Сряда, 29.05.2024, 22:08
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

Йеремия І

УПРАВЛЯВАЩ ТЪРНОВСКАТА ЕПАРХИЯ МОЛДАВСКИ МИТРОПОЛИТ ЙЕРЕМИЯ І

 

         Йеремия е първият търновски митрополит поставен от Цариградската патриаршия, макар това да е направено под предлог, че след заточаването на патриарх Евтимий нямало архиерей и формално той е поел ръководството на църковните дела там само като управляващ епархията, а той самият се е явявал молдавски митрополит.

Йеремия е бил поставен от Цариградската патриаршия за молдавски митрополит (в изворите: молдо-влашки, русо-млашки, мавро-влашки). Като такъв се е подписал в едно синодално писмо до атинския митрополит Доротей от март 1393г., в един документ от септември 1393г. отнасящ се до поп Йоан Адениат, в едно синодално писмо от януари 1394г. до солунския митрополит, в един синодален акт от февруари 1394г. за избор на йеромонах Теогност за коринтски митрополит и един акт от 12 юни 1394г. Тъй като молдавския митрополит често е присъствал на заседания на синода от март 1393г. до 12 юни 1394г., то изглежда в този период той е пребивавал в Цариград.

Молдавския воевода Стефан Мушат не одобрил назначението на Йеремия, тъй като неговия роднина Йосиф бил ръкоположен от галичкия митрополит Антоний за тамошен архиерей. Йеремия не бил допуснат в страната и се установил в Търново, където след заточаването на патриарх Евтимий нямало архиерей. Йеремия предал на проклятие молдавските владици Йосиф и Мелетий, а също всички живи и мъртви, което след това било потвърдено и от цариградския патриарх.

През месец август 1394г. цариградският патриарх Антоний ІV (1389-1390; 1391-1397) изпратил писмо на Йеремия, с което го упълномощавал да извършва архиерейска дейност в Търновска епархия, като единствено не му било позволено да се възкачва на нейния синтрон.

В абсидите на катедралните храмове имало синтрон, където се е намирал архиерейския престол. Синтронът представлява възвишение оформено като едно или няколко стъпала, разположени по протежение на извивката на абсидата. По време на служба духовниците участващи в нея сядали на синтрона, а в средата било мястото на епархийския архиерей. Затова често мястото за владиката в средата се оформяло като трон. Самата дума означава „съпрестолие”, тъй като там сядали няколко човека. Това означава, че на Йеремия не било позволено да стане ръководител на Търновската епархия. В писмото обаче думата има още едно значение – главата на Търновската църква се явявал един от ръководителите на автокефалните поместни църкви и в този смисъл се явявал съпрестолник на цариградския патриарх. Така император Йоан Кантакузин е изобразен по време на събор седнал в центъра на съпрестолието, а от двете му страни има по двама патриарси. По същия начин са били изобразявани вселенските събори, като в центъра е владетеля, а от двете му страни на съпрестолието са патриарсите.

На 14 септември 1394г. молдавския митрополит е споменат в едно писмо до митрополита на Коринт, което показва, че отново е бил в Цариград.

Антоний ІV не се примирил със случилото се, възложил първо на Михаил Витлеемски, а после и на Йеремия Митиленски да отидат в Молдова за да се опитат да наложат патриаршеската воля, но усилията и на двамата не били успешни. Стефан Мушат изпратил в Цариград делегация начало с пропотоп Петър за уреждане на възникналия конфликт. През месец май 1395г. патриархът упълномощил протопоп Петър да управлява Молдовската епархия, като категорично отказал да признае молдавските епископи, които нарекъл лъже-епископи, крадци и прелюбодейци (крадци и прелюбодейци в смисъл, че са похитили престола на Йеремия; владиката и епархията били оприличавани на семейство и похищаването на чужд диоцез се представяло като деяние, подобно на прелюбодейството). Петър бил упълномощен да извършва всички църковни дейности, освен да ръкополага свещеници, а също така му било разпоредено да положи усилия за прогонването на „лъже-епископите”. Патриархът изготвил 4 писма, като първото било до воеводата, второто се явявало по-скоро нареждане към протопоп Петър, третото било до „лъже-епископите” Мелетий и Йосиф, а четвъртото до духовенството, болярите и народа. В писмото до двамата владици патриархът заявил, че са прогонили благословения от него митрополит и няма да им даде опрощение докато не се явят да се покаят в Цариград. В писмото патриархът е посочил, че доколкото е разбрал и двамата владици били на преклонна възраст. Стефан Мушат не пожелал да отстрани Йосиф и до края на управлението му отношенията с патриарха останали обтегнати. При новият воевода Юг (1399-1401) отношенията с патриарха се влошили повече и изглежда владетелят е започнал да търси съдействието на охридския архиепископ за ръкополагането на владици в страната му.

