ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ

Велики Преслав - руините на т. нар. "Владетелска базилика"

          Константин Преславски е сочен само като епископ, но не и като глава на Българската православна църква. Доколкото обаче фигурира като епископ на столицата, то това означава, че е възможно да е бил и предстоятел на българската църква¹.

         Сведенията за Константин Преславски са оскъдни. От преписката на Тудор Доксов е известно, че през 906г. Константин вече е бил епископ, а също че бил ученик на великоморавския архиепископ св. Методий и превел от гръцки на български съчинението „Четири слова против арианите” от св. Атанасий Александрийски. В творбата си „Памет на Методий” Константин Преславски също нарича Методий учител, а в „Азбучната си молитва”, определя като такъв и св. Константин-Кирил Философ². Съдържанието на творбата „Памет на Методий” съдържа белези, които подсказват, че той е пристигнал в България след смъртта на светеца, но преди да започне гонението на учениците му.

         През 894г. Константин съставил своите „Историкии” по подобие на краткия летописец на патриарх Никифор.

               

Откъсът от "Азбучната молитва" гласящ: "днес вървейки след учителя си, последвал неговото име и дело"

_________________

 

БЕЛЕЖКИ:

1. Папата също се титулува епископ на Рим, а цариградския патриарх епископ или архиепископ на Константинопол, но въпреки това те са предстоятели на поместни църкви. Доколкото като център на българската църква се сочи Дръстър, то е възможно там да е било седалището на архиепископа, а в столицата Преслав да е пребивавал само епископ.
2. „Азбучната молитва“ е била поставена като встъпление към „Учителното евангелие“. В миналото някои изследователи са допуснали, че молитвата е дело на самия Константин-Кирил Философ. Но в текста на творбата изрично е посочено, че авторът е негов ученик носещ същото име: „днес вървейки след учителя си, последвал неговото име и дело, ще изясня евангелското слово“ (л.3).