Петък, 19.07.2024, 00:30
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

Даниил ІІ

МИТРОПОЛИТ ДАНИИЛ ІІ

Подписи на "търновски митрополит Даниил и кириарх на тази епархия" и подведомствените му епископи под акта за избор на врачанския епископ Антим (май 1804г.)

Даниил е бил рогонски епископ.

През октомври 1794г. е бил избран за митрополит на Ужица и Валево (Сърбия), като сред подписалите изборния протокол е и Филотей Варненски.

На 27 март 1802г. със синодално решение Даниил ІІ е бил преместен на търновската катедра на мястото на починалия Матей. Другите двама кандидати, които се конкурирали за поста при избора били Йоаникий и Захарий. Същият месец той е участвал в избора на новия ужичко-валевски митрополит Антим, като се е подписал втори по ред в изборния акт, а също и като пълномощник на халкидонския и солунския митрополити.

Поп Йовчо в своя летопис е отбелязал, че през 1802г. след като пристигнал новия владика Даниил той освободил от епитропството хаджи Кою и поставил на негово място дядо Петър.

На 3 август 1803г. патриарх Калиник изпратил писмо на преславския епископ, че е бил предявен един подписан от него дългов запис, по който се искала лихвата за две години и му се нареждало да изплати лихвата чрез своя ефор, а ако вече е станало да съобщи кога, къде и чрез кого го е направил. На същата дата било изпратено писмо и до търновския митрополит, на който се съобщавало за задължението на подвластния му преславски епископ и се искало той също да пише на епископа да изплати лихвата, която трябвало да се изпрати на неговия ефор – ефеския митрополит.

На 5 август било изпратено патриаршеско писмо до ловешкия епископ, който се приканвал ако има парите за изплащане на лихвата за две години по един дългов запис на епархията му, който се намирал у първенеца Георги Сутци, да изпрати сумата веднага в патриаршията чрез своя кириарх, т.е. чрез търновския митрополит.

На 5 септември 1803г, митрополит Даниил извършил проверка на вещите дарени на митрополията от предишните владици. Било установено, че липсва само един сребърен умивалник и някои книги, след което със съгласието на първенците вещите били предадени за съхранение на протопоп Петър.

На 22 октомври 1803г. било изпратено синодално писмо до търновския митрополит, че ужичкият епископ се оплакал, че е претърпял загуби по вина на протосингела на Търновска епархия. Ужичкият епископ изпратил и два документа, в единия от които било описано какво е получил от протосингела, а в другия какво е трябвало да изплати на местните аги, като сумата възлизала на 2128гроша. За уверение на написаното се подписали също белградския митрополит Леонтий и един йеромонах. Търновския митрополит трябвало да изиска тази сума от протосингела и да я изпрати на своя ефор – ефеския митрополит, а ако протосингелът откажел да я даде, да изпрател него в Цариград за да се защити.

На 29 октомври 1803г. било изпратено отново писмо до преславския митрополит да изплати на своя ефор сумата дължима по полица на покойния Костаки Росети Хатман. Епископа се бил опитал да докаже, че полицата била недействителна и не знаел за съществуването й, но архиерейските подписи върху нея и от общия печат на кодекса показвали, че той дължал тези пари на сина на Костаки. С писмото бил изпратен и заверен от патриарха препис на полицата.

На 30 октомври 1803г. било изпратено синодално писмо на търновския митрополит, че било взето решение той да даде филотимия в размер на 20 000гроша, като от тях 10 000 трябвало да изпрати веднага, в края на годината да изпрати още 5000гроша,  а следващата година останалите 5000 гроша. Заедно с първата част от 10 000 гроша трябвало да изпрати и полица, в която обещава, че ще изплати останалите 10 000 гроша.

На 3 ноември 1803г. Калиник V изпратил писмо на ловешкия епископ, с което му се разпореждало да изпрати 140 гроша на ефеския митрополит, който бил ефор на неговия кириарх.

На 30 януари 1804г. в присъствието на митрополита, свещениците и първенците бил извършен опис на вещи подарени на търновската митрополия.

На 13 февруари 1804г. било изпратено синодално писмо до търновския митрополит, с което му се позволявало да ръкоположи нов врачански епископ, вместо подалия оставка свети Софроний. Също така се поканвал да изпрати веднага на своя ефор половината от лихвите от дълга на тази епархия за да се дадат на заемодателите за дълга от 1500гроша. Било напомнено на митрополита да внесе без отлагане 12 500 гроша от определената му филотимия от 20 000 гроша, а останалото до началото на януари 1806г. когато е бил падежът на тази сума. Същото така се изисквало да изпрати 5800 гроша, които били разпределени на търновската епархия по настояване на покойния ефески митрополит Макарий, за които Даниил ІІ бил обещал да ги изплати като събере недоборите на покойния си предшественик Матей, но не изпълнил това. В писмото е посочено, че в Патриаршията били повярвали на молбите и оплакванията на Даниил ІІ и чрез посредничеството на неговия ефор ефеския митрополит Дионисий му бил издаден документ във връзка със задълженията му. Но патриаршията получила пълни сведения за положението на епархията и истината се оказала съвсем друга. Според писмото митрополитът си послужил с измама, за да избегне плащането на исканите пари и да му се прости изцяло дългът. Но щяло да бъде проявено снизхождение към падналия и лъжеца, ако той побързал да изпълни нареденото от Синода.

