпратения патриаршески екзарх цялото частно имущество, което е останало като наследство. Били заплашени, че ако не предадели имуществото, те трябвало да се явят в патриаршията заедно с другия си сънаследник, който бил секретар на покойния митрополит. Екзархът носел и писмо до всички от епархията, с което те се приканвали да окажат съдействие за намиране на останалото от покойния митрополит имущество за да се погасят дълговете му. Също така патриаршеският екзарх е трябвало да помири врачанския епископ с паството му. С друго писмо се нареждало на врачанския епископ заедно с екзарха да се върне в епархията си и да досъбере владишкия данък. Било изпратено и писмо до свещениците от Врачанска епархия да приемат своя архиерей и да се постараят за помиряването на епископа и паството му. Било изпратено и писмо до населението на Врачанска епархия, което се призовавало да се помири със своя епископ.

Макарий ІІ пристигнал в Търново на 29 март 1806г., където бил приет от християните с благосклонност. Няколко дни по-късно на 15 април, в неделята на мироносците, той отишъл да провери архиерейските одежди и другите вещи подарени на митрополията от предишните владици. Вещите били намерени здрави и без липси у хаджи Нено и протопоп Петър, като след проверката в присъствието на първенците отново били предадени за съхранение на същите лица, а в кондиката бил вписан протокола за установеното.

На 11 май 1807г. цариградския патриарх Григорий V изпратил на Макарий ІІ отговор на две писма от 14 април и 1 май същата година. Той съобщил, че врачанският епископ се е явил в патриаршията и е подал оставката си, но тя не била приета. Макарий ІІ като негов кириарх е трябвало да даде на врачанския епископ препоръчителни писма, с които той да отиде в епархията си, където да изпълнява архиерейската си длъжност и да събира владишкия данък. Също така му се разпореждало като кириарх на преславския епископ да се погрижи съобразно писменото посредничество на Александър Ханджери да бъдат изплатени през месец август обещаните 3000 гроша и лихвите, като сумите трябвало да бъдат предадени на ефора. Патриархът съобщил, че е узнал, че търновският митрополит е получил 2500 гроша от приходите на Ловешката епископия чрез протосингела и приел неговата молба да бъде назначен в тази епископия. Патриархът съобщил, че одобрява приемането на горепосочената сума и разпоредил тя бързо да бъде предадена на неговия ефор, както и че бил изпратил писмо до Ловешка епархия за протосингела.

На 11 май 1807г. било изпратено патриаршеско послание до християните от Ловешка епархия, с което те се известявали, че протосингелът се поставя за наместник на епископа и им се внушавало да изплатят недосъбрания владишки данък, както и новите задължения, като събраните суми да бъдат изпратени на Патриаршията. През май същата година било изпратено писмо до преславския епископ, в което му се съобщавало, че Патриаршията благосклонно е приела посредничеството на Александър Ханджери, но епископът трябвало да внесе обещаните 3000 гроша, както и другите суми, които дължал на своя кириарх, който пък на свой ред трябвало да ги изпрати в Цариград. На 12 септември било изпратено писмо до червенския епископ Неофит, в което му се съобщавало, че той не бил изплатил в определените срокове дълговете си към патриаршията и заемодателите. Затова неговия ефор – ираклийския митрополит Мелетий по патриаршеско и синодално поръчение взел заем от сарафите с голяма лихва и дал тази сума. Затова червенския митрополит трябвало да изплати дълговете си, като в противен случай щяло да му бъде наложено наказание.

На 4 май 1808г. било изпратено писмо до ловешкия епископ, че в патриаршията било дошло известие, че той бил напуснал епископията си, пребивавал другаде, не посещавал паството си и определил епитроп, който да събира епархийските приходи, заради което дълговете на епархията към Цариградската епархия останали неизплатени. Затова му се нареждало да се върне в епархията, да посещава паството си и да изплати задълженията си, като се отправяла заплаха, че ако не изпълнел това е щял да бъде снет и на негово място да бъде поставен друг.

На 4 май 1808г. било изпратено писмо до варненския митрополит Хрисант, с което се приканвал да прости на преславския епископ, че е ръкоположил един каварненец. Патриаршията изпратила писмо и до преславския епископ Неофит, че му прощава за ръкополагането на каварненеца и му препоръчала да внимава занапред.

На 5 май 1808г. било изпратено патриаршеско писмо до Макарий ІІ, в който той бил похвален за доброто си отношение към повереното му паство. Също така му било съобщено, че е било изпратено писмо до варненския митрополит във връзка със запрещението, което бил наложил на преславския епископ. На Макарий било изпратено писмо, което той трябвало да предаде на ловешкия епископ, с което му се нареждало по-скоро да се върне в епархията си.

