АРХИЕПИСКОП/ПАТРИАРХ НИКОЛАЙ

Житийна сцена представяща детството на св. Иван Владимир на икона от манастира Арденица в Албания (1739г.)

          Николай е споменат в краткото житие на св. Иван Владимир, като възпитател на княза. Там е наречен „Светейши охридски архиепископ и най-мъдър св. Николай Чудесни”. Вероятно под влияние на житието името на охридския архиепископ Николай е било включено в списъка на българските светци към Зографската история, където той е отбелязан на 14 място, а Иван Владимир на 3. Тъй като Николай е посочен като архиепископ, то е възможно да има объркване с охридския предстоятел от средата на ХІVв., който също е носил това име.

В случай, че е имало такъв български църковен глава, тъй като е бил възпитател на княз Иван Владимир, то в този случай, ще е заемал поста преди 998г., когато князът е бил пленен от цар Самуил. При това положение, той ще е бил предшественик на патриарх Герман, което пък е и вероятната причина да бъде пропуснат в т. нар. Дюканжов списък на българските архиепископи. В списъка е посочено, че Герман е пребивавал във Воден и Преспа, но според Втората грамота на Василий ІІ (976-1025г.) от 1020г. един от българските църковни ръководители е пребивавал във Воден и Мъглен, но преди него е имало друг, който е резидирал в София. В такъв случай именно този Николай може да е бил непосочения по име църковен глава, който е пребивавал в София.

          Ако Николай не е стоял начело на българската църква, то в такъв случай има един патриарх, чието име не е известно, който е пребивавал в София.