Събота, 25.05.2024, 05:34
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

Мелетий ІІ

АРХИЕПИСКОП МЕЛЕТИЙ ІІ

 

Семейство

 

В синодикът на Въведенската църква в Близките пещери на Киево –Печерската лавра през 1685г. е записано името на Мелетий ІІ, а също двама негови родственици, които най-вероятно са родителите му: „йерей Соломон” и „инокиня Магдалена”. В Синайският поменик също има запис на гръцки език на „смирения Мелетий, бивш охридски архиепископ”, където освен имената на Соломон и монахиня Магдалена са включени още четири: Параскева, Кириак, Панайотица и Аргирия.

 

Софийски митрополит

Подпис на Мелетий като софийски митрополит, 1672г. , BNF gr. 431

Мелетий бил поставен от цариградския патриарх Партений IV за  софийски митрополит. Султанският ферман за утвърждаването на избора му за софийски митрополит е бил издаден на 1 юни 1670г. Като такъв през януари 1672г. Мелетий заедно с патриарх Дионисий IV Муселим (1671–1673, 1676–1679, 1682–1684, 1686–1687, 1693–1694) и други владици е подписал за френския посланик Шарл Олие де Нуантел грамота с изложение за изповядването на вярата, която е била публикувана в книгата на А. Арно и П. Никола „Същност на вярата на католическата църква”.

 

Охридски архиепископ

 

Пред руските власти Мелетий разказал, че когато архиепископ Теофан оставил своя престол, то архиереите от Охридския диоцез го помолили да заеме овакантения пост. От запазените документи става ясно, че събитията са се развили малко по-различно.

През месец август 1676г. Мелетий като кандидат за охридския престол написал писмо, в който обещавал да заплати със собствени средства таксата за издаването на султански берат за назначаването му, да реши проблемът с натрупаните дългове, да зачита синодалните решения и да не притеснява подвластните му владици.

Архиепископ Теофан не е оставил доброволно своя престол, а е бил низложен през месец септември 1676г., т.е. един месец след писмото на Мелетий. Низложението станало в Цариград на съвместен събор на владиците от Цариградската и Охридската архиепископия, като сред участниците били цариградския патриарх Дионисий, антиохийския патриарх Неофит и йерусалимския патриарх Доситей.

Изборът на Мелетий за охридски архиепископ станал на 24 октомври 1676г. в катедралния храм на Цариградската патриаршия „Свети Георги”. В акта за избора Мелетий е посочен като бивш софийски митрополит. Негови конкуренти за поста били Партений и панийския епископ Леонтий. Въпреки че в събора срещу Теофан и при избора на Мелетий ІІ участвали и владици от Охридската архиепископия, то прави впечатление подчертаното присъствие на „външни” кандидати, т.е. такива, които са архиереи в друга поместна църква. По това време Софийска епархия е била подчинена на Цариградската патриаршия.

 Видно от Встъпителната бележка към кондиката на Охридската архиепископия началото на сборника със синодални и архиепископски актове било поставено от Мелетий ІІ на 1 май 1677г. „за спомен за нашето владичестване и за изложение на достопаметните дела и въпроси на архиепископията”.

Първият документ вписан в новата кондика е Синодален акт от 12 май 1677г. избор на йеромонах Дионисий за преспански владика.

Една година след възкачването на охридския престол Мелетий ІІ абдикирал и заминал за Цариград. Пред руските власти мотивирал оставката си с причиненото от турците „голямо гонение и нетърпима тежест, които не можел да търпи”.

 

След подаването на оставката като архиепископ

 

