Атанасий ІІ

МИТРОПОЛИТ АТАНАСИЙ ІІ КЕСАРИЙСКИ

Велико Търново - катедралният храм "Св. св. Петър и Павел" и кладенецът до него

Атанасий ІІ се е родил в Кесария Кападокийска (дн. Кайсери, Турция).

Служил е като велик протосингел на Цариградската патриаршия.

Серски митрополит

През август 1838г. Атанасий е бил избран за серски митрополит. В Църковния музей е запазен неговият омофор от 1838г., на който е изписано „Атанасий Серски”.

Като серски митрополит Атанасий се е подписал на седмо място под едно синодално решение с антикатолическа насоченост от месец септември 1838г. През октомври 1838г. се подписал на шесто място под един синодален акт отнасящ се до брачните въпроси. През април 1843г. се подписал на седмо място под един синодален акт отнасящ се до светогорския манастир „Великата лавра” и скита „Света Ана”.

Търновски митрополит

На 26 юни 1846г. Атанасий е бил избран за търновски митрополит. През октомври 1846г. неговото име като търновски митрополит фигурира на трето място в един синодален акт. Той се подписал под два синодални документа отнасящи се до забраната на четиригласието при църковното пеене: на пето място под акта от 11 октомври 1846г., след това пак на пето място под акта от ноември 1846г., като в поредицата след тях има още един документ по този въпрос  от 5 ноември 1846г.

На 20 декември 1846г. (според поп Йовчо това станало на 22 декември) Атанасий ІІ пристигнал в Търново. Той бил посрещнат тържествено извън града, като ученическия хор го приветствал с: „На многая лета, владико!”. Атанасий спрял коня си и благословил посрещачите, а след това продължил към митрополията. В началото на 1847г. получил султанския берат за назначението, като по този повод устроил угощение, на което присъствали мнозина първенци от Търново и от селата.

На 18 януари 1847г. по случай Атанасовден митрополитът поканил търновските първенци на празненството по случай именния му ден. Владиката бил посетен също от даскалите Пеньо Давидов и Никола Златарски, които водели със себе си 10 ученика, за да го приветстват със съчинената за него песен:

Атанасий йерарх, с добър и с благ нрав.

Атанасий свише зван; и от Бога предизбран.

За България венчан и във Търново послан.

Тих и благонравен, митрополит поставен.

Пастир кротък и смирен, към добри дела дръзновен.

С добрини доволен и с дух благосклонен.

От добрини неоскъден,за стадото си събуден.

Като орел го запазва, представител му излязва.

Общ благожелател и християнски представител.

Доволният митрополит дал на всеки от учениците, които изпели това по 10 гроша.

На 26 януари 1847г. бил удостоен от султана с биниш и орден с брилянти.

През месец февруари Атанасий ІІ предприел първата обиколка на епархията си. На 7 февруари посетил Дряново, а на 14 бил в Габрово. На 22 февруари в Лесичери Атанасий ръкоположил за дякон синът на поп Йовчо – Николай. На 1 март същата година Николай Попйовчов бил ръкоположен за свещеник. На 8 март бил осветен храма „Успение на Пресвета Богородица” в Райковци. На 8 април били положени основите на храма „Успение на Пресвета Богородица” в Енчовци.

На 6 юли 1847г. бил ръкоположен за свещеник в Казанлък Петър Кънчев Захариев. На 3 август 1848г. бил ръкоположен за свещеник в Стара Загора Димитър Кънчев Кралюв.

През есента на 1847г. по време на обиколката на епархията си Атанасий ІІ спасил в Казанлък от насилствено потурчване момичето Рада. По този повод даскал Пеньо Давидов съчинил поема, към която даскал Н. Златарски добавил и мелодия. На имения ден на владиката на 18 януари 1848г. тя била издекламирана от Коста Бонев, а след това и изпята от ученическия хор. В поемата било описано спасяването на Рада и се отправяли похвали:

„Светител всечестен, йерарх пресвят,

пастир боголюбив, кротък и незлоблив,

законовниманел, на Христа подражател,

тих и богомъдър и несравнимо добър,

изпълнен с любов, чака и е готов

да помогне сиреч и с дума, и с реч,

на старо и младо, на цялото си стадо.

За християнската вяра труди се без мяра,

глава си полага, от сърце помага,

както и направи, христова овца избави,

от неговото стадо, едно чедо младо,

едно чедо младо, името му Радо.

От казанлъшко село, туй чедо там било,

някой си поганец, същински отоманец,

подир него паднал, от тях го откраднал…”

През януари 1848г. митрополит Атанасий ІІ въвел още една кондика, в която се вписвали предимно решения по бракоразводни дела.

На 6 юни 1848г. Атанасий посетил Трявна за да примири враждата за вакъфската мааза, но не постигнал нищо.

През месец юни 1848г. появилата се във Влашко епидемия на холера се разпространила из Търновска епархия. Теохар Савович, който изиграл важна роля за прогонването на Неофит Византийски, с помощта на Рашид паша бил назначен за член на Търновския съвет (меджилис). Не минало много време и Теохар починал, най-вероятно от холера. Смъртта му обаче породила слухове, че бил отровен от Атанасий ІІ, тъй като отношенията между тях били лоши.

На 1 юли 1848г. Атанасий изпратил послание до духовенството и населението на Търновска епархия да дадат финансова помощ на Синайския манастир.

