АРХИЕПИСКОП ГАВРИЛ (ІІ)

 

 

Марин Дринов пише, че е намерил в Чехия едно писмо на охридския патриарх Гаврил до граф Славата, министър на император Фердинанд ІІІ, което било написано около 1655г. и е подписано със зелено мастило, посипано със златен прах.

В немското издание на историята на Иречек пише, че през 1655г. Петър Парчевич е посетил император Фердинанд ІІІ от името влашкия войвода, цариградския патриарх Партений, охридският архиепископ Гаврил  и търновския митрополит Кирил. Той се позовава на книгата на Шимек „История на Босна”, но там се говори за сръбския патриарх свети Гаврил І (Раич). В изданията на руски и български език Иречек е поправил тази грешка и пише, че през 1655г. Петър Парчевич  се е срещнал с император Фердинанд ІІІ, а сръбският патриарх свети Гаврил І (1648-1655) е отишъл в Москва. Гелцер се е подвел от немското издание и не е взел под внимание поправените издания на руски и български език. Тъй като при повторното отделяне на Ипечката архиепископия от Охридската са били взети и няколко български епархии (Кюстендилска, Самоковска), то сръбските предстоятели започнали да добавят към титлата си, че са архиепископи и на българите.

 

 

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, 1932, стр. 198, бел. 9, стр. 609;

2. Gelzer, „Der Patriarchat von Achrida Geschichte und Urkunden”, 1902/1980, стр. 27 № 57;

3. Иречек, К., „Историята на българите”, В. Търново, 1886, стр. 594; Иречек, К. „История болгар”, 1878, стр. 608-609, Jireček, K., „Geschichte der Bulgaren”, Виена, 1876, стр. 465

4. Shimek, Max., "Politische Geschichte des Königreichs Bosnien und Rama vom Jahre 867-1741", Wien, 1787, 304

6. Дринов, М.: „Нови паметници за българите и техните съседи”, ПСБКД, бр. 11 1870, стр. 40 („Съчинения”, т. 1, стр. 1909, стр. 77); „Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало до днес”, стр. 125, заб. 1; („Съчинения”, т. 2, стр. 112, заб. 1).