Матей

МИТРОПОЛИТ МАТЕЙ

Подпис на митрополит Матей Търновски под описа на подарените от Калиник вещи

Матей ІІ е бил серски митрополит (1779 – 1791) преди да бъде преместен на мястото на починалия търновски архиерей Калиник.

Като серски митрополит той се е подписал на седмо място под един синодален акт от месец януари 1784г. Същата година отново на седмо място е подписал синодален акт отнасящ се до манастира „Свети Йоан” на остров Патмос. През месец юли 1784г. в синодалния акт за избора на Дионисий Папазоглу (1784-1791) за белградски митрополит на мястото на подалия оставка поради старост Йеремия Папазоглу (1761-1784) митрополит Самуил Ефески се е подписал като пълномощник на Методий Ираклейски, Партений Халкидонски и Матей Серски. През декември 1784г. Матей Серски се е подписал под един синодален акт отнасящ се до атонския манастир Ксенофонт.

През март 1785г. Матей се е подписал на седмо място под един синодален акт. През април 1785г. се е подписал на 11 място под един синодален акт. Акта е подписан от цариградския патриарх Гаврил, бившите цариградски патриарси Йоаникий и Теодосий, както и от йерусалимския патриарх Аврамий, поради което подписите на митрополитите започват след техните. През месец юни 1785г. Матей се е подписал на осмо място под синодалния акт за избор на Атанасий ІІІ (1785-1787) за атински митрополит на мястото на Венедикт (1781-1785). Същата година (в периода септември-декември) се е подписал на девето място под един синодален акт от времето на управлението на цариградския патриарх Прокопий.

През октомври 1786г. Матей Серски се е подписал на девето място под едно синодално писмо отнасящо се до манастира „Христос” в Андроска епархия.

През ноември 1787г. Матей Серски се е подписал на 9 място под един синодален акт.

На 1 май 1789г. Матей Серски се е подписал на 11 място под един синодален акт.

През юли 1790г. Матей Серски се е подписал на 11 място под един синодален акт. На 26 октомври 1790г. Матей Серски се е подписал на четвърто място под едно синодално писмо. Същия месец се подписал на 9 място под един синодален сигилий.

През септември 1791г. в акта за избор на Методий за белградски митрополит Матей Серски се е подписал на 4 място, но Григорий Кесарийски, Агапий Кизички и Антим Бурсенски са се подписали като пълномощници и на други владици.

В синодален акт от 1 декември 1791г. Матей Серски се е подписал на 11 място. Матей Серски се е подписал на 8 място в акта за избор на илиополския епископ Антемий на мястото на абдикиралия на 15.12.1791г. антиохийски патриарх Даниел.

През декември 1791г. Матей бил преместен в Търново на мястото на починалия митрополит Калиник.

В синодален акт от месец януари 1792г. за връщането на Алепската епархия на Антиохийската патриаршия Матей се е подписал на 9 място.

Деликани погрешно е разчел подписа на Матей и е публикувал, че се е подписал вместо като търновски, като серски митрополит.

Поп Йовчо погрешно е посочил в летописа си, че Матей е дошъл в Търново през 1794г.

Матей се подписал под синодално постановление от месец март 1792г., с което се разпореждало архиереите да оставят след смъртта си в своите епархии по едни архиерейски одежди.

Пристигайки в Търново през 1792г. Матей донесъл подарените на Търновската митрополия вещи от покойния Калиник.

По времето на митрополит Матей на 18 септември 1794г. свети Софроний бил ръкоположен за врачански епископ.

В Летописа на поп Йовчо е посочено, че през 1795г. митрополит Матей е посетил Трявна, където ръкоположил за свещеници Витан Цонов и Йовчо Попниколов.

На 16 април 1796г. Матей е споменат от поп Стоян от село Кованлък, който по време на неговото архиерейство преписал и подвързал дамаскина, в който е бележката.

През същата 1796г. Матей бил изпратен на заточение от търновския управител Мехмед ефенди Стамболу.

На 12 февруари 1797г. на вакантния търновски владишки престол бил преместен варненския митрополит Филотей.

