ПАТРИАРХ СВЕТИ ЕВТИМИЙ ТЪРНОВСКИ (около 1370-1393, поч. вероятно 1404)

Детайл от миниатюра от Лицевой Свод царя Ивана IV Грозного от 1550г. представяща превземането на Търновград от турците и пленяването на патриарх Евтимий

Няма сведения за годината и мястото на раждане на патриарх Евтимий, както и за родителите му. Не е известно и светското му име. Още като млад се замонашил и станал ученик на видния исихист свети Теодосий Търновски. Когато свети Теодосий се оттеглил в постницата си той поверил надзора на монашеското братство на Евтимий.

Заради нападенията на турците Теодосий Търновски заминал заедно с някои от учениците си, сред които и Евтимий за Цариград, но по време на престоя си там починал на 27 ноември 1963г. в манастира „Свети мъченик Мамант“. Евтимий прекарал известно време в Студийския манастир, а след това заминал за лаврата „Свети Атанасий” в Света гора. Там се усамотил в кулата наричана Селина и се отдал на безмълвие. Един от тамошните монаси обаче известил император Йоан V Палеолог, че Евтимий притежавал много богатства и царско съкровище. Владетелят лично отишъл при Евтимий за да търси това съкровище. След като обаче Йоан V не открил такова, го изпратил на заточение на остров Лемнос. Когато обаче си тръгвал за столицата Йоан V се видял принуден да освободи Евтимий¹.

Евтимий се завърнал в България и основал манастира „Света Троица” в скалите край Търново. Там той се заел със сверяването старобългарския превод на Светото писание с гръцкия оригинал. Преводът на Светото писание от покръстването до този момент не е бил коригиран и не е бил точен. Това от една страна се дължало на обстоятелството, че преводите са били направени наскоро след покръстването и преводачите не били особено опитни, а от друга през изминалите векове в резултат от допуснати грешки и пропуски на преписвачите възникнали неточности. С подкрепата на царя некачествените преписи били унищожени и били заменени с нови. Реформата сравнително бързо прехвърлила границите на държавата и новите преводи се разпространили в Сърбия², Влашко, Молдова и Русия, а част от учениците и последователите на Евтимий по-късно заели някои от най-престижните църковни постове в тези страни.

След смъртта на патриарх Йоаникий ІІ на неговото място бил избран Евтимий³.

Разцвета на феодализма и свързания с него сепаратизъм през ХІVв. засегнали и българските земи. Добруджа се обособила като самостоятелно владение на едрия феодал Балик, който след бил наследен от Добротица, по чието име след това започнал да се нарича този регион. Стремейки се към по-пълна независимост от централната власт в Търново владетелите на региона подчинили земите си на Цариградската патриаршия. Макар властта на византийския патриарх да се разпростряла само над крайморските крепости, то това довело до намаляването на диоцеза на Търновската патриаршия. Не е известна точната дата на преминаването на Северното Черноморско крайбрежие под властта на цариградските патриарси, но когато Евтимий застанал начело на Българската църква, те вече се разпореждали там.

С писмо-разпореждане от 24 юли 1370г. Цариградската патриаршия упълномощила с екзархийски права варненския митрополит. В диоцеза на варненската митрополия влизали владенията на деспот Добротица, а именно крепостите Келия (Ликостомион), Калиакра, Тристрия, Карнава, Кранея и Герания. През 1372г. крепостите Козяк и Емона били прехвърлени от Варненската митрополия на подчинение на Несебърската.

Като патриарх на Евтимий се наложило да се сблъска с Пирон и Теодосий Фидул, които били привържениците на обявените за еретици Варлаам и Акиндин. Той обаче успял да пресече тяхната дейност в България.

Евтимий отменил също осемдневния събор, който ставал около разположения край Търновград храм „Света Богородица”, тъй като поклонниците се възползвали от усамотеността на местността и се  отдавали на пороци.

