АРХИЕПИСКОП МЕТОДИЙ ІІ
Методий ІІ бил поставен за архиепископ след низложението на неговия предшественик Дионисий ІІІ.
В кондиката на Охридската архиепископия е вписан интронационния акт на архиепископ Методий от 28 май 1708г. Péchayre счита, че не е съществувал архиепископ Методий І, а ентроникона е погрешно датиран и се отнася за Методий ІІ. Според него при изписването на годината е била пропусната една цифра и се е получила годината αψή вместо αψνή. Тъй като документите сочат, че Методий ІІ е бил от по-рано архиепископ, то подобно допускане е малко вероятно.
В Разписка от 4 август 1756г. липсва името на Дионисий ІІІ като охридски архиепископ, а документа е подписан Йосиф като битолски проедър, Хрисант Костурски, Макарий Корчанско-Селасфорски, Теофан Струмишки и Серафим Гревенски. Според Гелцер документа е от времето на Методий ІІ.
Името на архиепископ Методий ІІ се споменава в две разписки дадени на митрополит Йоасаф Бератски от 1757г. и 1758г.
На 13 март 1758г. султан Мустафа ІІІ издал в полза на охридския архиепископ Методий ІІ ферман, че той не е отговорен за дълговете на отстранения от престола Дионисий ІІІ.
Според документа по време на обиколката на територията на Охридската архиепископия Методий ІІ често е бил притесняван, като е било искано от него да върне дълговете на предшественика си. Обиколката на диоцеза, за която се говори в документа се е извършвала след заемането на архиепископския пост. По време на тази обиколка архиепископът се представял на паството си, а също така получавал подаръци, които се явявали също и помощ за изплащане на разходите направени за получаването на берат от султана.
На 6 март 1759г. като архиепископ вече е посочен Кирил.
ЛИТЕРАТУРА:
1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1932, 1995, стр. 115, 209, 213 и 388;
2. Баласчев, Г. „Финансовото положение на Охридската архиепископия и нейното унишожение”, С., 1908, стр. 25-26.
3. Gelzer, H., „Der wiederaufgefundene Kodex des Hl. Klemens und andere auf den Patriarchat Achrida rechtsunge Urkundensammlungen”, Leipzig, 1903, стр. 48, № 6;
4. Gelzer, H., „Der Patriarchat von Achrida Geschichte und Urkunden”, 1902/1980, стр. 80-81, № 30; стр. 109-110, № 49, стр. 139, № 84;
5. Δελικάνη, Καλλινίκου, „Τα εν τοις κώδιξι του Πατριαρχικού Αρχειοφυλακείου σωζόμενα επίσημα εκκλησιαστικά έγγραφα”, Цариград, Патриаршеска типография, 1905, т. III, стр. 881, № 1546-1547
6. Péchayre, A.-P., „L'archevêché d'Ochrida de 1394 à 1767: A propos d'un ouvrage récent (suite et fin)”, В: „Échos d'Orient”, т. 35, № 183, 1936, стр. 300-301;
7. Голубинский, Е, „Краткий очерк православных церквей – Болгарской, Сербской и Румынской или Молдо-Валашкой”, М, 1871, стр. 140 № 59;