Събирането на първоначалния извънреден данък както обикновено и този път станал причина за конфликт с населението и първенците. На 7 януари 1848г. Георги Попсимеонов изпратил писмо на Неофит Византийски, с което го уведомил за възникналото брожение. Бившият митрополит побързал да се възползва от възникналото недоволство и на 30 януари 1848г. изпратил отговор, че ако бъде възстановен като митрополит, то размерът на помощта щял да бъде намален, като при това посочил какви конкретни отстъпки ще направи. При по-нататъшните преговори освен това обещал че във всяко село в епархията щял да отвори училище, а в Търново гимназия, а също така щял да съдейства Иларион Стоянович да бъде освободен и щял да го постави за епископ. Неофит Византийски към обещанията добавил също и подаръци. В резултат от това Атанасий се оказал нежелан не само от антивладишката партия, но и от поддръжниците на Неофит. По съвет на Стефан Богориди в Цариград били изпратени като делегати хаджи Стефан от Елена, Колчо Пенчов от Габрово и Цаню Райков от Трявна да ходатайстват за връщане на Неофит и да злепоставят Атанасий.

Притиснат от обстоятелствата Атанасий ІІ предприел рискован ход. Той изпратил донос до Цариградската патриаршия, че в Търново се подготвя ново въстание. Патриархът съобщил за това на турското правителство, което възложило на видинския управител Хюсеин паша да извърши проверка. Пашата изпратил двама чиновници в Търново със заповед, ако в града наистина има бунтовници те да бъдат оковани и изпратени в Цариград, а ако писмото се окаже невярно, да се окове и изпрати клеветникът. Търновският управител, заедно с българските и турските първенци уверили чиновниците, че доноса е лъжа. На 23 август 1848г. Атанасий бил повикан и му поискали да представи списък на бунтовниците. Митрополитът заявил, че има такъв списък и ще го представи на другия ден, но на 24 август 1848г. бил намерен мъртъв в кладенеца. Смъртта му била обявена за самоубийство и той бил погребан без опело под един орех в края на градината на митрополията.

Възможно е митрополитът да е бил убит, тъй като тогавашния протосингел Иларион споменал на Пандели Кисимов, че вратът на Атанасий бил насинен, а също че в кладенеца никога не е имало повече от лакът вода. Кисимов явно вдъхновен от поемата за Атанасий счита, че той е бил убит от турците като отмъщение за това, че е спасявал български християни от потурчване. Не е изключено всъщност да се касае за нещастен случай, при който владиката е паднал в кладенеца по невнимание и да е починал не от удавяне, а от счупване на врата при падането. При положение, че Владишкият мост се намира недалеч от митрополията и от него Атанасий е можело да се хвърли в р. Янтра, то кладенецът определено не е бил най-добрия избор за самоубийство.

На 13 септември 1848г. било изпратено поздравително писмо от патриарх Антим до привържениците на Неофит Византийски в Търново, с което им била изказана благодарност за съдействието, което му оказали да си върне епархията, а също и за това, че опазили имуществото на покойния Атанасий. На 20 април 1849г. четирима синодални членове съставили опис на архиерейските одежди на покойния Атанасий, като документа бил добавен в Търновската митрополитска кондика със заверка от Неофит Византийски от 20 юни 1849г.

Атанасий ІІ е последният титулярен български екзарх погребан във Велико Търново.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Снегаров, Ив., „Търновски митрополити в турско време”, В: „Списание на Българската академия на науките”, 52, 1935, стр. 250-251;
2. Снегаров, Ив., „Старият търновски църковен кодекс”, В: ГСУ, БФ, т. ХІІ, стр. 16, 41;
3. Снегаров, Ив. „Из арбанашките старопечатни книги в Софийската народна библиотека”, В: „Списание на Българската академия на науките”, 56. 1937, стр. 143, 170;
4.  Тютюнджиев, Ив., „Търновската митрополия през XV-XIXв.”, Велико Търново, 2007;
5. Димитров, Г., „Княжество България”, 1, 1895, П., стр. 305-307;
6. Маркова, З., „Българското църковно-национално движение до Кримската война”, С., 1976, стр. 137-138;
7. Ферманджиев, Н., Начев, В., „Писахме да се знае: приписки и летописи”, С., 1984, стр. 162-164, 295-297;
8. Попгеоргиев, Й. „Материали по църковната борба”, СНУНК, т. 22/23, С., 1906/1907, стр. 29-31;
9. Кисимов, П., „Исторически работи”, 1897, П., стр. 32-35;
10. В-к „Дунавски лебед”, брой 20, 7 февруари, 1861г., стр. 90; Георги Стойков Раковски, Съчинения в четири тома, стр. 199-202.
11. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων, „Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής”, В: „Θρακικά”, 8, 1937, стр. 183;
12. Αθηναγόρας, „Μητροπολίτης από Μ. Πρωτοσυγκέλλων, Ο θεσμός των συγκέλλων εν τω Οικουμενικώ Πατριαρχείω”, 1932, стр. 281;
13. Mansi JD, „Sacrorum Conciliorum Nova Amplissima Collectio”, т. 40, 1909, стр. 278, 298, 346, 367-374;
14. Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Τορνόβου κυρός Αθανάσιος (;-1848)