След смъртта на цар Иван Александър през 1371г. неговото място заел синът му от втория брак Иван Шишман. Недоволен от станалото синът на цар Иван Александър от първия брак с влахкинята Теодора – Иван Страцимир се обособил като самостоятелен владетел във Видин. През 1381г. цар Иван Страцимир решил да се отдели от Търновското царство и в църковно отношение като подчини владенията си на Цариградската патриаршия. Патриарх Нил веднага се възползвал от създалата се ситуация и съвместно с владиците на Кизик, Угровлахия, Никея, Амасия, Одрин, Хераклея Понтийска, както и с вече преминалите под негова власт митрополити на Несебър и Варна и с архиепископа на Поморие назначили за видински митрополит монахът Касиан. През 1386г. турците превзели София. Възползвайки се от настъпилата промяна видинският митрополит поел управлението и на нейната епархия със съгласието на Цариградската патриаршия. Така още една значима епархия била откъсната от българската църква. Веднъж тръгнал по лошия път обаче Касиан съвсем скоро след това (около 1386-1387г.) стигнал и по-далече, като убил един монах. Въпреки тежкото престъпление Цариградската патриаршия явно заради заслугата си да отцепи видинската и софийската митрополия от българската църква неохотно пристъпила към процедурата по низложението му, като се опитвала да протака дори и когато той вече фактически бил преустановил да изпълнява архиерейските си задължения. През 1391г. цар Иван Страцимир изпратил внушително пратеничество и йеромонаха Йосаф, за да бъде ръкоположен за митрополит, но от Цариградската патриаршия отклонили предложението и върнали пратеничеството. Едва през септември 1392г. Йоасаф бил ръкоположен за видински митрополит.

През 1393г. султан Баязид І превзел Търновград. Населението било подложено на репресии, а храмовете били ограбени, като много от тях дори превърнати в джамии или разрушени. В резултат от преговорите между султана и патриарха репресиите били преустановени, но патриаршеската катедрала "Свето Възнесение Господне" била превърната в джамия. Евтимий се преместил в храма „Свети Петър и Павел” намиращ се в подножието на Царевец.

Стреснат от турските успехи през 1394г. унгарския владетел Сигизмунд започнал да подготвя мащабен поход за прогонване на турците. Благодарение на унгарската помощ било пресечено и турското настъпление срещу Влахия. За да укрепи позициите си на север от Балкана султанът предприел нови репресивни действия – част от населението на Търновград било изселено, патриарх Евтимий бил изпратен на заточение, а на 3 юни 1395г. в Никопол бил посечен цар Иван Шишман.

Предполага се, че патриарх Евтимий е бил заточен в Бачковския манастир „Света Богородица Петричка”⁴. В Бачковският поменник са споменати трима ученици на патриарх Евтимий: Матей, Андрей и Андроник.

Разкопаването на гробът в Бачковския манастир, за който се е предполагало, че може да е на патриарх Евтимий

След смъртта на патриарх Евтимий под предлог, че се възстановяват правата на Охридската архиепископия дадени от императорите Юстиниан І и Василий ІІ Търновската патриаршия била понижена в митрополия, а митрополитите й в епископи. Търновският митрополит получил също титлата „Екзарх на България“. Цариградският патриарх се опитал да задържи Видинска и Софийска епархии, но охридският архиепископ Матей успял да ги присъедини към диозеца си.