На 27 май 1808г. патриарх Григорий изпратил писмо до поморийския митрополит Йоасаф, че Мустафа паша желаел той да бъде преместен в Пловдивска епархия, като по молба на Патриаршията бил издаден берат за това. Патриаршията била поканила Йоасаф да се яви за да се извърши канонично гласуване, но той не се явил. Затова търновският митрополит Макарий бил назначен за екзарх, който заедно със намиращите се наблизо епископи трябвало да извърши каноничното преместване на поморийския митрополит Йоасаф за пловдивски, а ахтополския за поморийски. От писмото става ясно, че Мустафа паша е поискал това преместване чрез молдавския воевода Скарлат Калимах. Писмо с подобно съдържание било изпратено и на ахтополския митрополит Гаврил.

През юни 1808г. Макарий Търновски, в качеството си на патриаршески екзарх (ό Τυρνόβου Μακάριος ό καί διορισθείς εξαρχος παρά της 'Εκκλησίας) заедно с Гаврил Ахтополски, Дионисий Агатоникейски и Неофит Червенски в храма „Света Троица” в Русе по поръка на цариградския патриарх Григорий преместили поморийския митрополит Йоасаф на мястото на подалия оставка пловдивски владика Евгений. Изборният акт е подпечатан с печата на патриарх Григорий. Същия месец Макарий Търновски (ό Τυρνόβου Μακάριος ό καί διορισθείς εξαρχος παρά της 'Εκκλησίας) заедно с Йоасаф Пловдивски, Дионисий Агатоникейски и Неофит Червенски в храма „Света Троица” в Русе избрали Гаврил Ахтополски за поморийски митрополит.

На 9 август 1808г. било изпратено писмо до търновския митрополит Макарий, с което бил определен за патриаршески екзарх, който да отиде в Пловдив и да открие останалото имущество на покойния пловдивски митрополит Кирил, като по силата на изпратената султанска заповед да го изпрати с опис в патриаршията. Имуществото на Пловдивската митрополия следвало да остане незасегнато, а също така най-хубавите архиерейски одежди на покойния митрополит Кирил трябвало да останат като подарък на митрополията съгласно синодалното решение, а останалите трябвало да се изпратят на Патриаршията. След изпълнението на това Макарий трябвало да остане до второ нареждане в Пловдивска епархия.

На 18 септември 1808г. на Макарий ІІ било изпратено писмо, че тъй като той все още действа като патриаршески екзарх в Пловдивска епархия, то същия трябва да отстрани подведомствения на пловдивския владика агатоникейски епископ и да го изпрати в Патриаршията. В случай не неподчинение трябвало да го постави под запрещение и да го уведоми, че може да бъде низвергнат. На същата дата било изпратено писмо и до агатоникейския епископ, че не се явил в Цариград след като бил повикан, а причинявал смутове, като му се разпореждало да се яви в Цариград, защото в противен случай щяла да му бъде наложена възбрана и дори можело да бъде низвергнат.

На 19 септември 1809г. преславският епископ Неофит умрял и неговият йеродякон Антим приел катедрата по молба на тамошните християни, заедно с натрупания дълг от 70 кесии. През октомври 1809г. Антим бил избран за преславски епископ от Антим Врачански и Неофит Червенски, който представлявал и Антим Ловешки.

През месец декември 1810г. Макарий ІІ се подписал на 6 място под един синодален акт.

След руско-турското сражение при Русе червенският епископ Неофит избягал, което наложило през май 1813г. на негово място да бъде избран йеромонах Яков. В избора участвали Антим Врачански и Антим Преславски, който представлявал и ловешкия епископ. В акта за избор Макарий ІІ не е посочен поименно, но името му е споменато в оставката на Яков от април 1818г. където е посочен вече като бивш търновски митрополит.

През юли 1813г. Макарий ІІ заедно с Яков Червенски, който представлявал и преславския владика преместили врачанския епископ Антим във Ловеч, тъй като тамошният владика Антим бил лишен от епархията си. Същия месец архимандрит Методий бил избран за врачански епископ от Макарий Търновски, новоизбрания Антим Ловешки и Яков Червенски, който представлявал също и преславския владика.

През месец юли 1814г. Макарий се подписал на 9 място под едно писмо отнасящо се до одобряване на направено дарение от молдовския митрополит Вениамин Костаки.

През октомври 1814г. Макарий  се е подписал втори по ред в акта за избор на ужичкия митрополит Даниил, като подписалият се на първо място Констанций Кизикски е представлявал Дионисий Ефески и Григорий Деркоски.

На 8 март 1815г. Макарий ІІ се подписал на 9 място под едно синодално писмо отнасящо се до несполучливото издание на катехизиса направено от смирненския учител Константин Иконом, тъй като били допуснати сериозни грешки при описанието на обреда на светото кръщение.

През март 1815г. босненския митрополит Калиник се е подписал и като пълномощник на Макарий ІІ в акт за избор на титулярен епископ.

През юли 1815г. се е подписал на 8 място под един синодален акт.

Макарий ІІ се е подписал трети под акт от ноември 1815 год. за избор на ужичкия митрополит Мелетий. Същата година през ноември се е подписал на четвърто място под акта за избор на белградския митрополит Агатангел.