В писмото на цариградския патриарх от месец януари 1397г. до киевския митрополит Киприян е посочено, че Йеремия е отказал да подаде оставка и затова докато е жив няма да бъде ръкоположен друг за молдавски митрополит.

Изходът от кризата дошъл след като воеводата Юг се отрекъл от престола в полза на брат си, а патриарх Антоний ІV починал. Воевода Александър Добрия (1401-1432) успял да се помири с патриарх Матей І (1397-1402; 1403-1410).

Воеводата Александър Добрия изпратил писмо до цариградския патриарх, в което искал да се позволи на Йосиф да действа като архиерей, като заявил, че същия е ръкоположен от галичкия митрополит Антоний, както и че не е бил пришълец, а местен и при това роднина на тамошните управници. На 24 юли 1401г. патриарх Матей отговорил, че ще изпрати йеромонах Григорий и дякона Мануил Архонт, които да проучат въпроса на място и ако установели, че Йосиф е канонично ръкоположен щели да му позволят да действа като легитимен архиерей, а Йеремия ако не е съгласен с това, то можело да се обърне към Синода за решаване на спора.

Йеремия не се примирил със загубата на Молдовската епархия, а оспорил синодалният акт, както за това, че противоречало на документите от времето на Антоний ІV, но и че на практика нямало решение, тъй като гласовете се били разделили по равно два на два. Това обстоятелство било използвано като един от формалните мотиви за снемането на Матей І от патриаршеския престол през есента на 1402г. Когато император Мануил ІІ Палеолог се върнал от обиколката си из Западна Европа на 14 юни 1403г. той възстановил Матей като патриарх.

Съдбата на Йеремия след повторното възкачване на престола на Матей І не е ясна. Запазено е едно писмо на непосочен по име цариградски патриарх адресирано до търновския митрополит, чието име също липсва в текста. Предполага се, че това писмо е било адресирано до Йеремия. То е във връзка с негов дълг, който кредиторите събрали от розейския митрополит, който няколко години преди това му бил станал поръчител. Патриархът приканил търновския митрополит да възстанови парите изплатени от розейския архиерей за погасяване на дълга. Адресатът е наречен „Всесветейши митрополит на Търново”, докато в предишните документи Йеремия е посочван като молдавски митрополит. Причината да бъде наречен така може да се дължи на обстоятелството, че Йосиф вече е бил признат за молдавски митрополит от цариградския патриарх Матей, но също не е изключено този владика да не е бил Йеремия, а някой друг.

По-нататъшното развитие на събитията в Търновска епархия не са много ясни. През 1402г. в битката при Анкара султан Баязид І бил пленен. Прогонените от османците владетели се върнали в своите земи, като изглежда така са постъпили и наследниците на българските царе. Военните кампании срещу българските земи на претендентите за  османския трон Сюлейман и Муса довели до възстановяване на турското господство в земите на север от Балкана.

Изглежда след смъртта на Евтимий Търновската епархия била присвоена от Цариградската патриаршия, като нейният ръководител бил понижен в митрополит-екзарх, а митрополитите – в епископи. В писмо  до охридския архиепископ, което се датира около 1409г. цариградския патриарх се е похвалил, че е успял да подчини Търновската патриаршия.

