Вторник, 05.03.2024, 12:46
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

Игнатий

МИТРОПОЛИТ ИГНАТИЙ ТЪРНОВСКИ

 

Подписът на Игнатий Търновски под акта на Фераро-Флорентинския събор: „Смиреният митрополит на Търново Игнатий” (ό ταπεινός μητροπολίτης Τορνόβου Ίγνάτιος) - Ott.gr.470

 

         Единствената информация за времето преди Игнатий да стане търновски митрополит е сведението на Силвестър Сиропул, че цариградския патриарх Йосиф ІІ Шишман се обърнал към него, Йоасаф Амасийски и Дамян Молдо-влашки с думите: „Нима аз не ви помогнах да напреднете и не ви ли издигнах, не сте ли получили от мене всичко, което имате, не сте ли от моята килия и от моята фамилия?”.

В една маргинална бележка във сборник, съхраняващ се във Ватикана (Plut. LIX, cod. 13, fol. 171) е посочено следното: „Йосиф бе ръкоположен за патриарх на Цариград в дните на господин императора Мануил и епископства 32 години; той бе с красива външност, посивели коси и (висок) ръст, неопитен в светската мъдрост; както се говореше, той бил незаконен син на императора Шишман. Той възобнови манастира Филантропос в Цариград”. Йоан Стойкович от Дубровник също е посочил, че цариградския патриарх Йосиф ІІ е българин по народност. На гробът му също е написано, че той е бил българин по народност. Не е ясно кое точно лице се е имало предвид под „императора Шишман”. Тъй като Шишмановци са прикачали към името си Асен, то относно тримата митрополити е възможно те да не са Шишмановци, а представители на византийския клон на Асеновата династия. При всички случаи от известието е ясно, че Игнатий е произхождал от българския царски род и че е бил родственик на патриарх Йосиф ІІ, Дамян Молдо-влашки и Йоасаф Амасийски. Йосиф ІІ е бил монах в манастира Алепу. По-късно бил избран за митрополит на Ефес през 1393г., тъй че не е изключено след превземането на Търново от турците да е приютил тези свои родственици, а след като през 1416г. е станал патриарх, да ги е поставил за митрополити. Разбира се не е изключено митрополитите да са били родени във Византия, но поставянето на Игнатий за търновски митрополит и обстоятелството, че той се задържал на този пост въпреки подписването на унията показва, че е имал подкрепа в някогашната българската столица. Силвестър Сиропул често се споменава заедно с Игнатий, тъй че дори да приемем, че думите не са казани буквално, то при всички случаи е бил достатъчно добре осведомен за посочените обстоятелства.

            Търновската патриаршия и Охридската архиепископия традиционно са били противници на уния с Рим. Игнатий, Йосиф ІІ, Дамян и Йоасаф също не били настроени положително да се правят отстъпки на папата. Като патриарх Йосиф ІІ все пак трябвало да мисли за надвисналата опасност над Цариград. Като потомци на българската царска династия те едва ли са били безразлични към усилията на Константин, Фружин и Григорий Цамблак да получат помощ от западните католически страни за да прогонят турците от българските земи.

         Игнатий Търновски, заедно с мелнишкият Матей, силистренският Калист и поморийският Софроний били сред митрополитите, определени през 1438г. от патриарх Йосиф ІІ да участват във Фераро-Флорентинския събор.

         В „Световната хроника” на Леонард Хефт е посочено, че през 1435г. е имало събори в Русия, България, Цариград, Трапезунд, Йерусалим и Александрия. Не е ясно обаче какво се разбира под България, тъй като автокефалният охридски архиепископ и търновският митрополит-екзарх се наричали „на цяла България”. Според Силвестър Сиропул подборът измежду подчинените на Цариградската патриаршия митрополити бил направен от Йосиф ІІ, като част от повиканите архиереи не били взети, като дори не им било казано защо са били събрани в столицата и защо няма да ходят на събора.

         Делегацията отплавала на 27 ноември 1437г. Те пристигнали във Венеция, откъдето заминали за Ферара.

         След пристигането във Ферара на Игнатий, никомидийския митрополит, великия хартофилакс и Силвестър Сиропул било възложено да проверят как са разположени местата за събора. Традиционно съборите се изобразяват, като в средата е императора, от двете му страни са патриарсите, а около тях останалите участници. Проблемът в този случай е бил, че папата претендирал да има доминиращо място спрямо всички участници, а освен това да се постави и празен трон за покойния германския император. Това показва, че още в самото начало на събора отношенията между католици и православни били напрегнати, а страните не проявявали особен ентусиазъм да правят отстъпки.

Шестият вселенски събор - фреска от катедралния храм "Св. св. Петър и Павел" във Велико Търново

         От вселенските патриарси освен Йосиф ІІ и папа Евгений не се явил никой друг. Александрийският, антиохийският и йерусалимският патриарси участвали чрез пълномощници. Оказало се, че имало дублиране на писмата им, като при това били посочени различни пълномощници. Императорът и патриархът като се запознали с писмата избрали три от тях, според които митрополита на Хераклия щял да представлява александрийският патриарх, Марко Ефески и руския митрополит Висарион – антиохийския, а митрополита на Сарди – йерусалимския патриарх. Тези писма били изпратени на пълномощниците чрез Игнатий Търновски, великия хартофилакс и Силвестър Сиропул.

