Герасим ІІ

МИТРОПОЛИТ ГЕРАСИМ ІІ КАКАВЕЛ

(ЦАРИГРАДСКИ ПАТРИАРХ ГЕРАСИМ ІІ, 1673-1674)

         Герасим е роден на остров Крит около 1626г. (художникът, който е нарисувал портретът му през 1686г. е отбелязал, че по това време е бил на 60 години, т.е. е роден около 1626). Замонашил се още като млад в критския манастир „Фенеромени”. През октомври 1655г. е ръкоположен за митрополит на Браила.

На 23 ноември 1658г. е бил избран за търновски митрополит.

На 28 септември 1662г. е споменат като търновски митрополит в надписа на католикона на Петро-Павловския манастир край Лясковец във връзка със зографисването на храма със средства дарени от Койо, Константин и съпругата му Зафира по времето на игумена архимандрит Нектарий. Също така е споменат в надпис от 1667г. във връзка със зографисването на храма „Свети Атанасий” в Арбанаси.

Като „Търновски Герасим” през януари 1671г. той се е подписал на 15-то място под сигилия на цариградския патриарх Методий за превръщането на молдавския манастир „Светите Апостоли” в собственост на Божи гроб. Под този сигилий се подписали и подведомствените на търновския митрополит червенски епископ Йосиф и ловешки епископ Йезекил. На 25 април същата година заел от Йоан Кариофил 1200 гроша за епархийски нужди.

През месец януари 1672г. се е подписал на 22 място под изложението на цариградския патриарх Дионисий ІV за тайнствата на Православната църква. На 18 май в Цариград той заел още 600 гроша от Кариофил, а на 1 юни 500 гроша от Роксандра Маврокордат. Същата година преминавайки през Търново му гостували нисийския архиепископ Герман Локрос и Доситей Йерусалимски.

         На 25 юли 1673г. е бил избран за цариградски патриарх благодарение на ходатайството на съпругата на великия драгоман на Високата порта Панайот Никус. Интронацията му се състояла на 14 август, но през декември 1674г. бил снет.

         След това застанал начело на Хиоската епархия и тъй като е бил бивш патриарх, се титулувал проедър.

През 1676г. направил неуспешен опит да си възвърне патриаршеския престол.

През май 1677г. станал архиепископ на Андрос, но бил свален през май 1678г.

През 1684г. станал пароско-наксоски митрополит, но бил детрониран от патриарх Дионисий ІV.

По-късно пароско-наксоски митрополит Йоасаф го приютил в манастира „Света Неделя” в Наксос.

На 2 февруари 1689г. тежко болният Герасим написал завещанието си, от което става ясно, че освен личните вещи и одеждите си е разполагал само със 110 гроша, които оставил да бъдат раздадени за помен. Герасим ІІ починал на 6 февруари 1689г.

Герасим ІІ е описан от своите противници като прескачащ от един пост на друг, нечестив, пияница, лъжец, клетвопрестъпник, варварин, многословец, разложител на обществото, нарушител на своите обещания и договори. Това обаче са типични клишета, които са използвали един срещу друг борещите се за патриаршеския престол.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Снегаров, Ив., „Търновски митрополити в турско време”, В: „Списание на Българската академия на науките”, 52, 1935, стр. 223-224;

2.  Снегаров, Ив., „Исторически вести за Търновската митрополия, В: ГСУ, БФ, т. ХХ, 5, 1942/1943, стр. 112;

3. Тютюнджиев, Ив., „Търновската митрополия през XV-XIXв.”, Велико Търново, 2007;

            4. Тютюнджиев, Ив., „Търновският епископат XII-XXI век”, Велико Търново, 2007;

            5. Тютюнджиев, Ив., „Търновската митрополия през 17. и първата половина на 18. век по документи от архива на метоха "Божи гроб" на Ерусалимската патриаршия в Цариград”, ВТ, 1996, стр. 54, 83-84;

6. Стефанов, П.,  „Герасим ІІ Какавелас – Търновски митрополит и Константинополски патриарх през ХVІІ в.”, В: „300 години Чипровско въстание (принос към историята на българите през XVII в.)”, С., 1988, стр. 152-160;

6. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων, „Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής”, В: „Θρακικά”, 8, 1937, стр. 179;

            7. Γεδεών, Μανουήλ, „Πατριαρχικοί Πίνακες: Ειδήσεις ιστορικαί βιογραφικαί περί των Πατριαρχών Κωνσταντινουπόλεως: από Ανδρέου του Πρωτοκλήτου μέχρις Ιωακείμ Γ' του από Θεσσαλονίκης”, 36-1884, Κωνσταντινούπολη, Lorenz & Keil, стр. 597-598;

8. Σάθας, Κ.Ν., „Μεσαιωνική Βιβλιοθήκη”, т. 3, стр. 599-603;

9. Αθηναγόρας, Μητροπολίτης Παραμυθιάς και Πάργας, „Ὁ Πατριαρχης Κων/πολεως Γερασιμος Βʹ ̔ο Κακαβελας”, А, 1931;

10. Δελικάνη, Καλλινίκου, „Τα εν τοις κώδιξι του Πατριαρχικού Αρχειοφυλακείου σωζόμενα επίσημα εκκλησιαστικά έγγραφα”, Цариград, Патриаршеска типография, 1905, т. III, стр. 340, № 164;

11. Παπαδόπουλος-Kεραμεύς, „Iεροσολυμιτική Bιβλιοθήκη”, 1891-1915, т. 1, Π., стр. 335-336, т. 15; 347, т. 122.