АРХИЕПИСКОП КЛИМЕНТ (СИМЕОН ІІ)

 

Надписът с името на архиепископа (втората половина на 3-я дълъг ред под кръста - в средата на реда е титлата, а след нея името Климент)

Сведението за този архиепископ се намира на частично повреден надпис намиращ се над входа на католикона на манастира „Света Богородица Спилиотиса”.

За този надпис съобщава архимандрит Антонин: „Ставропигиален и патриаршески (не е посочено, но явно се има предвид манастир) осветен на името на всепресветата владичица наша и Богородица Приснодева Мария в богоспасяемия град Спилея в епархия Гревен. По желание на най-блажения архиепископ господин Симеон на І Юстиниана и Охрид и по желанието на местния архиерей, господин Гаврил от село Милий, Мецовски (окръг). При царуването на султан Мурад VІ. През годината 7141, от Христа 1633, индиктион 1. Ктитори: Димитър йерей, Пахомий йеромонах, Сава йеромонах, Галактион йеромонах, Галати, Гаврил, Партений – монаси, Димитър. Завършен бе този храм май, 28.

В по-новите публикации името на архиепископа е разчетено не като Симеон, а като Климент. Името в надписа не е напълно унищожено, но първата му част е повредена и трудна за разчитане. Също думата „желание” може да се схване като „завет, завещание” и при това положение да се допусне, че този архиепископ е живял по-рано, вкл. да се има предвид свети Климент Охридски. През същата 1633г. на манастира е бил подарен дървен кръст, като в надписа е посочен като архиепископ Мелетий. Кръстът обаче не е запазен. При това положение ако по това време е имало такъв архиепископ, то той ще е управлявал краткто, защото препоръчителната грамотата за Аврамий до руския цар е била издадена от Светия Синод през 1631г., т.е. той още е бил охридски архиепископ, а през 1633г. на този пост вече е бил Мелетий

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, 1932, стр. 609 (прибавка към стр. 197);

2. Архим. Aнтонинъ, „Изъ Румеліи”, С. Петербургъ, 1886, стр. 186, заб. 1;

3. Ενισλείδου Μ. Χρήστου, Η Πίνδος και τα χωριά της: Σπήλαιον-Γρεβενά-Σαμαρίνα, Τοπογραφία-Αρχαιολογία-Ιστορία-Λαογραφία, Αθήνα 1951;

4. Κείμενο, Α., „Μεταβυζαντινή εκκλησιαστική αρχιτεκτονική στο νομό Γρεβενών: συμβολή στη μοναστηριακή αρχιτεκτονική στη Δυτική Μακεδονία από το 15ο έως το 19ο αιώνα”, Солун, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, 2010, стр. 100-101.

5. Τόζιου Βασιλική Γεωργίου, Τα μοναστήρια της Ιεράς Μητροπόλεως Γρεβενών, С., 2015, стр. 21-22.