МИТРОПОЛИТ ПАНАРЕТ КОНСТАНТИНУ

 

 

Панарет се е родил през 1785 година в тракийското градче Хошкьой (Хора). Неговият брат Хрисант Дзунис е бил митрополит на Ганос и Хора (1853-1873).

Преди да стане духовник Панарет е бил пехливанин (панаирен борец). След като се замонашил станал велик протосингел на Цариградската патриаршия.

 

Филаделфийски митрополит, екзарх на цяла Лидия и проедър на Венеция

 

През септември 1824 Панарет е бил избран филаделфийски митрополит.

Като филаделфийски митрополит е подписал синодален акт от декември 1833г.

На 20 декември 1834г. Панарет е подписал синодален акт по времето на цариградския патриарх Константий ІІ.

През февруари 1836г. Панарет се подписал на 12-то място под един синодален акт. През май 1836г. Панарет се подписал на пето място под един синодален акт. През декември 1836г. Панарет се подписал на 12-то място под един синодален акт насочен срещу „псевдореформаторите”.

През януари 1837г. Панарет се подписал на шесто място под един синодален акт.

На 1 февруари 1838г. Панарет се подписал като филаделфийски митрополит на шесто място под един синодален акт.

 

Търновски митрополит и екзарх на България

 

През февруари 1838 година Панарет е бил избран за митрополит на Търново. Имената на другите двама кандидати Венедикт и Атанасий са записани в изборния протокол с друго мастило, като най-вероятно те са включени формално за да има трима претенденти за поста.

Търновци искали да бъде поставен за митрополит Неофит Бозвели, като двама от султанските кочияши Кара Илия от Калофер и Дели Тодор от Свищов предали молба на самия султан. Султанът изпратил молбата в Министерството на външните работи. Патриархът отказал, като се мотивирал, че Неофит бил безчестен и пияница. Неофит бил изпратен на заточение в Света гора, а за търновски митрополит бил избран Панарет.

Панарет пристигнал в Търново на 6 юни 1838 година. Както обикновено събирането на паричната помощ за новоназначения митрополит предизвикала първото напрежение. Четири дни след пристигането си той събрал в митрополията подвластните си епископи и им поискал обичайната помощ, но в доста висок размер. Значителната вноска принудила ловешкия епископ Дионисий да подаде оставка. При срещата си с габровските първенци Панарет поискал да събират вместо по 10 по 15 гроша. Аврекий Попстоянов изпратил писмо до Неофит Рилски, в което написал какви са му впечатленията от новия митрополит: „И друго ме питате да ви известим за митрополитът, каква е стока, стока черноока, очите му станали като пари и от пари друго нищо не види. Става четири месеци какво се бори като мечка с християните да вдигне венчилата и другите приходи…”.

Панарет макар вече да имал опит като митрополит, но държането му не било подобаващо и това увеличило недоволството от него. Не е ясно доколко всичко, което се разказва за него е истина, но явно манталитета изграден през времето когато е бил пехливанин дълго след това е давал отражение на поведението му. Според Георги Димитров той откраднал мощите на св. Михаил Воин от Търново и ги изпратил в Цариград. Освен това по улиците говорил непристойни неща, в митрополията викал и пеел, като дори в църквата псувал, кълнял и биел. Така по време на извършваната от него архиерейска служба в Елена след като дяконът му изпял на гръцки: „Свещеници излезте”, то участващите в службата български духовници, тъй като не разбрали останали около престола, а Панарет им извикал на турски: „Излезте, бре магарета, що стоите”. А когато го обличали за службата и му слагали наръкавниците той казал на свещениците: „Добре стискайте, бре магарета, както стискате попадийките”. Според Симеон Радев Панарет задигнал от олтарите светите чаши, за да ги претопи в прибори за трапезата си. Раковски пък пише за него: „Беше в Търново митрополит един луд и безобразен грък, от ганошките села близо до Цариград, който псуваше и попържаше в храма божите християни по турски, а най-вече бедните български свещеници и за никакви причини оковаваше във вериги, караше ги да му копаят железообковани градините в митрополията, биеше ги на хвалига, с една реч, той безобразни твореше най-големи злодеяния и за свещениците, и за миряните”. В летописа на поп Койчо пък е отбелязано : „1838, юни, 12, дойде нов владика за Търново, Панарет хищник”. Панарет е описван, че ходел като манаф с нощна шапка и шалвари, носел чибук, викал лудо като делибашия, най-често използваните думи били „пезенек, ещек”, в църквата по време на причестяването влачел поповете за ушите и ги ругаел, но също така се отнасял с всички като с равни, независимо дали били духовници, първенци, търговци или цигани. Селимински го представя за гонител на българщината, като твърди, че още щом Панарет се качил на търновския престол забранил за дълго време да се извършва богослужението на български език в храма „Свети Николай”, а също така уволнил учителя по църковно-славянски език и вместо него назначил сина на свой приятел от Цариград за преподавател по гръцки език. От друга страна е запазена бележка на български език от йеродякон Теодосий в един печатан служебник киевско издание от 1736г., което принадлежало на Килифарския манастир, че през 1838г. му било дадена благословия да я чете от митрополит Панарет. В този смисъл е и известието от 1839г. на руския пътешественик Партений, който е записал: „Архиереите-гърци не позволяват на българите в градовете нито да пеят, нито да четат, нито децата си да учат на славянски. В селата не обръщат внимание на архиереите, а пеят и четат на славянски от руски книги”.  Петко Славейков дори съчинил песен за владиците Панарет и Неофит, заради която вторият го затворил в митрополията:

„Прославило се Търново

със славни гърци-владици,

най се много прослави

със Панарета делия,

делия, дели башия,

лудия гръцки владика.

