АРХИЕПИСКОП ЙОАН ІV КОМНИН (1143 – 1156)
Предполагаем печат на Йоан ІV Комнин
Архиепископ Йоан Комнин е бил четвърти син и шесто дете на Исак Комнин и Ирина Аланска. Баща му Исак Комнин е бил брат на император Алексий І Комнин (1081-1118). Алексий І учредил за брат си Исак титлата севастократор, който станала втора след императорската измествайки тази на кесаря на трето място. Исак Комнин се замонашил под името Йоан.
Майка му Ирина е била дъщеря на владетеля на Алания и първа братовчедка на Мария Аланска, която била съпруга на император Михаил VІІ Дука Парапинак (1067-1078), а след това и на император Никифор Вотаниат (1078-1081). Ирина Аланска подобно на своя съпруг се замонашила и приела името Ксения.
Исак и Ирина имали още 3 сина и 4 дъщери. Синовете им Йоан Комнин и Алексей Комнин получили титлата протосеваст и последователно заемали поста дук на Драч. Константин Комнин също носел титлата протосеваст, като бил дук на Бер, а по-късно друнгарий. Едната им дъщеря била омъжена са сина на Констанитн Дука, другата им дъщеря била сгодена за Григорий Гавра, третата София Комнина била омъжена за Никифор Дукаин, а четвъртата Евдокия Комнина била омъжена за Никифор Вотаниат.
Рожденото име на архиепископ Йоан Комнин е било Адриан. Като императорски племенник получил добро образование и военна подготовка.
Около 1107г. Адриан се оженил със съдействието на чичо си, но името на съпругата му не е известно. От нея той имал поне две дъщери. Едната дъщеря на име Теодора се родила около 1110г., а по-късно се омъжила за Андроник Контостефан, син на мегадукса Исак Контостефан, от когото имала 4 деца, две от които починали в ранна възраст. Втората му дъщеря се родила около 1115г. Тя е спомената във връзка с продажба на част от семейните земи на император Йоан ІІ, който я посетил в манастира Пантократор.
Около 1130г. Адриан е бил поставен за дукс на Халдея и получил титлата севаст. Като управител не проявил сребролюбие и не използвал длъжността си за лично обогатяване.
Около 1136г. той разтрогнал бракът си, разделил имуществото си между близките си и се замонашил под името Йоан.
През 1137г. придружил братовчед си Йоан ІІ Комнин (1118-1143) при похода му в Киликия и Сирия. След като взел участие в триумфалното влизане на император Йоан ІІ в Антиохия, той заминал на поклонение в Светите земи, а после присъединявайки се към византийската армия се върнал в Константинопол през май 1138г. При завръщането си донесъл данъчните списъци от предходната година.
Около 1141г. Йоан ІV Комнин бил поставен за охридски архиепископ.
През август и октомври 1143г. той участвал в два църковни събора, на които били осъдени двама епископи като последователи на богомилството. Той взел участие също в събора през януари 1156г. и във Влахернския събор състоял се през май 1157г., на който бил осъден новоизбраният антиохийски патриарх Сотерих Пантевгенос, Михаил Солунски и Никифор Василаки.
Гюнтер Пинцинг отъждествява архиепископ Йоан ІV с „българския епископ Адриан”, който през 1163г. пред император Мануил І Комнин (1143-1180) се изказал във връзка с възникналия спор с епископа на Ростов и Суздал.
Умрял е преди 10 февруари 1164г., тъй като в списъкът на струмишкият манастир „Света Богородица Елеуса” той е посочен като починал. Там е наречен архиепископът монах Йоан Комнин. От неговите творби са запазени само номоканон и проповед.
Счита се, че Йоан ІV Комнин пръв започнал да се нарича ”Архиепископ на Първа Юстиниана” по името на ранносредновековната църква създадена от император Юстиниан І.
Повечето изследователи считат, че с този акт се е целяло да се засили авторитета на архиепископията и да се утвърди нейната самостоятелност. Някои наши автори обаче намират, че присвояването на името на древната архиепископия е било опит да се заличи спомена за българската църковна независимост. Последното до голяма степен е било повлияно от периода на борбата за българска църковна независимост, като авторите са пренесли в миналото някои от възгледите на своето време, тъй пълният титул е бил „Архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България“.
Счита се, че един от оловните печати носещ името на архиепископ Йоан принадлежи на Йоан ІV Комнин, макар като текст и иконография да е подобен на тези на Йоан ІІІ Аин, но се отличава от тях с по-малкия си размер.
ЛИТЕРАТУРА:
Извори:
- ИБИ т. ХІV, ГИБИ – т. VІІ, С., 1968г., стр. 109-111; Дю-Канжов списък на българските архиепископи;
- A. Garzya, „Nicephori Basilacae Orationes et epistolae“, Leipzig 1984
- P.L. Leone, „Ioannes Tzetzes, Epistulae“, Leipzig, 1972
- P. Gautier, „Michel Italikos, Lettres et discours“, Archives de l'Orient Chrétien 14, Paris, 1972
- G.A. Ralles and M. Potles, „Σύνταγμα τῶν θείων καὶ ἱερῶν κανόνων, 6 vols“, Athens 1852-1859
- I. Sakelion, „Πατμιακὴ Βιβλιοθήκη“, Athens 1890
- V. Grumel, „Les regestes“, 1038, 1041, 1043
- Σπυρίδων Λάμπρος, Νέος Ἑλληνομνήμων, Атина, 8, 1911
- L. Petit, „Le monastire de Notre-Dame de Pitaté en Maceédone“, ИРАИК, София, 6, 1900, стр. 123 (в ръкописа лист 63).
Изследвания:
- Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия“, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, 1924, стр. 204-205;
- Д. Цухлев, „История на българската църква“, т.1, 1911, стр. 904-906
- Ив. Божилов, „Българската архиепископия XI–XII век“, София 2011
- Prinzing, Günter (1988). "Wer war der "bulgarische Bischof Adrian" der Laurentius-Chronik sub anno 1164?". Jahrbücher für Geschichte Osteuropas (in German), 36, 4.
- Prinzing, Günter (2012). "The autocephalous Byzantine ecclesiastical province of Bulgaria/Ohrid. How independent were its archbishops?". Bulgaria Mediaevalis. 3, 355–383.
- Stiernon, Lucien (1963). "Notes de titulature et de prosopographie byzantines: Adrien (Jean) et Constantin Comnène, sébastes". Revue des études byzantines (in French). 21.
- Varzos, Konstantinos (1984). „Η Γενεαλογία των Κομνηνών“ [The Genealogy of the Komnenoi] (PDF) (in Greek). A. Thessaloniki: Centre for Byzantine Studies, University of Thessaloniki.