         Съборът бил открит на 9 април 1428г. Католиците били представени от папата, 11 кардинали и 159 епископи. Базелският събор отхвърлил папската инициатива и заплашил с анатема участниците в събора във Ферара.

         През август 1438г. във Ферара пристигнала 100-членна делегация водена от болярина Тома Матеевич, която била изпратена от тверския княз Борис Александрович. Делегатите били приветствани от император Йоан VІІІ Палеолог, патриарх Йосиф ІІ, а след тях се изказали и част от митрополитите. Игнатий Търновски приветствал пратениците на тверския княз с думите: „Призвани сме според обичая да похвалим великия княз Борис. Но на вас подобава да добавите още похвали за него и нека не бъдат  оскъдни вашите думи.”

         Споровете за изглаждането на противоречията между православни и католици продължили няколко месеца, като на 8 декември 1438г. папата обявил, че представителите на Източниците църкви или трябвало да приемат латинските възгледи, или да си заминат. Във Ферара избухнала чумна епидемия и на 10 януари 1439г. папа Евгений ІV издал була съборът да се пренесе във Флоренция.

         Заседанията във Флоренция започнали на 26 февруари 1439в. Въпреки готовността на източните духовници за компромис по някои от второстепенните различия, те съвсем не били склонни на отстъпки по основните противоречия свързани с произхода на Светия Дух и Чистилището. Патриарх Йосиф ІІ склонил 10 от митрополитите да отстъпят, но други 17 отказали. Това принудило Йосиф ІІ да повика Игнатий Търновски, Йоасаф Амасийски и Дамян Молдо-влашки и позовавайки се на родството си с тях и помощта която им бил оказал ги убедил да го подкрепят. Това обаче не осигурило достатъчна подкрепа за унията. В руските извори се разказва, че католиците предприели репресии срещу тази част от православните делегати, които останали непреклонни и отказали да приемат папските нововъведения. Сред пострадалите митрополити са посочени амасийския, силиврийския, халкидонския, никомидийския, филипийския и трапезундския. На 10 юни 1439г. починал Йосиф ІІ и бил погребан в храма „Санта Мария Новела”. Неговия портрет е изографисан в храма с надпис, че по народност е българин. Според Острожката история и Мазуринския летопис, той бил удушен, след което поставили в ръката му фалшиво писмо, в което той призовавал за обединение с католическата църква.

         Унията била провъзгласена на 5 юли 1439г. във флорентинската катедрала „Санта Мария дел Фиоре”, като съборният акт бил прочетен на латински от кардинал Юлиан Чезарини и на гръцки от Висарион Никейски. Игнатий е подписал документа с някои различия в титулатурата. В единият от екземплярите се е подписал като: „Митрополитът на Търново Игнатий потвърждава с подписа си”, в другия като: „Смиреният митрополит на Търново Игнатий”, а в трети екземпляр като: „Смиреният митрополит на Търново Игнатий и за никомедийския удостоверявайки подписах”. Подписването и като пълномощник на никомедийският митрополит е възможно да се дължи на обстоятелството, че този архиерей е бил сред пострадалите духовници, за репресиите срещу които което се говори руските извори.

         За да избегне подписването на унията изпратения от Грузия като представител епископ тайно напуснал Флоренция. Когато православната делегация си заминавала Игнатий научил, че епископа е болен и се намира в Модена. Търновският митрополит отишъл да го прибере и го отвел във Венеция, откъдето си заминали.

         Унията сключена във Флоренция не породила очакваните резултати. Заради кризата в Западната църква на събора не се явили голяма част от католическите епископи, а също броят на представителите на светската власт бил незначителен. Участниците в Базелския събор обявили Фераро-Флорентинския за незаконен. Патриарсите Филотей Александрийски (1437-1459), Доротей ІІ Антиохийски (1437-1459) и Теофан ІІ Йерусалимски (1450-1452) обявили унията за нечестива. Западната помощ за Византия се оказала твърде незначителна, което засилило антиуниатските настроения. Йерусалимският събор от 1443г. осъдил привържениците на унията и освободил православните от покорност към цариградския униатски патриарх Григорий ІІІ Мамас (1443-1450). Бойкотиран от византийското духовенство Григорий ІІІ напуснал Цариград и заминал при папата. Висарион Никейски и руския митрополит Исидор също били принудени да напуснат епархиите си.

         Не е ясно каква е била съдбата на Игнатий след завръщането от събора. От последващата информация за него става ясно, че след смъртта на своя благодетел Йосиф ІІ той явно е счел, че няма причина да подкрепя за в бъдеще натрапената уния и се присъединил към противниците й.