 

ЛИТЕРАТУРА: 

1. Снегаров, Ив., „Търновски митрополити в турско време”, В: „Списание на Българската академия на науките”, 52, 1935, стр. 208-211;

            2. Тютюнджиев, Ив., „Търновската митрополия през XV-XIXв.”, Велико Търново, 2007;

            3. Тютюнджиев, Ив., „Търновският епископат XII-XXI век”, Велико Търново, 2007;

            4. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων, „Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής”, В: „Θρακικά”, 8, 1937, стр. 177-178;

5. Preiser-Kapeller, J. „Das Episkopat im späten Byzanz. Ein Verzeichnis der Metropoliten und Bischöfe des Patriarchats von Konstantinopel in der Zeit von 1204 bis 1453”, Saarbrücken, 2008, стр. 473;

            6. Trapp, E. „Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit“, Wien, 1976-1996, № 8108;

7. Гюзелев, В., „Извори за средновековната история на България 7 - 15 век в австрийските ръкописни сбирки и архиви”, т. 1, 1994, стр. 227-229, № 71, стр. 231, № 73; стр. 232-235, № 74; стр. 246-248, № 78; стр. 250-254, № 80-81;

            8. Трифонов, Ю. „Унищожаването на Търновската патриаршия и заместянето ѝ с автономно митрополитство-архиепископство”, В: „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, 22-23, 1906-1907, стр. 1-40;

            9. Тютюнджиев, И., „От патриаршия към митрополия – драмата на една промяна в статута на Търновската църква в края на XIVв. и началото на XVв.”,  В: „Търновска книжовна школа”, „Осми международен симпозиум Велико Търново, 14 – 16 окт. 2004г.”, т. 8., „Св. Евтимий, Патриарх Търновски, и неговата духовна мисия в Европа”, В. Търново: Унив. изд. Св. св. Кирил и Методий, 2007, стр. 513 – 529;

10. Арсений Псковски,  „Исследования и монографии по истории Молдавской церкви”, СП, 1904, стр. 13-25;

11. Darrouzes, J., Les regestes des actes du patriarcat de Constantinople, vol. 1, fasc. 6, P., 1979, стр. 185-186, № 2900; стр. 199-200, № 2921; стр. 205, № 2927; стр. 221, № 2944; стр. 224-225, № 2949; стр. 237-238, № 2965; стр. 240-242, № 2968-2969; стр. 258 – 264,  № 2992-2996; стр. 276-277; № 3011, стр. 278-279, № 3013; стр. 295, № 3032; стр. 300-302, № 3038; стр. 303-304; № 3040; стр. 430-433, № 3209; стр. 447-451, № 3226-3227; стр. 469-470, № 3250;

12. Δελικάνη, Καλλινίκου, „Τα εν τοις κώδιξι του Πατριαρχικού Αρχειοφυλακείου σωζόμενα επίσημα εκκλησιαστικά έγγραφα”, Цариград, Патриаршеска типография, 1905, т. III, стр. 663-669, № 1338-1345; стр. 671-673, № 1348; стр. 675-676, № 1349;

13. Miklosich, Fr., Müller, J., „Acta et Diplomata Graeca Medii Aevi Sacra et Profana”, II, стр. 165-169, № 435; стр. 172-174, № 440; стр. 202-203, № 454; стр. 206-209, № 461; стр. 213, № 465; стр. 215, № 468; стр. 223, № 472; стр. 241-246, № 487-489, стр. 256-257, № 495; стр. 258-259, № 498; стр. 278-280, № 514; стр. 282-285, № 516; стр. 494-495, № 647; стр. 528-533, № 667; стр. 570-571, № 687;

14. „Documente privitóre la istoria Românilor”, vol. XIV.1: Documente Greceşti privitoare la istoria Românilor, 1320–1716, ed. N. Iorga. Bucureşti, 1915, стр. 18-27, № 42-47, 51; стр. 30-36, № 66, № 69-70;

15. Laurent, V., „Le trisépiscopat du patriarche Matthieu Ier (1397-1410). Un grand procès canonique à Byzance au début du XVe siècle”, В: „Revue des études byzantines”, т. 30, 1972. стр. 101-105;

16. Laurent, V. „Aux origines de l'Église moldave : Le métropolite Jérémie et l'évêque Joseph” В: „Revue des études byzantines”, т. 5, 1947. стр. 158-170;

17. Tachiaos, A.-N., „Die aufhebung des Bulgarischen patriarchats von Tirnovo”, Balkan Studies, Vol. 4, No. 1, 1963, стр. 67-75.

Търсене
Календар
«  Май 2024  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Архив