Събота, 25.05.2024, 05:37
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

Игнатий І

АРХИЕПИСКОП ИГНАТИЙ І

 

 

Игнатий І е бил избран за охридски архиепископ по препоръка на своя предшественик Атанасий ІІ, който председателствал заседанието на Светия Синод, на което станал избора.

Първите известни документи подписани от Игнатий І като архиепископ са от 1660г. Единият е датиран само с година и се отнася до уреждане на отношенията свързани с дълг. Вторият е от 2 март 1660г. и се отнася до разваляне на договор за продажба на къща, по който нямало плащане на цена.

От писмо изпратено на 31 декември 1661г. от Конгрегацията за пропаганда до Атанасий ІІ става ясно, че той е бил абдикирал и е посочил за свой наследник струмишкия митрополит Висарион. Според писмото Атанасий ІІ се е оттеглил от престола поради напреднала възраст и е станал игумен на манастир. От Конгрегацията изразили надежда, че новият архиепископ ще следва стъпките на Атанасий ІІ и ще продължи да се подчинява на папата.

         На 26 август 1662г. Игнатий вече бил напуснал охридския престол и дал омология (уверение за подчинение) на цариградския патриарх като хиоски митрополит. Теофан се опитал да отнеме хиоската митрополия от Игнатий, но усилията му били напразни.

В грамота от 11 май 1662г. Атанасий ІІ отново се титулува като: „Атанасий по милост Божия архиепископ на Първа Юстиниана и патриарх на Охрид, Сърбия, България, Албания, Втора Македония, Западните страни.”. След абдикацията на Игнатий І вероятно се е наложило Атанасий ІІ да се върне на поста до избирането на нов архиепископ.

На 15 май 1662г. Атанасий ІІ изпратил писмо на папа Александър VІІ, в което го уведомявал, че е абдикирал. В писмото посочил, че по негова препоръка на председателствано от него заседание на Светия Синод за архиепископ бил избран воденския митрополит Игнатий. Атанасий ІІ мотивирал оставката си с напредналата възраст, а оттеглянето в Химара със страх от турците. Според писмото Атанасий ІІ със съгласието на Синодът си запазил управлението на няколко епископства, за да може да осигури издръжката си. На същата дата Атанасий ІІ изпратил писмо до кардиналите от Конгрегацията за пропаганда, в което ги уведомявал, че е подал оставка. Той подписал писмото като: „Бивш охридски Атанасий”. В това писмо пак като мотив било посочено същото: „уморен от такова страдание и тирания на невярващите, аз доброволно се отказах от патриаршеската катедра и приех епископство само в името на спокойния си живот”.

В писмо от 19 септември 1662г. Атанасий ІІ съобщил на Александър VІІ, че той и драчкия митрополит били подложени на преследване от турците и им се наложило да избягат в Корфу. Преди да замине дал наставления на своя наследник архиепископ Игнатий І да поддържа единството с Римската църква.

На 21 септември 1662г. от Корфу Атанасий ІІ информирал папата, че поради напредналата си възраст нямало да може да предприеме планираното посещение в Рим, като заявил, че смята да се върне обратно в диоцеза на архиепископията. В писмото си от 19 ноември 1662г. изпратено от Керкира той вече се титулува: „Атанасий, по Божия милост архиепископ на Първа Юстиниана и патриарх на Охрид, на Сърбия, на България, на Втора Македония, на Западните страни и на други”.

Хронологията не е много ясна. Възможно е това да се дължи на обстоятелството, че Атанасий ІІ е водил преписката докато е бил в изгнание и е получавал със закъснение информация за събитията в Охрид. Не е изключено обаче заради проблемите с Теофан в Хиос Игнатий ІІ да се е върнал за кратко на охридския престол, но след това отново да е абдикирал.

На 22 април 1664г. Теофан изпратил писмо до Цариградската патриаршия, в което признал, че се е опитал да отнеме митрополията, давайки подкупи на големците, но тъй като усилията му били неуспешни, той доброволно се отказвал от претенциите си и обещавал повече да не безпокои Игнатий.

