АРХИЕПИСКОП ПАРТЕНИЙ ІІІ

Подпис на Партений ІІІ под встъпителната бележка в Корчанската кондика и годината 1677г. 

Архиепископ Партений ІІІ е роден в Корча. Той бил поставен за корчански митрополит през 1670г. и заемал поста до 1676г. След напускането на Мелетий ІІ през 1677г. бил избран за охридски архиепископ. Преди да замине за Охрид новоизбраният архиепископ поставил встъпителна бележка в новата Корчанската кондика.

На 15 октомври 1679г. в ставропигиалния Спилейски манастир се провело заседание на Светия Синод, на което бил избран за битолски митрополит дотогавашния дебърски епископ Митрофан, на мястото на подалия оставка бивш охридски архиепископ Григорий ІV. Партений ІІІ е споменат като охридски архиепископ и през юни 1682г.

През 1683г. и 1684г. по времето на второто управление на архиепископ Григорий ІV в два синодални акта в полза на манастира Мавротиса Партений ІІІ вече се е подписал като бивш охридски архиепископ.

Гелцер погрешно първоначално е приписал тези актове на несъществувалия архиепископ Панарет. Появата на това име в списъците на охридските архиепископи е резултат от преписът на димотишкия митрополит Филарет Вафиди, който погрешно разчел подписите на три документа. Гелцер първоначално възприел тази грешка. По-късно когато видял документа от 1683г. установил, че в него като бивш охридски архиепископ е посочен Партений ІІІ, а не Панарет. Той не успял да види оригинала на акта от 1684г. Снегаров допуснал, че и в този документ името на архиепископа не е Панарет, а Партений ІІІ. В поправената публикация на документа от 1683г. името на бератския митрополит е променено от Партений на Игнатий. Публикуването на четири молби на архиепископ Герман до султана за издаване направи прочита отново актуален, тъй като в тях Партений е посочен като бератски митрополит. Ако в документа фигурират бившия охридски архиепископ Партений и бератски митрополит Партений, то очевидно това са две различни лица. Но ако е посочен като бератски митрополит бъдещия Игнатий ІІІ, то тогава изглежда Партений ІІІ освен корчанската митрополия е управлявал и бератската.

Бъдещия архиепископ Игнатий ІІІ се сдобил с берат за бератски митрополит без преди това да е избран от синода за този пост. Архиепископ Герман се обърнал с молба към султана и на 3.VІІІ.1689г. било разпоредено Игнатий да бъде отстранен от митрополията и тя да бъде дадена на Партений ІІІ.

През 1690г. поради влошено здраве и зрение Партений ІІІ доброволно подал оставка като корчански и бератски митрополит. За корчански митрополит на негово място бил избран Макарий, а бъдещия охридски архиепископ Игнатий ІІІ успял да получи бератската епархия.

В такрира на архиепископ Герман до султана е посочено като дата само, че Партений ІІІ е получил корчанската епархия първоначално през 1081г. от Хаджира (1670 - 1671). В списъкът на корчанските митрополити първото управление на епархията е датирано 1670-1676г., което ще рече, че той е застанал начело на епархията през 1670г. Липсва обаче дата на самия такрир. Вероятно документа е съставен едновременно с молбата от 1690г., когато за бератски митрополит е избран бъдещия Игнатий ІІІ. Явно бератската митрополия е била поверена временно на Партений ІІІ докато се уредят отношенията с претендента за тази епархия Игнатий.

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1932, 1995, стр. 202, стр. 212, бел. 2;

2. Снегаров, Иван. „Един охридски документ”, В: „Македонски преглед”, г. 11 (кн. 3 и 4). стр. 115-116;

3. Gelzer, H., „Der Patriarchat von Achrida Geschichte und Urkunden”, 1902/1980, стр. 46, № 3; стр. 119-120, № 59-60, стр. 136, № 66;

4. Gelzer, H., „Der wiederaufgefundene Kodex des Hl. Klemens und andere auf den Patriarchat Achrida rechtsunge Urkundensammlungen”, Leipzig, 1903, стр. 72, стр. 92, № 20; стр. 92, № 21

5. Δελικάνη, Καλλινίκου, „Τα εν τοις κώδιξι του Πατριαρχικού Αρχειοφυλακείου σωζόμενα επίσημα εκκλησιαστικά έγγραφα”, Цариград, Патриаршеска типография, 1905, т. III, стр. 867-868;

            6. Péchayre, A.-P., „L'archevêché d'Ochrida de 1394 à 1767: A propos d'un ouvrage récent (suite et fin)”. In: „Échos d'Orient”, т. 35, № 183, 1936, стр. 299-300, 310;

            7. Голубинский, Е, „Краткий очерк православных церквей – Болгарской, Сербской и Румънынской или Молдо-Валашкой”, М, 1871, стр. 139

8. Документи на Охридската архиепископия

9. Ζακυθηνός, „Συμβολαί εις την ιστορίαν των εκκλησιών Αχρίδος και Ιπεκίου”, В: „Μακεδονικά”, 1, стр. 430-435;

10. Andi Rëmbeci, „Ο κοδικασ τησ ιερασ μητροπολεως Κοριτσας και Σελασφορου ως ιστορικη πηγη”, В: Albanohelenica, 4, 2011, стр. 98-99;

11. „Η επισκοπη και μητροπολισ Κορυτσασ”, „Το αυτοκεφαλον τησ εν Αλβανια Ορθοδοξου εκκλησιασ”.