АРХИЕПИСКОП СВЕТИ КОНСТАНТИН ІІ КАВАСИЛА (1250-1266)

 

          

Фрески в храма "Св. Богородица Перивлепта" (Св. Климент) с образи на Константин Кавасила (отляво на дясно) : над входа сред покланящи се на Богородица архиереи, в наоса заедно със свети Климент и в олтарната абсида

           Архиепископ Константин преди да стане охридски архиепископ вероятно е бил епископ на Струмица, а после Драчки митрополит.

         Вж. И. Снегаров, „История на охридската архиепископия”, т.1, стр.211-212 за споровете около отъждествяването на архиепископ Константин със струмишкия епископ Константин Кавасила споменат в типика на струмишкия манастир „Св. Богородица Милостива” и драчкия митрополит Константин Кавасила споменат в писмата на архиепископ Димитър Хоматиан, както и за свързването с него на едно решение на охридската архиепископия от м. юни, 8 индикт.

Като архиепископ се споменава във връзка с междуособиците между никейските императори и епирските деспоти. Константин Кавасила е бил задържан от Теодор ІІ Ласкарис, тъй като братята на архиерея Йоан и Теодор били сред най-значимите поддръжници на епирския деспот Михаил Комнин, с когото императора воювал. Император Михаил VІІІ Палеолог (1261-1282) обаче освободил архиепископ Константин. Когато брата на император Михаил – севастократор Йоан се отправил на поход към Охрид, Константин Кавасила се завърнал с него. Севастократора обсадил Охрид, а архиепископа започнал да убеждава жителите му да се предадат и скоро градът бил превзет от императорските войски.

Константин Кавасила е автор на два канона за Тиверопулските мъченици, които написал по времето когато бил струмишки епископ, един канон за св. Наум и един канон за св. Климент Охридски. Канонът посветен на св. Климент в заглавието си е наречен втори, което дава основание да се предположи, че Константин Кавасила е написал преди това още един канон посветен на същия охридския чудотворец.

Запазени са писма до него изпратени от архиепископ Димитър Хоматиан и епископ Йоан Китроски.

         Константин Кавасила е изобразен редом със св. Климент Охридски от зографите Михаил Астрапа и Евтихий в храма „Св. Богородица Перивлепта” в Охрид. Предполага се, че в същия храм с чертите на Константин Кавасила са зографисани също първия от юг покланящ се архиерей в олтарната абсида, както и стоящия от север до престола на Богородица с Младенеца владика на фреската намираща се в езонартекса над входа за наоса. С личността на Константин Кавасила се свързват още фреските в параклиса „Св. Йоан” в атонската Прота, в храма „Свети Георги” в Старо Нагоричане, на стенописа в олтарната абсида на охридския параклис „Свети Врачи Мали”, също и в охридската черква „Св. Йоан Канео”, където е изобразен редом с двама от най-видните мести владици - св. Климент Охридски и св. Еразмо Лихнидски.

           

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия“, т.1, Второ фототипно издание, София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. стр. 211, 280-283;
2. ГИБИ, т. 8, стр. 208, 300
3. Васил Гюзелев, «Самият Търновград ще разтръби победите. Средновековни поети за България», 1981, стр. 95, (§9380-9388)
4. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976-1996, № 10097
5. Trapp E., „Die Vita des hl. Naum von Ochrid“, BSl, 35, 1974, 164;
6. Darrouzès, J., „Les réponses canoniques de Jean de Kitros“, REB 31, 1973, стр. 319-331;
7. DHGE, XI, 13f.
8. Pitra J., "Analecta sacra et classica", VI, Paris, 1891, 63f., 617f.
9. Papadopulos-Kerameus A., "Βυζαντινὰ ᾽Αἀνάλεκτα", ΒZ 8, 1899, 76f;
10. Angelopulos A., "Νικόλαος Καβάσιλας Χαμαετός", Th., 1970, Taf. 3-6
11. Günter Prinzing (ed.), Demetrii Chomateni, „Ponemata diaphora“, „Corpus Fontium Historiae Byzantinae“, 38, Berlin, 2002
12. J. Pitra, „Analecta sacra et classica Specilegio Solesmensi parata iuris ecclesiastici  Graecorum selecta paralipomena“, т. 6

 

©ALD