След като се справил със своя противник още през същата 1664г. митрополит Игнатий предприел постъпки за връщането на православните храмове заети от католиците. Католиците възползвайки се от затрудненията на православните били придобили много от храмовете в Хиос.  Игнатий поставил за задача на един свещеник, който добре владеел турския език и познавал законите да издейства от османските власти прогонването на католическото духовенство от епархията му. Начинанието имало успех и турските власти издали разпореждане, че католическия епископ няма никаква власт над Хиос, че не се признават нито сключените бракове, нито другите религиозни обреди, които не са разрешени от митрополита, а също че латинския епископ трябва да даде отчет на Игнатий за приходите и печалбите от диоцеза си. Католическият епископ не се примирил със случилото се, а заминал за Одрин за да защити правата си. Макар че католическите духовници пътували до Одрин по обиколни пътища, за да не бъдат пленени от турски войници щом пристигнали в града били хвърлени в тъмницата и били държани там в продължение на две седмици. Турците направили това не за да угодят на православните, а за да вземат откуп от арестуваните католици. Спорът се решил по типичния за османското правосъдие от тази епоха начин: православните дали подкуп от 4000 крони, а католиците – 7000 крони. По време на процеса православните обвинили латинците, че са врагове на Високата порта. Католиците отговорили, че били верни на султана, а също че са закупили храмовете от православните християни. След като взели подкуп и от двете страни турските власти провели делото почти безпристрастно – част от храмовете били оставени на католиците, но друга част разпоредили да се предадат на православните. Така Игнатий успял да си върне около 60 храма.

При все това през 1670г. чрез латинския епископ Леонардо Балсарини той изпратил писмо до Климент X (април 1670г. - юли 1676г.), в което го поздравявал за избора за му папа и изразявал надежда, че и той ще бъде щедър към него като предшественика му Климент ІХ (1667-1669). Писмото е подписал като: „Игнатий, бивш архиепископ на Юстиниана Прима Охридска и проедър на Хиос”.

През 1674г. интересите на Игнатий и католиците намерили допирна точка. Игнатий отстоявайки православието заедно с още 16 духовници подписал акт срещу калвинизма. Посланикът Ноинтел отбелязал, че този документ имал висока стойност, тъй като дори враг на католицизма като Игнатий се е противопоставил на калвинизма.

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, 1932, стр. 199;

2. Gelzer, H., „Der wiederaufgefundene Kodex des Hl. Klemens und andere auf den Patriarchat Achrida rechtsunge Urkundensammlungen, Leipzig, 1903, стр. 87, № 10 и 11;

3. Laurent, V., „Le patriarche dOchrida Athanase II et lEglise Romane”, В: „Balcania”, RIERB, VIII, B., 1945, стр. 3-65

4. Péchayre, A.-P., „L'archevêché d'Ochrida de 1394 à 1767 : A propos d'un ouvrage récent (suite et fin)”. В: „Échos d'Orient”, т. 35, № 183, 1936, стр. 296-298;

5. Δελικάνη, Καλλινίκου, „Πατριαρχικών εγγράφων”, сб. III, 1905, стр. 783-784, № 1492;

6. Ricaut, „Histoire de l'état présent de l'Église grecque”, trad. Rosemond, стр. 339-347;

7. Vatic. graec, t. CDXL, Originali, fol. 524.

8. Ζολώτας, Γ. „Ιστορία τής νησιού Χίου”, „Τουρκοκρατία”,  т. III, ч. II, 1928, стр. 269 и сл..

9. Orientalia Christiania, 1931, стр. 140-141.

10. Ζερλέντου, Π, Ιγνάτιος ό άπό Άχριδών πρόεδρος Χίου”, В: „Χιακα Χρονικά”, 1925, t. VI, стр. 100-125.

Търсене
Календар
«  Май 2024  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Архив