Вторник, 05.12.2023, 19:11
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

Дионисий ІІІ

АРХИЕПИСКОП ДИОНИСИЙ ІІІ

 

От синодалният акт на цариградския патриарх Самуил, с който Дионисий e бил низложен като корчански митрополит става ясно, че е заел с измама архиепископския пост, като отстранил от него своя предшественик Йосиф.

Първото известно споменаване на Дионисий ІІІ е от 18 април 1752г. в разписка за внесения данък от бератския митрополит Йоасаф. Дионисий ІІІ извършил самото ръкополагане на Йоасаф за митрополит на следващия ден - 19 април 1752г. От същата година е и Разписка от 15 август 1752г. за внесения данък от сисанийския митрополит Никифор.

Следващото споменаване е в Разписка от 1 март 1753г., която също се отнася до внесения данък от сисанийския митрополит Никифор.

На 19 август 1753г. с участието на Дионисий ІІІ била извършена проверка и бил издаден синодален акт срещу монаха Либерий от Синоп, който в Мосхополе мамел, че е Манол Ламбрин.

Името на Дионисий ІІІ фигурира също в документи от м. юли 1754г. и м. март 1755г.

През 1756г. Дионисий ІІІ изпратил грамота до руската императрица да подари църковни книги на Охридската архиепископия, тъй като „нямало с какво да възнасят слава на Бога на своя език”. Искането показва, че по това време на територията на Охридската архиепископия богослужението се е водело на български език.

В Разписка от 4 август 1756г. липсва името на Дионисий ІІІ като охридския архиепископ, а документа е подписан Йосиф като битолски проедър, Хрисант Костурски, Макарий Корчанско-Селасфорски, Теофан Струмишки и Серафим Гревенски. Според Гелцер документа е от времето на Методий ІІ. Водейки се от бележката на Бодлев, че подписите на архиепископите са били със зелено мастило, тъй е допуснал, че в преписа има пропуск на текста: „Методий, по Божия милост архиепископ на І Юстиниана Охрид и цяла България”. Този текст липсва в публикацията както в гръцкия текст, така и в българския превод.  Péchayre позовавайки се на бележка № 1545 на Деликани е допуснал, че е възможно управлението на Дионисий ІІІ да е продължило до 1758г. В бележка № 1546 обаче са споменати разписки за периода 1752-1759г. и са изброени архиепископите Дионисий ІІІ, Методий ІІ и Кирил, което прави подобно допускане малко вероятно. Гелцер и Снегаров свързват с Дионисий ІІІ и една бележка в Корчанската кондика от октомври, но годината е публикувана като 1765г. (вероятно погрешно вместо 1756), а в подписа има само „архиепископ на Охрид”.

На 13 март 1758г. султан Мустафа ІІІ издал в полза на охридския архиепископ Методий ІІ ферман, че той не е отговорен за дълговете на отстранения от престола Дионисий ІІІ. Според документа по време на обиколката на територията на Охридската архиепископия Методий ІІ често е бил притесняван, като е било искано от него да върне дълговете на предшественика си.

В два акта от времето на управлението на архиепископ Кирил от 8 юли 1761г. Дионисий ІІІ е посочен като бивш архиепископ, докато неговия предшественик Йосиф фигурира като битолски проедър. Това показва, че Дионисий ІІІ все още не е бил получил епархия.

Дионисий ІІІ бил поставен за корчански митрополит. През 1766 година е бил низложен, като основните обвинения са били две: 1) че е отнел с измама от Йосиф охридския престол и 2) че по негов донос е бил екзекутиран от турските власти поп Георги Екзарх, който бил набеден от Дионисий ІІІ, че е извършил присвояване.

В решението на цариградския синод е посочено, че новият корчански митрополит трябва да бъде избран от владиците от Охридската архиепископия. Изборът на новия митрополит се състоял в катедралата „Свети Георги” в Цариград на 6 октомври 1766г. и макар формално да протекъл под ръководството на Арсений ІІ и в гласуването да участвали само владиците от диоцеза на архиепископията Евтимий Костурски, Герман Воденски, Никифор Сисанийски, Ананий Струмишки и Григорий Гревенски, то бил избран кандидатът на патриарх Самуил - йеромонах Генадий.

 

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1932, 1995, стр. 115, 209, 277, 288, 363, 371, 373, 384, 418;

2. Péchayre, A.-P., „L'archevêché d'Ochrida de 1394 à 1767: A propos d'un ouvrage récent (suite et fin)”, В: „Échos d'Orient”, т. 35, № 183, 1936, стр. 300-301, 310-311;

3. Gelzer, H., „Der Patriarchat von Achrida Geschichte und Urkunden”, 1902/1980, стр. 108, № 47-48; стр. 110-111, № 50-51;

4. Gelzer, H., „Der wiederaufgefundene Kodex des Hl. Klemens und andere auf den Patriarchat Achrida rechtsunge Urkundensammlungen”, Leipzig, 1903, стр. 46 - 48; стр. 74, № 2; стр. 96, № 31;

5. Δελικάνη, Καλλινίκου, „Τα εν τοις κώδιξι του Πατριαρχικού Αρχειοφυλακείου σωζόμενα επίσημα εκκλησιαστικά έγγραφα”, Цариград, Патриаршеска типография, 1905, т. III, стр. 881, № 1543 -1545;

6. 'Εκκλησιαστική 'Αλήθεια, 1904, p. 254-256, № 19; 263, № 19.

7. Ἀλεξούδης, Ἄν., „Συνοδικαὶ πράξεις τῆς Ἀρχιεπισκοπῆς Ἀχριδῶν καὶ πάσης Βουλγαρίας”, Δελτίον τῆς Ἱστορικῆς καὶ Ἐθνολογικῆς Ἑταιρείας τῆς Ἑλλάδος, 1892 [1893], стр. 570-573

8. Голубинский, Е, „Краткий очерк православных церквей – Болгарской, Сербской и Румынской или Молдо-Валашкой”, М, 1871, стр. 140 № 56, 58;

9. Каптерев, Н. Ф., „Ахридские архиепископы и подчинененные им иерархи разных кафедр, являвшиеся в Москву за милостыней в ХVІ, ХVІІ и ХVІІІ столетия”, В:  „Прибавления к Творениям св. Отцом”, 1888, ч. 41, кн.1, стр. 129;

10. Епископ Арсений (Иващенко), „Летопись церковных событий”, СПб., 1899, стр. 720;

11. Mansi-Petit, „Conciliorum collectio”, т. 38, кол. 905-906, № 3.

12. Баласчев, Г. „Финансовото положение на Охридската архиепископия и нейното унишожение”, С., 1908, стр. 25-26.

13. Гошев, Ив., „Антиминсът. Литургическо и църковно-археологическо изследване”, Печатница "Художник", 1925, стр. 107, № 55 – 56;

14. Документи на Охридската архиепископия

Търсене
Календар
«  Декември 2023  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Архив