Меню на сайта
|
Григорий ІАРХИЕПИСКОП ГРИГОРИЙ І
Печат на охридския архиепископ Григорий Архиепископ Григорий І е споменат в тухлен надпис на двуетажния притвор на катедралния храм „Света София“ в Охрид, който гласи: „…. ( като втори) Мойсей, Григорий, като издигна скиня (сир. храм), мизийските народи поучава всемъдро на богописания закон. Година 6825 (=1317). Вероятно дело на Григорий І е и амвонът на катедралният храм „Света София“, тъй като е бил украсен с 4 монограма с надпис „Архиепископ на България“, като на два от тях има и името Григорий. Запазен е оловен печат с името на този охридския архиепископ, за който издателят е счел, че е на Григорий І. Надписът гласи: „Григорий, по Божия милост архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България“. Възможно е обаче както амвонът, тъй и печатът да са свързани с архиепископ Григорий ІІ. През 1327г. Григорий І и мъгленския епископ Нифон били включени в делегацията, която преговаряла от името на византийският император Андроник ІІ Стари с претендента Андроник III Млади. Във връзка с това събитие Йоан Кантакузин е отбелязал, че българският архиепископ бил: „умел оратор, притежаващ възхитителна проницателност и достигнал най-високото ниво на истинска мъдрост“. Теодор Метохит е написал поема за архиепископ Григорий, в която го хвали по същия начин: „сладкодумен, славен приятел, обичащ както духовната, така и светската мъдрост, слуга на Христос…“. В заглавието Григорий е посочен като бивш български архиепископ. В самата поема също е отразено, че той е бил абдикирал: „Но, както казах, вие сте свободни, оставяйки всичко зад себе си: вашето ценно богатство, вашата свята и велика епископия, престолът на епископът, чиято слава винаги е очевидна за всички смъртни хора, вашия престиж, вашите служители, тълпите, които ви се подчиниха, аплодиращата публика и най-вече връзките с императора, когото ви обичаше, защото бяхте много ценен за него.“ Мотивът за оттеглянето от ръководния пост е загатнат в поемата: „ти си избягал от раздори и завист, битка и слава; славата е целта на видимите и скрити стрели по време на битка; ти си оставил зад себе си овациите (на хората), своето удоволствие и всичко останало, прегръщайки вместо това спокойствието и сигурността на монашеския живот, който гарантира твоето спокойствие в този несигурен, мизерен живот, който е пълен с гръмотевични бури и наподобява море, пълно с вълни, a тихият живот (на монасите) носи мир в сърцата им“. От стиховете става ясно, че Григорий се е бил установил в манастир извън града: „Наслаждаваш се на обитаването на този отличен и чист манастир, който получи с благодарност като подарък от нашия велик император“. Относно манастира е посочено, че от него се виждал Босфора: „Предполагам, че гледайки непрекъснато променящите се потоци на Босфор, на бреговете на който е изграден манастирът, в който се наслаждаваш да живееш, ти се учиш и си припомняш за неспокойния наш живот…“. По-натам Метохит уточнява, че манастирът носи името на свети Архангел Михаил и че Григорий се е установил там доброволно. Предполага се, че манастирът се е намирал край цариградското предградие Состенон и че оттеглянето от архиепископския пост е станало преди 1327г. За заниманията в манастира на бившия архиерей Метохит казва: „Вашата постоянната грижа е двойна: да придобиете повече знания и да почитате Бога.“ Запазена са три негови епиграми, три писма и една служба, посветена на отците от VІІ Вселенски събор. Григорий І вероятно е автора или преводача на част от стихирите към службата на свети Климент Охридски. Предполага се, че е починал преди 1347г., когато неговият манастир минал на подчинение на Ватопедския. Катедрален храм "Света София" в Охрид, Григориевата галерия с тухления надпис (под покрива) ЛИТЕРАТУРА:
|
Търсене
Календар
Архив
Приятели на сайта
Старите индекси на раздели
|