Кирил

АРХИЕПИСКОП КИРИЛ

Кирил заел архиепископския престол след Методий ІІ. Неговото име се споменава в Разписка от 6 март 1759г. (погрешно е отбелязана 1749г.), Разписка от месец януари 1761г., Разписка от 8 юни 1761г. и Разписка от 8 юли 1761г. за внасяне на средства от епархийските архиереи за изплащането на данъчните задължения на архиепископията към султана.

В бележката за отпечатването през 1760г. в Мосхополе граматика за начинаещи написана от протопоп Теодор Анастасов Кавалиоти е споменато името на архиепископ Кирил.

През декември 1762г. когато е бил избран мъгленски владика в храма „Свети Фока” в Ортакьой Кирил все още е бил архиепископ, но вече се е намирал в Цариград. В акта е наречен „кириарх” и „преблаженият архиепископ на Охрид и цяла България”. При все това изборът е извършен в Цариград от външни за архиепископията владици: Никифор Никомидийски, Неофит Лариски, Йосиф Видински, Партений Еласонски и Неофит Самоковски.

Самоковска и Видинска епархия макар и някога да са принадлежали на Охридската архиепископия, по това време са били откъснати от нея, като първата е била дадена на Ипекската архиепископия, а втората на Цариградската патриаршия.

Скоро след това Кирил признал извършените от него „злодеяния”, заради които загубил благоволението на султана и бил изпратен на заточение.

През май 1763г. в Цариград бил избран за охридски архиепископ Ананий, като междувременно Йеремия, който наследил Кирил вече бил починал. От акта за избора на Ананий става известно, че архиепископията отново е имала големи дългове.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1932, 1995, стр. 145, 209-210, 213, 361, 367-368, 371, 383-384, 387, 398;

2. Баласчев, Г. „Финансовото положение на Охридската архиепископия и нейното унишожение”, С., 1908, стр. 20-24.

3. Gelzer, H., „Der wiederaufgefundene Kodex des Hl. Klemens und andere auf den Patriarchat Achrida rechtsunge Urkundensammlungen”, Leipzig, 1903, стр. 46, стр. 48, № 7- 10;

4. Gelzer, H., „Der Patriarchat von Achrida Geschichte und Urkunden”, 1902/1980, стр. 107, № 46; стр. 110-111, № 50-51, стр. 139, № 85;

5. Δελικάνη, Καλλινίκου, „Τα εν τοις κώδιξι του Πατριαρχικού Αρχειοφυλακείου σωζόμενα επίσημα εκκλησιαστικά έγγραφα”, Цариград, Патриаршеска типография, 1905, т. III, стр. 881, № 1546 стр. 887-891, № 1554-1558

6. Mansi-Petit, „Conciliorum collectio”, т. 38, кол. 901-906, № 1-2;

7. Кръстевич, Г., (превод Михайловски, Н.), „Исторически изследвания за Охридската архиепископия”, Цариград, 1869г., стр. 16-

8. „Прилози к исторiи србске и бугарске ерерхiе”, В: „Гласник”, VІІ, 1855, стр. 172, № 1;

9. Голубинский, Е, „Краткий очерк православных церквей – Болгарской, Сербской и Румынской или Молдо-Валашкой”, М, 1871, стр. 140 № 59;

10. Ευλογιου Κουριλα Λαυριωτου, „Γρηγόριος ο Ἀργυροκαστρίτης”, В: „Θεολογία”, т. IX, януари и март, 1931 г., стр. 60

11. Документи на Охридската архиепископия