След като абдикирал Мелетий ІІ заминал за Цариград, където живял около година. После предприел обиколка из християнските страни. Около 1678г. изглежда се е намирал в Бабадаг, в Северна Добруджа, тъй като по-късно когато вече бил в Москва някой си Димитър Юриев твърдял, че там е дал заем на архиепископа, а той не му го е върнал, но самият Мелетий ІІ отрекъл това. Мелетий ІІ живял в унгарската земя (изглежда става дума за Угро-Влахия, т.е. във Влашко) три месеца, после в Молдова (или както била наричана тогава Молдо-Влахия) половин година. Докато бил във Влашко на 27 юли 1679г. получил грамота от цариградския патриарх Дионисий ІV, според която бившия архиепископ запазвал архиерейското си достойнство и правото да служи по архиерейския чин. Същата година му била дадена и втора грамота, която освен от патриарх Дионисий била подписана и от 10 владици, в която се посочвало, че той: „отстъпил мирно и с добро примирие от своя престол, и се нарича бивш охридски архиепископ”. Два дни след издаването на грамотата на 29 юли 1679г. Дионисий ІV бил свален.  Новия патриарх Яков се възкачил на престола на 10 август 1679г. и 10 дни по-късно на 20 август 1679г. изпратил на Мелетий ІІ писмо, в което го уведомявал за настъпилите промени, а също като подарък владишка патерица, което показвало, че и той го признавал за архиерей. На 11 март 1680г. в Букурещ патриарх Партений Александрийски (1678 – 30 юни 1688) издал препоръчително писмо за Мелетий, в което молел да му се оказва помощ, тъй като напуснатата от него охридска катедра има дългове, заради които бившия архиепископ е лишен от средства за препитание.

После заминал за Полша, след което се установил в Нежин, където прекарал пет години и девет месеца при храма „Свети Архистратег Михаил”. Там бил издаден указ от хетмана Ивана Самойлович, с който му било дадено за прехрана село Комаровка.

От Нежин Мелетий изпратил писмо на александрийския патриарх Партений, който на 10 юли 1683г. от Галац му изпратил отговор, а също като подарък две владишки патерици от финково дърво.

На 9 юли 1686г. заедно с архидякон Леонтий, дякон Гедеон и 8 слуги Мелетий пристигнал в граничния град Севск. След като получил разрешение да продължи на 20 юли 1686г. той пристигнал в Москва, където се представил като бивш охридски патриарх. Според твърденията на Мелетий ІІ, той отишъл в Москва „за да се поклони на светите московски чудотворци и види с очите си великите господари, и да приеме благословение от светейшия московски патриарх. Също така и нуждата го била подтикнала, тъй като него, патриарха, го боляла ръката, а и в ушите имал като звън, и за да се освободи от тези тежести…” решил да посети руската столица. На 8 август Мелетий ІІ се представил на цар Иван Алексеевич и му поднесъл като подарък резбован кръст и благовония. От своя страна царят му подарил 30 рубли. Мелетий също така подал молба да му бъде позволено да се поклони пред мощите новите чудотворци Сергий и Сава.

По време на престоя му в Москва пристигнал Никита Алексеев, който носел донос от йерусалимския патриарха Доситей, в който се твърдяло: „Там (в Малороусия) се намират архиереи-гърци… И някакъв прогонен охридски архиепископ, при това и беглец, който се украсява с патриаршеско име, а като лицемер е заплют и поставен под епитимия”. Мелетий дал следното обяснение: „Йерусалимският патриарх е такъв по природа: на по-големите завижда, а по-малките ги изгонва; той е богат и мъдър и затова пише каквото си иска без съборен съвет”. Мелетий решително отрекъл, че е бил прогонен и че се намира под епитимия. В уверение представил патриаршеските грамоти, които му били дадени след като напуснал охридския престол. Причината за напрежението изглежда е била заради грижите, които полагал Мелетий ІІ за изграждане в Нежин на храм и метох, които да принадлежат на Синайския манастир. През 1686г. Дионисий IV признал синайския архиепископ за автокефален и следователно за независим от йерусалимския патриарх. Следващия цариградски патриарх Яков анулирал акта за автокефалията през февруари 1687г. Изглежда тези събития са станали причина за напрежението между Мелетий ІІ и Доситей Йерусалимски.

Било решено докато Мелетий пребивава в Москва да бъде настанен в Троице-Сергиевата лавра. Мелетий останал недоволен и заявил, че не може да живее  в лаврата, „тъй като е болен човек и не може да се храни с манастирска храна”, а също така тъй като не знаел руски нямало да може да разбира богослужението в манастирския храм и затова предпочитал да живее някъде, където наблизо има гръцка черква. Тъй като му била отказана царска издръжка, той помолил да му бъде дадена милостиня и да му се разреши да напусне Москва. Мелетий получил разрешение за замине и милостиня в размер на 100 рубли. През месец декември 1687г. бившия архиепископ пристигнал в Нежин.

Запазено е писмо Мелетий до иконома на Синайския манастир Хаджи Киряк от 16 април 1689г.