Тъй като синодалните и патриаршески писма до търновския митрополит Даниил ІІ и неговите епископи са твърде критични, то е добре да се види положението на другата страна описано от свети Софроний в неговата автобиография във връзка с горепосочената му оставка: „И отидох и се поклоних на светия угровлахийски митрополит, чието име беше Доситей, човек стар на години, учен и с мъдрост надарен. Той ме прие любезно и ме заведе при бея, който беше войводата Константин Ипсиланти и при някои боляри. И им каза, как съм седял във Видин три години и колко нужди и скръб съм претеглил. И ме повика в митрополията, и ми даде килия, да седя там при него, и всеки ден да бъда на неговата трапеза. И аз му разказах за цялата моя неволя – как първо ме излъгаха и ме натовариха с епархията скъпо за петдесет и пет кесии, и четири години не съм ходил из епархията си, нито съм взел една пара, нито съм дал мирия, ни файда за тия пари, та са станали дълг над осемдесет кесии. А епархията се разсипа, села не останаха, изгориха ги кърджалиите и пазванските хайдути, човеците са разбягаха по Влашко и по други страни, а синода не вярва иска все същото. И не е възможно да изляза на глава са с тая епархия и с тоя дълг. И той ме съжали и се помоли на бея да ми извади от синода паретис, сиреч оставка, да бъда освободен от тая епархия. И бея Бог да му подари много години, послуша го и прати на синода, и ми донесе освободително писмо. И се освободих от тия страхове и от тия всекидневни нужди.”.

През май 1804г. в търновският катедрален храм „Св. св. Петър и Павел” „търновски митрополит Даниил и кириарх на тази епископия” заедно с Кирил Червенски и Неофит Преславски, който също така се явил и като пълномощник на Антим Ловешки избрали архимандрита на търновската митрополия Антим за врачански митрополит на мястото на подалия оставка свети Софроний.

През юли 1804г. протосингелът йеромонах Неофит бил избран за червенски митрополит. В изборният протокол Даниил е наречен „митрополит и кириарх на тази митрополия”.

В надписа на еленския храм „Свети Никола” от 25 март 1805г. е посочено, че той е осветил ремонтирания храм. Храмът бил изгорен от даалиите през 1800г. и бил възстановен през 1804г.

Даниил останал търновски митрополит до смъртта си през 1805 год.

Поп Йовчо в своя летопис след съобщението, че се е оженил на 10 януари 1805г е отбелязал: „През същата тази година почина Даниил и дойде нов владика Макарий”. По-натам без да се посочва дата е отбелязано убийството на Исмаил Тръстеникоглу като случило се в този период, а всъщност то е станало на 16 август 1806г. След това поп Йовчо е записал, че в края на тази година на 27 декември му се родил син, който на 1 януари 1806г. бил кръстен Николай.

На 1 февруари 1806г. било взето синодално решение, с което архимандрит Гаврил бил изпратен като патриаршески екзарх в Търновска епархия за да вземе цялото частно имущество на починалия митрополит Даниил ІІ по силата на даденото му султанско разпореждане и църковните писма. Екзархът носел синодално писмо до червенският и врачанския епископи, които били племенници на покойния митрополит, както и до секретаря на владиката, който също бил негов наследник, с което се искало те да предадат цялото останало частно имущество на Даниил ІІ. Ако откажели да предадат имуществото, то те тримата трябвало да отидат в Цариград заедно с патриаршеския екзарх. Било изпратено и писмо до всички в Търновска епархия да съдействат на екзарха да прибере останалото частно имущество на Даниил ІІ.

В една богослужебна книга руска редакция има многолетствие за „митрополита на всесветейшата митрополия Търновска, пречестен екзарх на цяла България”.

В поменика-триптих от манастира „Свети Никола” в Арбанаси сред имената на починалите архиереи е включено и това на Даниил ІІ.

 

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

1. Снегаров, Ив., „Търновски митрополити в турско време”, В: „Списание на Българската академия на науките”, 52, 1935, стр. 233-234;

2. Снегаров, Ив., „Исторически вести за Търновската митрополия, В: ГСУ, БФ, т. ХХ, 5, 1942/1943, стр. 28-29, 35-42;

3. Снегаров, Ив., „Старият търновски църковен кодекс”, В: ГСУ, БФ, т. ХІ, 1933/1934, стр. 5, № 8; стр. 11-13, № 20, 21, 22;

4. Снегаров, Ив., „Три гръцки поменици от с. Арбанаси (Търновско)”, В: ГСУ-БФ, т. ХХ, 1, 1942–1943, С., 1943, стр. 18;

5. Тютюнджиев, Ив., „Търновската митрополия през XV-XIXв.”, Велико Търново, 2007;

6. Ферманджиев, Н., Начев, В., „Писахме да се знае: приписки и летописи”, С., 1984, стр. 291;

7. Гошев, Ив., „Стари записки и надписи”, ІІ свитък, В: ГСУ, БФ, т. VІ, стр. 25.

8. Бобчев, С., Един еленски летопис за размирното турско време, В: Българска сбирка”, VІ, 13-141 стр. 612-613;

9. „Еленски сборник”, Книга 1. Фототипно издание, 2016, стр. 111, 151; Книга 2, Фототипно издание, 2016, стр. 71;

10. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων, „Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής”, В: „Θρακικά”, 8, 1937, стр. 182;

11. Δελικάνη, Καλλινίκου, „Τα εν τοις κώδιξι του Πατριαρχικού Αρχειοφυλακείου σωζόμενα επίσημα εκκλησιαστικά έγγραφα”, Цариград, Патриаршеска типография, т. ІІІ, 1905, стр. 705, 1367; стр. 709-710, № 1371;

12. Mansi, JD, „Sacrorum Conciliorum Nova Amplissima Collectio”, т. 39, 1907, стр. 1000-1002, 1043-1044.

 

Търсене
Календар
«  Юли 2024  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Архив