Вторник, 05.03.2024, 13:44
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

Арсений

МИТРОПОЛИТ АРСЕНИЙ ТЪРНОВСКИ

Подпис на митрополит Арсений в Vat.gr.2124

Митрополит Арсений е бил ученик на великия ритор на Цариградската патриаршия Теофан Елеавулкос. Арсений пък е бил учител на бъдещия цариградски патриарх Йеремия ІІ (1572-1579, 1580-1584, 1586-1595).

Митрополит Арсений е сред подписалите синодалният акт от 15 януари 1565г. издаден от провелия се под председателството на охридския архиепископ Паисий в Цариград събор против цариградския патриарх Йоасаф ІІ (1556-1565). Йоасаф ІІ бил обвинен в симония, както и че извършвал ръкополагане в чужди епархии. В съборът взели участие 60 владици, които решили Йоасаф ІІ да бъде низложен от патриаршеският престол и да бъде изпратен на заточение в Света гора. Освен архиепископ Паисий Охридски и Арсений Търновски, акта е бил подписан от Митрофан Кесарийски, Ксенофон Анхиалски, Арсений Филипополски, Матей Месемврийски, Партений Дристенски, Гаврил Варненски, Филотей Созополски и др. Акта бил подписан и от владици от Охридската архиепископия, сред които Макарий Поленски и Вардариотски, Макарий Дринополски, Лаврентий Авлонски, първопрестолния Йоасаф Костурски, епископ Ананий Струмишки и др. Арсений се е подписал четвърти след Паисий Охридски, Митрофан Кесарийски и  Кирил Хераклейски. Подписът гласи: „Смиреният митрополит на Търново Арсений подписа”.

Йоасаф ІІ бил обвинен също, че е през 1561г. е изготвил фалшив Синодален за признаване на царска титла на московския княз Иван ІV Грозни. Докато в акта от 1565г. Арсений се е подписал четвърти по ред, то в акта от 1561г. едва сред последните подписи фигурира и неговият предшественик „смиреният митрополит на Търново Йоаким”.

         Неговият подпис „Търновски митрополит Арсений” стои под един съборен акт от месец август 1567г. след подписите на патриарх Йеремия Цариградски, патриарх Силвестър Александрийски, патриарх Михаил Антиохийски и митрополит Йоасаф Казикски.

На 17 март 1573г. поп Димитър завършил в село Горна Митрополия препис на четириевангелие и е написал бележка, в която е споменал местния архиерей: „и тогава обладаваше българската земя благочестивия архиепископ кир Арсений, в престолния град Търнов”.

През 1575г. Стефан Герлах е отбелязал поименно Арсений като един от най-учените православни духовници в Османската империя, който носел титлата „архиепископ и екзарх на цяла България” веднъж в бележка от месец септември, а след това в записка от 13 декември 1575г., където не е записано името му, като е отразено само, че търновския митрополит е сред добре образованите духовници.

Мартин Крузий е публикувал едно недатирано писмо на Арсений до цариградския патриарх, в което титлата му е записана като: „митрополит на Търново и екзарх на цяла България” и има пояснение, че под неговата власт са се намирали три епископства и 600 църкви. С писмото митрополита моли патриарха да разреши на приносителя да встъпи в брак със сестрата на своята кума. Според Арсений това е било позволено, но счел, че е по-добре патриархът да потвърди неговото становище. С това писмо Арсений изпратил на патриарха и една еленска кожа.

В българският превод на пътеписа на Стефан Герлах Арсений е посочен като адресат на едно патриаршеско писмо отнасящо се до оплакването на дубровнишките търговци, че българският архиепископ ги е обложил с мито, каквото дотогава не било събирано там. Патриархът го посъветвал да не прави нововъведения. Герлах е видял това писмо през май 1575г. В бележката е записано, че писмото е било до „архиепископа на България”, но по вероятно става дума не за търновския митрополит, а за охридския архиепископ Йоаким. В маргиналната бележка също липсва името, но в азбучника в края на изданието от 1674г. е посочено, че за „архиепископ на България” се споменава на 2 страници, като на стр. 92 е бележката за митото, а на стр. 329 бележката се отнася до охридския архиепископ.

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

1. Снегаров, Ив., „Търновски митрополити в турско време”, В: „Списание на Българската академия на науките”, 52, 1935, стр. 211;

            2. Тютюнджиев, Ив., „Търновската митрополия през XV-XIXв.”, Велико Търново, 2007;

            3. Тютюнджиев, Ив., „Търновският епископат XII-XXI век”, Велико Търново, 2007;

            4. Μητροπολίτου Σάρδεων και Πισιδίας Γερμανού, „Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής”, В: „Θρακικά”, 8, 1937, стр. 178;

5. Μαζαράκη, „Συμβολή εις την ιστορίαν της εν Αιγύπτω Ορθοδόξου Εκκλησίας”, А., 1932, стр. 108;

            6. Γεδεών, Μ., „Πατριαρχικοί Πίνακες: Ειδήσεις ιστορικαί βιογραφικαί περί των Πατριαρχών Κωνσταντινουπόλεως: από Ανδρέου του Πρωτοκλήτου μέχρις Ιωακείμ Γ' του από Θεσσαλονίκης”, 36, 1884, Κωνσταντινούπολη, Lorenz & Keil, стр. 519;

7. Σάθα, Κ., „Βιογραφικὸν Σχεδίασμα, Περὶ τοῦ πατριάρχου Ἰερεμίου Β”, 1870, А., стр. 4, 6;

8. Crusius, Martin, „Turcograecia”, Basileae, 1584, IІ, стр. 172-174, III, стр. 339-341, VІІ, стр. 497;

9. St. Gerlach des Aelteren Tagebuch der von zween Glorwürdigsten röm. Kaysern Maximiliano u. Rudolpho, beiderseits den andern dieses Nahmens an die ottomanische Pforte zu Constantinopel abgefertigten Gesandschaft. Herfürgegeben durch seinen Enkel M. Samuelem Gerlachium. Frankfurt a. M., J.-D. Zunner, 1674; стр. 119, 133; Стефан Герлах, „Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград”, София, 1976.

10. Цонев, Б., „Опис на ръкописите и старопечатните книги в Софийската народна библиотека”, № 58, стр. 53;

11. Христова, Б., Караджова, Д., Узунова, Е., „Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век”, т.1-2, С., 2003-2004, № 197, стр. 104.

Търсене
Календар
«  Март 2024  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Архив