АРХИЕПИСКОП ЯКОВ ПРОАРХИЙ (1247-1250)
Яков Проархий се е родил в Ахея, Пелопонес.
Вероятно около 1222г. той е бил монах в манастира „Свети Мелетий“ в Миопулос, намиращ се в планината Китерон. Яков е автор на едно стихотворение, в което описва как войници от армията на император Теодор Комнин (1215-1230) нападнали манастира, нахълтали в храмовете, разграбили църковната утвар и книгите, поругали мощите и иконите, извлекли и нанесли побой на свещениците. Манастирът, който благодарение на императорските благодеяния бил в цветущо състояние и бил възхвален от атинския митрополит Хрисостом Пападопулос (1035-1105) в резултат от това нападение бил разорен и разрушен.
Според Георги Пахимер именно Яков е бил архиепископът, който е коронясал Теодор Комнин за император (ГИБИ, т. Х, стр. 150). Доколкото обаче коронацията е била извършена от Димитър Хоматиан, то дори Яков да е участвал в церемонията, той не е имал качеството на архиепископ.
След смъртта на цар Иван Асен ІІ никейските императори предприели успешно настъпление на Балканите. Регентството на цар Калиман І подновило мирните договори със съседните страни, но по време на неговото управление се случило мощното татарско нападение, при което нашествениците достигнали Унгария, а на връщане минали през българските земи. При управлението на Михаил ІІ Асен никейците предприели успешни действия както срещу Солунската империя, така и срещу България.
След като Йоан Дука Ватаци подчинил през 1346г. Солун там бил поставен за управител великия доместик Андроник Комнин Палеолог, който според Акрополит бил пръв между пълководците, твърде умен и кротък човек, знаещ да въоръжи народа за сражение във военно време и да го ръководи в мирно време. По време на военната кампания били отнети от България Сяр и Мелник, чието управление било поверено на Михаил Палеолог, първият син на Андроник и по-сетнешен византийски император (1261-1282). Битоля, Охрид и Прилеп останали под властта на деспот Михаил ІІ Ангел (1237-1282), а Воден, Стари дол и Остров владеел Теодор Комнин. Следователно отстраняването на българския архиепископ Сергий в случай, че той не е починал по-рано може да е станало най-рано около декември 1246г.
Между 1247 и 1250г. Яков Проархий е бил охридски архиепископ. Като такъв през 1248г. е подарил два гръцки ръкописа на манастира „Свети Климент“.
Наскоро след това се оттеглил в Солун, където пребивавал под покровителството на управителя на града великия доместик Андроник Палеолог. Андроник Палеолог се разболял от пневмония и скоропостижно починал на средна възраст, като преди смъртта си се замонашил и приел името Арсений. В негова памет Яков съставил един монодий, едно стихотворение, в което го възхвалявал като пълководец и още едно стихотворение направено под формата на въпроси и отговори.
За оттеглянето си в Солун Яков казва, че е бил избягал от падналия му се дял, тъй като считал, че е удостоен с почит, която не заслужавал. Патриарх Йоан Век (02.06.1275-26.12.1282, поч. 1293) е отбелязал, че напускането на архиепископския пост било направено от верска ревност. Най-вероятната причина за бързото напускане на поста изглежда е доста смутната политическа обстановка породена от настъплението на никейците.
В Солун около 1352г. Яков посрещнал Йоан ІІІ Ватаци и написал в негова чест приветствено слово, в което величаел успехите му. През пролетта на 1254г. никейците предприели ново успешно настъпление срещу деспот Михаил ІІ, след което императорът посетил новоприсъединените към държавата му Охрид, Девол и Костур.
Никифор Влемид посветил едно свое съчинение на архиепископ Яков (издадено от Migne, P. Gr., VXLII, coll. 533-566). Друго съчинение на Влемид било предназначено за император Теодор ІІ Ласкарис (1254-1258). Тези две съчинения са споменати в „Историята“ на Георги Пахимер (ГИБИ, т. Х, стр. 183).
По-късно Яков се оттеглил в Света гора, където бил избран за игумен на Великата лавра. Като такъв през 1288г. е подписал един документ и е споменат в една преписка.
Бившия цариградски патриарх Йоан Век пише, че даже по негово време мнозина си спомняли за начетеността на Яков, а за това свидетелствали и неговите съчинения. Формулировката показва, че когато е писано това, бившият архиепископ вече е бил починал. Не е известно кога е станало, но очевидно се е случило преди смъртта на Йоан Век през 1293г.
Алаций съобщава, че Яков е бил написал изящни църковни речи, но не е известно дали някоя от тях се е запазила.
ЛИТЕРАТУРА:
- Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия“, т.1, Второ фототипно издание, София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. стр. 211-212;
- Дуйчев, И., „Българско средновековие“, 1972, стр. 225-241;
- Mercati, S. G., „Sulla vita e sulle opere di Giacomo di Bulgaria“, „Известия на Българския археологически институт“, 9, 1935, стр. 165-176; Дуйчев, И., „Проучвания върху българското средновековие“, „Сборник на БАН“, 41, 1945, стр. 115-122.
- Mercati, S. G., Iacobi Bulgariae archiepiscopi opuscula; Bessarione, 33, 1917, стр. 73-89, стр. 208-227; препеч. в кн. Mercati, S. G. Collectanea bizantina, т.1, Bari, 1970, стр. 66 – 98;
- Angelov, B. St., „Deux contributions à l'histoire de la culture médiévale bulgare“, 2, „Donation de l'archeveque d'Ohrid Jacob du XIIIe s.“, „Byzantinobulgarica“, 4, 1973, стр. 83-88
- ГИБИ, т. Х, стр. 150, 183;
- ГИБИ, т. VІІІ, стр. 178-179; 282, 285.