АРХИЕПИСКОП МИХАИЛ МАКСИМ (1120 – 1143)

Оловен печат на архиепископ Михаил Максим

Михаил с прозвище Максим е бил скопец. Той заемал постовете на остиарий (дверник) и дякон на цариградската патриаршеска катедрала „Света София“.

     Предполага се, че е бил поставен за български архиепископ около 1120г. и е останал на този пост до около 1141г.

Запазен е оловен печат на архиепископ Михаил с надпис: „[Богородице], закриляй архиепископа на България, смирения Михаил“,

ЛИТЕРАТУРА:

1. ИБИ т. ХІV, ГИБИ – т. VІІ, С., 1968г., стр. 109-111; Дю-Канжов списък на българските архиепископи;
2. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, 1924, стр. 205;
3. Ив. Божилов. Българската архиепископия XI–XII век. София 2011
4. Д. Цухлев, „История на българската църква“, т.1, 1911, стр. 903-904
5. Laurent, Corpus, V/2, 1495, Nesbitt-Oikonomides, Catalogue, 1, 29.8