На 1 януари 1816г. търновският митрополит Макарий издал свидетелство, което било изпратено във Влашко, че братята Йоан и Скарлат Димитриу Петрович произхождали от семейство, което било едно от най-старите и благородни в село Арбанаси. Като свидетели са се подписали търновските свещеници и първенци иконом поп Стамат, сакелария поп Тодор, протопоп Петър, хаджи Параскев, хаджи Лука, предстоятеля Никола, хаджи Нено и Петър Николао, както и първенците и духовниците от Арбанаси иконом поп Георги, проигумен Симеон, поп Анастасий, Нено Христу, Димитър Стамати, Тодор Петру и Руси Николау.

През февруари 1816г. Макарий ІІ се подписал на 9 място под един синодален акт.

В синодален акт от месец август 1816г. Макарий ІІ се е подписал на 8 място. Същият месец в изборния акт за ужичкия митрополит Герасим митрополит Панарет се е разписал също като пълномощник на Макарий Търновски и Герасим Халкидонски.

В януарски миней, който принадлежал на храма „Свети Георги” в Арбанаси има бележка, че на 24 септември 1816г. в Търново е дошъл владиката, но не е посочено името му. Най-вероятно този владика е бил Макарий ІІ.

Макарий ІІ се е подписал на 8, съотв. на 9 място под два синодални акта от ноември 1816г. отнасящи се до манастирите на остров Самос.

Макарий ІІІ Никейски

През месец юни 1817г. Макарий бил преместен и поставен за никейски митрополит. Същият месец брусенският митрополит Йоаникий бил преместен и поставен за търновски митрополит, като Макарий ІІІ Никейски  е подписал протокола на пето място.

През 1819г. като Макарий се е подписал като никейски митрополит на 3 място под едно синодално писмо.

През януари 1820г. като Макарий се е подписал като никейски митрополит на 7 място под едно синодално решение за водене на регистри за вписване на имената при кръщенията. През месец април 1820г. се е подписал на 7 място под един синодален акт.

През януари 1821г. като Макарий се е подписал като никейски митрополит на 7 място под един синодален акт. През март 1821г. се е подписал на 7 място под един синодален акт.

През месец април 1821г. Макарий бил преместен и поставен за ефески митрополит.

Макарий ІІІ Ефески

 На 3 април 1824г. Макарий ІІІ Ефески се е подписал на 3 място под един синодален акт. Неговото име е споменато на първо място на 9 юли 1824г. в един синодален акт. В списъкът на вземанията на Цариградската патриаршия от 8 април 1825г. задълженията на ефеския митрополит са били в размер на 150 500 гроша, докато тези на владиците, които по това време ръководели предишните му епархии били съответно: на никейския митрополит 50 000гроша, а на Търновска епархия са били 1 423 801 гроша, от които 245 000 гроша на търновския митрополит, 38 592 гроша на червенския епископ, 32 700 гроша на преславския епископ, 32 000 гроша на ловешкия епископ и 31 509 гроша на врачанския епископ.

През 1825г. Макарий ІІІ Ефески се е подписвал под синодални актове от август, октомври и 25 септември,

През 1826г. Макарий ІІІ Ефески се е подписвал под синодален акт от 1 ноември.

През 1827г. Макарий ІІІ Ефески се е подписал под синодален акт от октомври.

През 1828г. Макарий ІІІ Ефески се е подписал под синодален акт от август.

Макарий починал на 22 декември 1830г.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Снегаров, Ив., „Търновски митрополити в турско време”, В: „Списание на Българската академия на науките”, 52, 1935, стр. 233-234;

2. Снегаров, Ив., „Исторически вести за Търновската митрополия, В: ГСУ, БФ, т. ХХ, 5, 1942/1943, стр. 29-31, 35, 42-48;

3. Снегаров, Ив., „Старият търновски църковен кодекс”, В: ГСУ, БФ, т. ХІ, 1933/1934, стр. 13-15, № 23; стр. 16-20, № 25, 26, 27, 28, 29, 31;

4. Тютюнджиев, Ив., „Търновската митрополия през XV-XIXв.”, Велико Търново, 2007;

5. Ферманджиев, Н., Начев, В., „Писахме да се знае: приписки и летописи”, С., 1984, стр. 291;

6. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων, „Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής”, В: „Θρακικά”, 8, 1937, стр. 182;

7. Δελικάνη, Καλλινίκου, „Τα εν τοις κώδιξι του Πατριαρχικού Αρχειοφυλακείου σωζόμενα επίσημα εκκλησιαστικά έγγραφα”, Цариград, Патриаршеска типография, т. 2, 514-515; т. ІІІ, 1905, стр. 714-718, № 1375 - 1379; стр. 738-739;

8. Mansi, JD, „Sacrorum Conciliorum Nova Amplissima Collectio”, т. 40, 1909, стр. 58, 70, 72, 73, 74, 76, 89-90, 92, 108, 110, 113-114, 118, 140, 155.

9. Kiminas, Demetrius, „The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs”, 2009, стр. 79, 85.