До днес са достигнали следните съчинения на патриарх Евтимий:

Жития:

1. "Житие на Иван Рилски"

2. "Житие на Иларион Мъгленски"

3. "Житие на Филотея Темнишка"

4. "Житие на Петка Търновска"

Похвални слова:

1. "Похвално слово за Михаил Войн от Потука"

2. "Похвално слово за Йоан Поливотски"

3. "Похвално слово за света Неделя"

4. "Похвално слово за св.св. Константин и Елена"

Послания:

1. "Послание до Киприан"

2. "Послание до угровлашкия митрополит Антим"

3. "Послание до тисменският монах Никодим"

4. „Послание до неназовано лице”

Служби:

„Служба на императрица Теофано”

 

 

 

 

От преводите направени от патриарх Евтимий са достигнали следните:

Несъмнени негови преводи:

1. Дяконска служба на св. Йоан Златоуст

2. Литургия на апостол Яков

3. Други молитви, които се четат при епидемии: Първа молитва, Втора молитва, Трета молитва

4. Молитва при ръкополагане на епископ, архиепископ или митрополит

5. Благодарствена молитва

6. Молитви в началото на индикта, когато имаше епидемия: Първа молитва, Втора молитва

7. Молитва при бездъждие

8. Молитва за царя

Вероятни негови преводи:

1. Литургия на св. Йоан Златоуст,

2. Литургия на св. Василий Велики,

3. Преждеосветена литургия на св. Василий Велики.

Константин Костенечки съобщава, че патриарх Евтимий не е написал цялостно ръководство за правописа, но е изготвил някои частични пояснения. Вероятно в случая се касае до някои недостигнали до нас кратки съчинения на патриарха.

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

„Похвално слово за Евтимий“ от Григорий Цамблак

________________________

 

БЕЛЕЖКИ:

 

1. Епизодът, в който император Йоан V лично отишъл да търси съкровище при Евтимий съдържа някои загатвания за евентуалния произход на бъдещия български патриарх. Монахът го набедил, че причината за безмълвието му била за да не бъде разпознат от някого. Действията на императора подсказват, че е възможно Евтимий да произхожда от българската царска династия, а поради династичните връзки с Палеолозите, може би е бил в родствени отношения и с византийската.
2. В преписка към един сръбски Триод от 1374г. се споменава, че преписът е по новия български извод: Този Триод … си изписа на светия Синай … от правия светогорски извод … от новия извод на същия български език” (Ягич, История Серб.-хорватской литературы”, Казан, 1871, стр. 193).
3. Предполага се, че е станало около 1370г., тъй като в Служебника на Евтимий намиращ се в Зограф той се споменава като патриарх, а на една маргинална бележка е записана тази година.
4. Цамблак пише само, че е бил заточен в Македония, което е една значителна област. В Ловчанския сборник от ХVв. обаче има бележка, която позволява да се конкретизира мястото: „Тогава и Евтимий бе в Станимашко заточен, дето и завърши живота си, като остави много книжовни трудове... Понеже храмът на (Св. Богородица) Петриотиса бе съборен до основи от владетелите на нечестивите времена, затова и гробът на светеца незнаен остава до днес.”. През 1905г. по инициатива на тогавашния игумен на Бачковския манастир архимандрит Паисий са били направени разкопки, като е бил намерен разкрит гроб без скелет, в който се намират останки от архиерейска мантия, голям омофор и два епитрахила, а след това бил намерен втори гроб с кости, останки от монашеско облекло и свита на руло изрязана част от оловна плоча от покрива на стария манастирски католикон с надпис: СВ[ЕТИЕ] МОЩИ ЕВТИМИУ ПРЕОС[В]Е[Щ]ЕННОМУ АРХ[ИЕПИСКОПУ] В[ЕЛИКАГО] ГР[АДА] ТРЪН[ОВА] И БЛЪГАРО[МЪ] ПАТРИАР[ХУ]. Буквите в надписа са наредени така, че да образуват акростих СИРОТА. Отстрани са изписани букви с цифрово означение, чийто най-вероятен прочит е: 1404 4 АП[рил]. Стойността на откритието обаче е била значително снижена от разпространили се по това време слухове, че то е резултат от мистификация дело на игумена Паисий. Изследванията показват, че това не е възможно да е първоначалният гроб на патриарха, но не е изключено там да са били вторично погребани тленни останки, за които през ХVІІв. се е считало, че са неговите мощи.