Като гидия ходеше,

врана си коня яздеше,

окачен топуз носеше,

селата обикаляше,

сякак народа дереше

и грешни пари береше.

Поповете си яздеше,

груби им думи думаше:

„Де гиди старци-магарци”

А кметовете псуваше,

псуваше и ги биеше,

калпаците им хвърляше

и толуми им думаше.”

След обнародването на Хатишерифа представителите на Търновската епархия, които се явили да изкажат благодарност на султана за издадения от него акт се оплакали от Панарет на патриарха. Това не довело до промяна на поведението на владиката. Затова била изпратена нова делегация, в чийто състав били Иван Карамаринов, Никола Кетенджиев, хаджи Койчо Савов и Колчо от Габрово с прошение подписано от цялата епархия, които поискали отстраняването на Панарет.

На 11 юни 1840г. Панарет подал оставка като търновски митрополит.

 

Периода между оставката му като търновски митрополит и изборът му за ираклийски

 

На 18 април 1845г. Панарет се подписал на пето място под един синодален акт като бивш търновски митрополит.

 

Ираклийски митрополит, проедър, иперитим и екзарх на цяла Тракия и Македония

 

През 1848г. Панарет бил избран за ираклийски митрополит. Ираклийските митрополити имали по-особено положение в синода на Цариградската патриаршия. Те били „геронти”, т.е. „старци”, „старейшини”. Това били митрополитите на околните на Цариград епархии и като такива участвали по-често в синодалните заседания, в резултат на което и имали по-голямо влияние в управлението на Цариградската църква. В синодалните актове геронтите се подписвали след патриарсите преди останалите митрополити. Ираклийският митрополит се подписвал на трето място след патриарсите като преди него са били само първопрестолния кесарийски и ефеския митрополити.

На 7 август и на 19 октомври 1848г. като ираклийски митрополит се е подписал на трето място под два синодални акта.

През 1849г. Панарет Ираклийски се е подписал на трето място под синодален акт от 10 януари, на седмо място под синодален акт от месец март (под акта са се подписали също четиримата патриарси Антим Цариградски, Йеротей Александрийски, Методий Антиохийски и Кирил Йерусалимски) и на четвърто място в синодален акт от месец декември (акта е подписан и от патриарх Антим).

През 1850г. през март се е подписал на трето място под един синодален акт отнасящ се до манастира Зограф, през юни се е подписал на 10 място под един синодален акт (актът е подписан от Антим Цариградски, бившите цариградски патриарси Константий І, Константий ІІ, Григорий, Герман, Антим, а също и от Кирил Йерусалимски). На 29 юни 1850г. подписал няколко синодални актове отнасящи до отношенията на Цариградската патриаршия с гръцката държава. Под синодален акт от октомври 1850г. се е подписал на трето място.

През юни 1853г. се е подписал на трето място под един синодален акт и на 24 септември се е подписал отново на трето място под един синодален акт.

През 1855г. се е подписал на второ място под синодален акт от февруари. В епархийски списък от април 1855г. са изброени митрополитите с подчинението им епископи. Ираклийската митрополия е посочена на трето място, като Панарет е титулуван: „На Ираклия и Радесто, проедър и ипертим и екзарх на цяла Тракия и Македония г-н Панарет”. Посочени са и тримата му подчинени епископи Григорий Галиполски и Мадитски, Неофит Мириофитоски и Паристасиоски и Захарий Метронски и Атиронски. Търновската епархия заема десето място, като Неофит е титулуван: „Търновски, ипертим и екзарх на цяла България”. Посочени са и тримата му подчинени епископи Синесий Червенски, Иларион Ловешки и Доротей Врачански. След това през същата 1855г. Панарет е подписал на второ място синодален акт от месец септември.

През 1856г. Панарет се е подписал под синодални актове от месец юни (на 3 място) и от 6 ноември (на 3 място).

През 1857г. Панарет се е подписал под синодален акт от месец март на 3 място.

През 1858г. Панарет се е подписал на второ място под синодални актове от януари и от 22 септември.

През 1860г. Панарет се е подписал под синодален акт от месец ноември на второ място.