Анулирането на акта за автокефалията на Синайската архиепископия през 1687г. не се ограничило само с осъждането на архиепископа Ананий, а били предприети действия за ограничаване на броя на патриарсите. Фанариотите, които предизвикали кризата с отцепването на Синайската архиепископия от Йерусалимската патриаршия се възползвали от появилото се недоволство за да навредят на другите поместни църкви. През април 1693г. Калиник ІІ издал окръжно съборно послание за преустановяване на практиката архиепископите на автокефалните църкви да си присвояват патриаршески титул. Според това послание патриарсите били 5: цариградския, александрийския, антиохийския, йерусалимския и московският. Московският патриарх Адриан веднага се възползвал от това и изпратил писмо до хетмана Иван Мезепа, в което вече поименно критикува Мелетий ІІ Охридски и сръбския Арсений Черноевич, че са се титулували патриарси без да имат право. Хетмана и киевския митрополит Варлаам Ясински защитили Мелетий ІІ, като обяснили, че докато киевската катедра била вакантна, а управляващия я черниговски архиепископ Лазар Баранович бил твърде стар се е налагало бившия охридски архиепископ да го подпомага, като извършва част от архиерейската дейност, като ръкополагане на свещеници. Те твърдели, че той се е подписвал с архиепископска титла и такава е имало на печата му, което в действителност не винаги се случвало. Варлаам очевидно е бил в добри отношения с Мелетий, от който получил списък на цариградските патриарси, съставен по гръцките летописи (вж. Національна бібліотека України ім. В.І. Вернадського, Інститут рукопису, ф. VIII, д. 42 т, 47, л. 1.). Но Мелетий примерно в писмата си от 10 юни и 3 октомври 1691г. до Мария Федоровна Сулима, вдовица на сина на неговия покровител хетмана Самойлович  се е подписал и е поставил печат с гръцки надпис: „Мелетий, по Божия милост охридски архиепископ и патриарх”.

По ирония на съдбата Адриан, който така усърдно се борел охридския и ипекския предстоятели да имат право да се титулуват само като архиепископи се оказал последния патриарх на Царство Русия – след него се поставял само местоблюстител на патриаршеския престол и едва след революцията, когато царския трон бил изнесен от заседателната зала на Синодалната палата бил избран следващия московски патриарх.

Мелетий починал на 31 януари 1695г.

През месец март 1696г. чрез угро-влашкия митрополит Теодосий били изпратени в Цариград завещаните от Мелетий ІІ вещи на катедралния храм „Свети Георги”: епитрахил, сакос, резбован кръст и друга църковна утвар.

Допълнителна информация за наследството дава едно писмо от 1 май 1700г. на Иван Мезепа до Петър І, в което хетмана съобщава на царя, че е разрешил на някакъв охридски патриарх да събира милостиня за изплащане на дълговете на архиепископията, тъй като неговия предшественик Мелетий І, който живеел в Нежин е бил забогатял и след смъртта му били останали няколко хиляди рубли. От писмото става ясно също, че част от имотите, които ползвал Мелетий били предадени на киевския митрополит, а самия „двор” бил превърнат в подворие на йерусалимския манастир. Хаджи Киряк също твърдял, че „охридския патриарх Мелетий, който живял в Нежин” се бил разпоредил след смъртта му неговия двор и църквата, която е започната да се строи там да бъдат за Синайския манастир.

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1932, 1995, стр. 202;

2. Gelzer, H., „Der Patriarchat von Achrida Geschichte und Urkunden”, 1902/1980, стр. 116, № 54, стр. 45, № 1-2;

3. Gelzer, H., „Der wiederaufgefundene Kodex des Hl. Klemens und andere auf den Patriarchat Achrida rechtsunge Urkundensammlungen”, Leipzig, 1903, стр. 72

4. Δελικάνη, Καλλινίκου, „Τα εν τοις κώδιξι του Πατριαρχικού Αρχειοφυλακείου σωζόμενα επίσημα εκκλησιαστικά έγγραφα”, Цариград, Патриаршеска типография, 1905, т. III, стр. 784–787

5. Каптерев, Н. Ф., „Ахридские архиепископы и подчинененные им иерархи разных кафедр, являвшиеся в Москву за милостыней в ХVІ, ХVІІ и ХVІІІ столетия”, В:  „Прибавления к Творениям св. Отцом”, 1888, ч. 41, кн.1, стр. 119—123;

