ПАТРИАРХ ДАМЯН (927-971)

Миниатюра от Светославовия изборник с изображения на духовници в църква. Многоцветната украса на храма напомня на преславската и сведението на Йоан Екзарх, че българската столица впечатлявала със своята украса и багри

          Името на патриарх Дамян е известно от т. нар. Дюканжов списък на българските архиепископи. То не се среща нито в Бориловия синодик и Боянския поменик, нито в основните византийски извори за превземането на Преслав и Силистра от византийците – съчиненията на Лъв Дякон и Скилица – Кедрин. Във Втората грамота на Василий ІІ (976-1025г.) от 1020г. се споменава, че архиепископът на България е резидирал в Силистра, но не е посочено името му.

През 927г. бил сключен мирен договор между България и Византия скрепен с брака на цар Петър І с Мария-Ирина¹. По силата на този договор българската архиепископия била издигната в ранг на патриаршия². За пръв патриарх бил поставен Дамян със седалище Доростол (дн. Силистра)³. Тъй като липсват данни за друг български патриарх в периода между 927г. и 971г., когато според Дюканжовия списък е бил низложен от император Йоан Цимисхий то изглежда той е стоял начело на българската църква в продължение на 44г.

         Изказано е предположение, че намереният гроб в една от базиликите на Силистра е на патриарх Дамян. Погребаният е бил облечен с черна дреха и е имал кръст от планински кристал. Починал на възраст около 55-60г. ⁴ При положение, че не е установено чий е гробът, то не може и да се твърди с категоричност, че не е на патриарх Дамян. Но от друга страна при липсата на каквито и да е по-конкретни доказателства не може да твърдим и противното, а само да се допусне и подобна възможност. Погребението пред олтара действително е признак, че почиталият заема по-особено положение. Но от друга страна е възможно да е някой от предходните или следващите ръководители на епархията или някой техен високопоставен служител.

            Георги Атанасов⁵ отхвърля тази хипотеза, като счита, че гробът е по-късен. Въз основа на надпис „ДАМНANOS“ и текст на гръцки език гласящ: „За много години на патриарх…“, той е изказал предположение, че Дамян може да е архиереят, който след превземането на Силистра се е бил установил в София. Посочени са и алтернативи, напр. патриархът да е бил само на посещение в София за канонизирането на св. Иван Рилски или по повод на друго събитие. Единият надпис е на гръцки език, а изглежда такъв е вторият. Доколкото надписите са на гръцки, то те по-скоро не се отнасят до патриарх Дамян.

БЕЛЕЖКИ:

1. Мария била внучка на император Роман І Лакапин (920-944г.) и дъщеря на император Христофор (920-931г.). Майка й била от славянски произход.
2. Някои считат, че още при цар Симеон І предстоятеля на българската православна църква е бил прогласен за патриарх, но в изворите липсва такова сведение.
3. Дискусионен е въпросът за седалището на патриарха. В списъка на българските архиепископи е посочено, че патриарх Дамян е светителствал в Доростол (дн. Силистра), бил поставен по времето на Роман Лакапин (920-944г.), а по-късно е бил низведен от император Йоан Цимисхий (969-976г.). Поради продължителния период между мирния договор (927г.) и превземането на Доростол (971г.) от Йоан Цимисхий най-вероятно е бил низведен не самия патриарх Дамян, а някой от приемниците му или пък името на първият патриарх е било друго, а е бил низложен Дамян. Освен в списъка на епископите и във Втората грамота на Василий ІІ (976-1025г.) от 1020г. е посочено, че Дръстър (дн. Силистра): „при царуването на цар Петър в България тази епархия е блестяла с архиепископско достойнство” (ГИБИ, т. 6, стр. 45). Никой от изворите обаче не пояснява защо патриархът е резидирал в Силистра, а не в столицата Преслав. Съществуват различни мнения. Според някои причината за това били правило 6-то на Сердикийския поместен събор (343/344 г.) и правило 57-мо на Лаодикийския поместен събор (343 г.), които разпореждат епископ да се поставя само там, където и по-рано е имало. Обосновката е интересна, но търпи критика. В случая става за новопокръстен народ с владения на север от река Дунав, където не е имало епископски седалища (аналогично е положението и с покръстването на Русия). Това е предполагало създаване и реорганизиране на съществуващи епархии. Друга възможна хипотеза е патриархът да се е бил изтеглил или принудително да е бил отведен от завзетия от византийците Преслав в отбраняваната от руския княз Светослав Силистра. В грамотата на Василий и в списъка на архиепископите се споменава, че след Силистра, българските църковни предстоятели пребивавали в различни селища, докато се установят накрая в Охрид. В такъв случай е възможно при завземането на Преслав от византийците патриархът да е избягал или отведен от руснаците първо в Силистра, но градът да не е бил български църковен център, а само първото селище след като е напуснал столицата до трайното установяване в Охрид. Основните извори за превземането на Преслав и Силистра от византийците обаче нищо не съобщават за съдбата на българския патриарх.
4. St. Angelova, G. Prinzing. Das mutmabliche Grab des Patriarchen Damian: zu einem archäologischen Fund in Dristra/Silistra. – В: Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. София, 2002, S. 726–730.Ст. Ангелова, Р. Колева, Е. Ангелова, Р. Иванова. Гроб № 98 от архиепископската базилика в Дръстър. – В: Традиции и приемственост в България и на Балканите през средните векове. Изследвания и материали от международната конференция в чест на 60-годишнината на проф. д.и.н. Йордан Андреев, 14–15 май 1999 г. В. Търново. В. Търново, 2003, с. 141–146, обр. 1–3.
5. Г. Атанасов, „От епископия към самостойна патриаршия на Първото българско царство в Дръстър (Силистра). Историята на патриаршеския комплекс“, С., 2017, стр. 63-68

©ALD