На 24 януари 1861г. Панарет се е подписал на осмо място под синодалния акт след цариградския патриарх Йоаким, бившите патриарси Григорий и Антим, Калитик Александрийски, Йеротей Антиохийски и Кирил Александрийски отнасящ се до водачите на борбата за българска църковна независимост Иларион Макариполски и Авксентий. На 24 февруари 1861г. отново осми поред Панарет се е подписал и под синодалния акт отнасящ се до Паисий Пловдивски. На 25 февруари 1861г. Панарет отново се е подписал на осмо място под един синодален акт, в който фанариотите притиснати от опасността българите да създадат своя отделна униатска църква подчинена на папата са изразили готовност да направят някои отстъпки изброени в 15 точки, които включвали за епархии с преобладаващо българско население избор на българи за владици, водене на богослужението на български език и преподаване в училищата на български език.

През януари 1862г. е бил установен нов ред на епархиите, като в първи разряд попадат ираклийската митрополия на трето място и търновската на десето място; под този синодален акт няма подпис на Панарет.

През 1863г. Панарет се е подписал на второ място под синодален акт от 20 септември.

През 1864г. Панарет се е подписал на второ място под синодален акт от 27 януари, на първо място под синодален акт от месец май, под синодални решения от периода юли-септември отнасящи се до атонските манастири и на първо място под синодален акт от 18 декември.

На 15 (27) ноември 1869г. Панарет взел участие в работата на Светия синод на Цариградската патриаршия във връзка с намесата на турските власти в решаването на българо-фанариотската църковна разпра, като се подписал на второ място под синодалното послание до Високата порта.

На 24 март (5 април) 1870г. Панарет се е подписал на второ място след патриарх Григорий под едно синодално послание до турското правителство. На 28 август (9 септември) 1870г. Панарет се е подписал на първо място под едно синодално послание до турското правителство. На 30 септември (12 октомври) 1870г. Панарет се е подписал на второ място след патриарх Григорий под едно синодално послание до Българската църква.

В периода януари – май 1872г. Панарет подписал на пето място под един синодален акт отнасящ се до Българската църква, както и на 4 място под едно синодално писмо. На 9 февруари 1872г. Панарет се подписал под един синодален акт на второ място след цариградския патриарх Антим. През април се е подписал на шесто място под един синодален акт. Той е участвал също в заседанието във Фенер от 14 май 1872 год. против българския екзарх Антим. Панарет взел участие в заседанията на състоялия се в периода 29 август (10 септември)  - 17 (29) септември събор отнасящ се до българския въпрос.

На 18 януари 1873г. се подписал под едно синодално писмо на второ място след цариградския патриарх Антим.

Панарет починал на 9 май 1878 година в Цариград.

Панарет е имал сравнително дълъг стаж като владика и често е участвал в заседанията на Светия Синод на Цариградската патриаршия, което показва, че като изключим пехливанския манталитет едва ли е бил лишен от всякакви качества за митрополит. Той обаче е имал незавидното положение да се конкурира за поста на търновски митрополит с Неофит Бозвели и да е сред поредица от авторитетни гръцки и български владици като Иларион Критски, патриарх Константий, Неофит Византийски, Иларион Макариополски и Климент (Васил Друмев). Всичко това и навлизащата в заключителен етап борба за българска църковна независимост явно са способствали Панарет да се превърне в познатия емблематичен негативен образ на владиката-фанариот. 

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

1. Снегаров, Ив., „Търновски митрополити в турско време”, В: „Списание на Българската академия на науките”, 52, 1935, стр. 245;

2. Снегаров, Ив., „Исторически вести за Търновската митрополия, В: ГСУ, БФ, т. ХХ, 5, 1942/1943, стр. 51-52;

3. Снегаров, Ив., „Старият търновски църковен кодекс”, В: ГСУ, БФ, т. ХІІ, стр. 2, 4-5;

4. Тютюнджиев, Ив., „Търновската митрополия през XV-XIXв.”, Велико Търново, 2007;

5. Димитров, Г., „Княжество България”, 1, 1895, П., стр. 291-293;

6. Маркова, З., „Българското църковно-национално движение до Кримската война”, С., 1976, стр. 102-103;

7. Ферманджиев, Н., Начев, В., „Писахме да се знае: приписки и летописи”, С., 1984, стр. 157, 338.

8. Бонева, В., „Църковно-национално движение. Христоматия”, 2002, стр. 23-29;

9. Радев, С., „Македония и Българското възраждане”, т. 1-2, С., 2013, стр. 100

10. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων, „Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής”, В: „Θρακικά”, 8, 1937, стр. 183;

11. Αθηναγόρας, „Μητροπολίτης από Μ.Πρωτοσυγκέλλων, Ο θεσμός των συγκέλλων εν τω Οικουμενικώ Πατριαρχείω”, 1932, стр. 278;

12. Mansi JD, „Sacrorum Conciliorum Nova Amplissima Collectio”, т. 40, 1909, стр. 221-222, 243-244, 245-264, 266-268, 351-352, 417-418, 412-462, 488-504, 591-598, 641-654, 741-744; т. 42, 1910, стр. 951-954, 956-958, т. 45, 1911, стр. 65-90, 189-216, 287-290, 303-304, 305–318, 371-384, 405-546;