6. Муравьевъ, „Сношенія Россіи съ Востокомъ по дѣламъ церковнымъ”, Муравьевъ, IV, ръкоп., л. 1075;

7. Голубинский, Е, „Краткий очерк православных церквей – Болгарской, Сербской и Румънынской или Молдо-Валашкой”, М, 1871, стр. 139;

8. Παπαδόπουλος-Κεραμεύς, Ἀ.,  „Ἱεροσολυμιτικὴ βιβλιοθήκη”, Πετρούπολη, В. Киршбаум, 1891, т. 1, стр. 336, 440, 445

9. Кузьмук, „Поменник Введенської церкви в Ближніх печерах Києво–Печерської лаври. Публікація рукописної пам’ятки другої половини XVII ст.”, Київ: Фенікс, 2007, стр. 96;

10. Жарких, М., „Введенський синодик”, Київ, 2018, стр. 350–351;

11. Altbauer M., Ševčenko I., Struminsky B., „Saint Catherine’s Monastery, Mount Sinai. An Orthodox Pomjanyk of the Seventeenth–Eighteenth Centuries”, Cambridge (Mass.): Harvard University Press, 1989, стр. 177

12. Altbauer, M., „An East Slavic Sinodik from the Sinai”, Köln; Weimar; Wien: Böhlau, 1992, стр. 51, 60;

13. Лачев, М., „Каталог на софийските митрополити”, в „Исторически преглед”, 62 (5 – 6), 2006, стр. 170;

14. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων, „Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής”, В: „Θρακικά”, 8, 1937, стр. 168;

15. Ченцова, В.Г., „Киевская митрополия между Константинополем и Москвой. 1686”, Київ, Дух i Лiтера, 2020, стр. 435–436, 454;

16. Ченцова, В.Г., „Мелетий Охридский и синаиты в Нежине в конце XVIIв.”, „Perspectives on Culture”, т. 38, №, 3, 2022, „Studia o kulturze cerkiewnej w granicach dawnej Rzeczypospolitej”, стр. 85–121

17. Hurmuzaki, Iorga, „Documente privitoare la Istoria Românilor”, 1936, т. 14-3, № 19, стр. 37–38;

18. Hurmuzaki, „Documente privitoare la Istoria Românilor”, 1915, т. 14-1, № 366, стр. 303–304

19. Архив Юго–Западной России, ч. 1, т. 5, „Акты, относящиеся к делу о подчинении Киевской митрополии Московскому патриархату (1620–1694 гг.)”, 1872, Киев, Губерн. тип., стр. 412–413;

20. Величко, С., „Літопис”, упоряд. Г. Боряк, Т. ТаїроваЯковлєва и др., Київ, КЛІО, 2020, стр. 711–712.

21. Станіславський, В. (ed.). „Листи Івана Мазепи”, т. 2 (1691–1700), Київ, Інститут історії України НАНУ, 2010, стр. 622–623;

22. Ἀλεξούδης, Ἄν., „Συνοδικαὶ πράξεις τῆς Ἀρχιεπισκοπῆς Ἀχριδῶν καὶ πάσης Βουλγαρίας”, Δελτίον τῆς Ἱστορικῆς καὶ Ἐθνολογικῆς Ἑταιρείας τῆς Ἑλλάδος, 1892 [1893], 4, стр. 547–573;

23. Arnauld, A. & Nicole, P., „La Perpetuité de la foy de l’Église catholique touchant l’Eucharistie, défendue contre les Livres du Sieur Claude, Ministre de Charenton”, Paris, Guillaume Desprez, 1674, т. 3, стр. 630.

24. Государственный исторический музей. Отдел рукописей, № 1563–1563a, 1470.

25. Національна бібліотека України ім. В.І. Вернадського, Інститут рукопису, ф. VIII, д. 42, т. 47.

26. Paris. Bibliothèque National de France, gr. 431, fol. 1;

27. Российский государственный архив древних актов (РГАДА), ф. 52, оп. 1, 1634 г., д. 8; 1686 г., д. 11; 1687 г., д. 6; 1688 г., д. 16; 1693 г., д. 4;1697 г., д. 11; 1698 г., д. 13; 1701 г., д. 5; 1705 г., д. 15; оп. 2, № 696, 706; 

28. Документи на Охридската архиепископия.

Търсене
Календар
«  Май 2024  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Архив