Йезекил

МИТРОПОЛИТ ЙЕЗЕКИЛ

През декември 1651г. Йезекил е станал ловешки епископ. Като такъв заедно търновския митрополит Герасим ІІ и червенския епископ Йосиф през януари 1671г. се е подписал под сигилия на цариградския патриарх Методий за превръщането на молдавския манастир „Светите Апостоли” в притежание на Божи гроб.

На 25 юли 1673г. Герасим е бил избран за цариградски патриарх, а на неговото място като търновски митрополит на 16 август 1673г. е бил поставен Йезекил. Още преди 11 септември 1673г. е бил сменен и начело на търновската катедра застанал Йеремия III. Йеремия ІІІ не успял да се задържи дълго и преди 1 септември 1675г. Йезекил успял отново да стане търновски митрополит. Второто му управление също не траяло дълго и преди 1 август 1677г. търновски митрополит станал Данаил І. Той останал до 1680г. През 1678г. е споменат от поп Тома във връзка с построяването на катедралния храм „Свети Никола”. През 1681г. бившият цариградски патриарх Партений ІV получил „за издръжка” търновската митрополия, което продължило до около 1684. През 1684г. Йезекил отново станал търновски митрополит, като е споменат като такъв на 15 май 1687г.

На 1 юни 1687г. търновски митрополит станал Атанасий І Маргуни, който по-късно бил избран за цариградски патриарх (Атанасий V, май 1709 - декември 1711).

ЛИТЕРАТУРА:

1. Снегаров, Ив., „Търновски митрополити в турско време”, В: „Списание на Българската академия на науките”, 52, 1935, стр. 223-224;

2.  Снегаров, Ив., „Исторически вести за Търновската митрополия, В: ГСУ, БФ, т. ХХ, 5, 1942/1943, стр. 112;

3. Тютюнджиев, Ив., „Търновската митрополия през XV-XIXв.”, Велико Търново, 2007;

            4. Тютюнджиев, Ив., „Търновският епископат XII-XXI век”, Велико Търново, 2007;

5. Тютюнджиев, Ив., „Търновската митрополия през 17. и първата половина на 18. век по документи от архива на метоха "Божи гроб" на Ерусалимската патриаршия в Цариград”, ВТ, 1996, стр. 54, 83-84;

6. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων, „Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής”, В: „Θρακικά”, 8, 1937, стр. 179;

            7. Γεδεών, Μανουήλ, „Πατριαρχικοί Πίνακες: Ειδήσεις ιστορικαί βιογραφικαί περί των Πατριαρχών Κωνσταντινουπόλεως: από Ανδρέου του Πρωτοκλήτου μέχρις Ιωακείμ Γ' του από Θεσσαλονίκης”, 36-1884, Κωνσταντινούπολη, Lorenz & Keil, стр. 597-598;

8. Σάθας, Κ.Ν., „Μεσαιωνική Βιβλιοθήκη”, т. 3, стр. 599-603;

9. Αθηναγόρας, Μητροπολίτης Παραμυθιάς και Πάργας, „Ὁ Πατριαρχης Κων/πολεως Γερασιμος Βʹ ̔ο Κακαβελας”, А, 1931;

10. Δελικάνη, Καλλινίκου, „Τα εν τοις κώδιξι του Πατριαρχικού Αρχειοφυλακείου σωζόμενα επίσημα εκκλησιαστικά έγγραφα”, Цариград, Патриаршеска типография, 1905, т. III, стр. 340, № 164

11. Παπαδόπουλος-Kεραμεύς, „Iεροσολυμιτική Bιβλιοθήκη”, 1891-1915, т. 1, Π., стр. 335-336, т. 15; 347, т. 122.