През месец февруари 1797г. Филотей вече като търновски митрополит се е подписал под акта за избора йеромонах Григорий за ръководител на Варненска епархия. Подписът на Филотей е на 7 място под синодален акт от март 1797г. и на 7 място под синодален акт от 1 май 1797.

Още през същата 1797г. Матей бил освободен от изгнание и пристигнал в Цариград. На 23 октомври 1797г. Матей е бил възстановен, като в синодалния акт ръководителят на епархията е титулуван като: „митрополит на Търново, ипертим и екзарх на цяла България”.

Под синодален акт от май 1798г. отнасяш се до атонските манастири Хилендар и Еспигмени Матей се е подписал на 8 място като търновски митрополит.

Под два синодални акта от месец април 1799г. Матей Търновски се е подписал на 9 място. Под синодален акт от месец юни 1799г. Матей се е подписал на 7 място. Матей се е подписал от свое име и като пълномощник на Йоаким Кизички, Атанасий Никомидийски и Григорий Видински в протокол от октомври 1799г. за избора на костурския митрополит Антим за ръководител на Скопска епархия на мястото на преместения в Несебър Захарий

Под синодален акт от месец февруари 1800г. Матей се е подписал на 7 място.

Под синодален акт за избора на белградския митрополит Леонтий от месец април 1801г. митрополит Йоаким Кизикски се е подписал също и като пълномощник на Макарий Деркоски и Матей Търновски. През юли 1801г. Матей Търновски се е подписал на 9 място под два синодални акта.

В протокол от март 1802г. за избор на Мелетий за кюстендилски митрополит на мястото на починалия Григорий лариския митрополит Дионисий се е подписал и като пълномощник на Матей. Същият месец Матей починал и на неговото място бил избран на 27 март 1802г. дотогавашния митрополит на Ужица и Велево Даниил.

Името на митрополит Матей е записано в един поменик от Арбанаси.

С. Бобчев пише, че чичо му Илия му е разказвал, че Матей бил забогатял много и имал три големи къщи във Фенер.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Снегаров, Ив., „Търновски митрополити в турско време”, В: „Списание на Българската академия на науките”, 52, 1935, стр. 232-233;

2. Снегаров, Ив., „Исторически вести за Търновската митрополия, В: ГСУ, БФ, т. ХХ, 5, 1942/1943, стр. 25-29, 32;

3. Снегаров, Ив., „Старият търновски църковен кодекс”, В: ГСУ, БФ, т. ХІ, 1933/1934, стр. 9-10;

4. Снегаров, Ив., „Три гръцки поменици от с. Арбанаси (Търновско)”, В: ГСУ-БФ, т. ХХ, 1, 1942–1943, С., 1943, стр. 18;

5. Тютюнджиев, Ив., „Търновската митрополия през XV-XIXв.”, Велико Търново, 2007;

6. Ферманджиев, Н., Начев, В., „Писахме да се знае: приписки и летописи”, С., 1984, стр. 120, 290-291, 306;

7. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων, „Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής”, В: „Θρακικά”, 8, 1937, стр. 181-182;

8. Δελικάνη, Καλλινίκου, „Τα εν τοις κώδιξι του Πατριαρχικού Αρχειοφυλακείου σωζόμενα επίσημα εκκλησιαστικά έγγραφα”, Цариград, Патриаршеска типография, т. ІІ, 1904, стр. 504, 597; т. III, 1905, стр. 470-476, 501, 700-701, 709-710;

9. Mansi JD, „Sacrorum Conciliorum Nova Amplissima Collectio”, т. 38, 1905, стр. 978, 980, 982, 984, 988, 1282, 1286; т. 39, 1907, стр. 958, 970, 972, 1014, 1012, 1032, 1038, 1040, 1042, 1043;

10. „Εκκλησιαστική Αλήθεια”, т. 2, 1882, стр. 262-263; т. 3, 1882;

11. Софроний Врачански, „Житие и страдания на грешния Софроний”, 1979, С., стр. 33-34.