Монокондил на митрополит Игнатий зографисан в катедралния храм "Св. св. Петър и Павел" във Велико Търново

През 1442г. майстор Никола подновил стенописите на търновския митрополитски храм „Св. Св. Петър и Павел” във Велико Търново, като един от надписите завършва с монокондилът на Игнатий, а текстът гласи: "На Преблагословената Владичица наша Богородица и Приснодева Мария. Митрополит Игнатий Търновски". Надписът се намира в абсидата над покланящите се на агнеца архиереи. Над архиереите от северната страна има надпис на български език, а от южната е на гръцки и завършва с монокондилът на Игнатий. В храмът е бил изписан и образът на именния светец на митрополита – свети Игнатий Богоносец. Предполага се, че изображението на светците Борис и Глеб е посветено на тверския княз, чийто пратеници Игнатий е приветствал при пристигането им на Фераро-Флорентинския събор.

На 18 януари 1452г. Игнатий заедно с патриаршеският наместник Макарий Никомедийски, по-сетнешния патриарх Генадий ІІ Схоларий (1454-1456, 1462, 1464), Силвестър Сиропул и други видни духовници изпратили писмо до чешките утраквисти (умереното крило на хуситите), с което ги призовавали да се присъединят към православните.

Доколкото в запазените документи Игнатий се е подписвал като митрополит, то засега остава изолирано и спорно едно известие, че през 1463г. търновският предстоятел продължавал да се титулува като: „Патриарх на Търново и цяла България”.

Тютюнджиев свързва едно известие в „История на Руската църква” от митрополит Макарий, че Генадий ІІ изпратил един цариградски митрополит на име Игнатий в Русия за помощи. Митрополитът прекарал месец юни 1454г. в Псков, а след като получил там дарове заминал за Новгород.

Игнатий починал през 1464г. в манастира „Свети Йоан Предтеча” в Каламита.

Свети Игнатий Богоносец - именния светец-покровител на митрополит Игнатий - фреска от катедралния храм "Св. св. Петър и Павел" във Велико Търново

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

1. Снегаров, Ив., „Търновски митрополити в турско време”, В: „Списание на Българската академия на науките”, 52, 1935, стр. 211;

          2. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων, „Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής”, В: „Θρακικά”, 8, 1937, стр. 177-178;

3. Тютюнджиев, Ив., „Търновската митрополия през XV-XIXв.”, Велико Търново, 2007;

            4. Тютюнджиев, Ив., „Търновският епископат XII-XXI век”, Велико Търново, 2007;

            5. Тютюнджиев, Ив., „Митрополит Игнатий Търновски и българското присъствие на Фераро-Флорентинския събор (1438 – 1439)”, В: III. „Изследвания,  Тангра: Сб. в чест на 70-год. на акад. Васил Гюзелев”, София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2006, стр. 685 – 717;

            6. Тютюнджиев, Ив., Христов, Ив., „Гръцки извори за живота и делото на митрополит Игнатий Търновски (? – †1464)”, В: „Црквене студије. Годишњак Центра за црквене студије”, Ниш, 2005, II, № 2, стр. 245 – 250;

            7. Тютюнджиев, Ив., „Митрополит Игнатий Търновски (? – †1464) и Съборът във Ферара – Флоренция (1438 – 1439)4, В: „Црквене студије. Годишњак Центра за црквене студије”, Ниш, 2005, II, № 2, стр. 229 – 244;

         8. Тютюнджиев, И., „От патриаршия към митрополия – драмата на една промяна в статута на Търновската църква в края на XIVв. и началото на XVв.”,  В: „Търновска книжовна школа”, „Осми международен симпозиум Велико Търново, 14 – 16 окт. 2004г.”, т. 8., „Св. Евтимий, Патриарх Търновски, и неговата духовна мисия в Европа”, В. Търново: Унив. изд. Св. св. Кирил и Методий, 2007, стр. 513 – 529;

9. Preiser-Kapeller, J. „Das Episkopat im späten Byzanz. Ein Verzeichnis der Metropoliten und Bischöfe des Patriarchats von Konstantinopel in der Zeit von 1204 bis 1453”, Saarbrücken, 2008, стр. 474;

            10. Trapp, E. „Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit“, Wien, 1976-1996, № 8054;

      11. Трифонов, Ю. „Унищожаването на Търновската патриаршия и заместянето ѝ с автономно митрополитство-архиепископство”, В: „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, 22-23, 1906-1907, стр. 1-40;

          12. Аврамий, еп. Суздалски„ „Хождение на Флорентийский собор”, В: „Библиотека литературы Древней Руси”, т.6. стр. 466-487; Също: В: „Памятники литературы Древней Руси. XIV-середина XV века”, М., "Худ. лит.", 1981, cтр. 468-493;

            13. Сметанин В. А., „Византийское общество XIII-XV вв. (по данным эпистолографии)”, Свердловск, 1987, стр. 246-248;

14. Salač A., „Constantinople et Prague en 1452”, В: „Rozpravy České akademie věd”, 1958, Rocnik 68, 11. 16. 1—39, 18. 40—68, 19. 31—34;

          15. Laurent, V., Les mémoires du grand ecclésiarque de l'Église de Constantinople Sylvestre Syropoulos sur le Concile de Florence (1438-1439), Paris, 1971; Сильвестр Сиропул Патриарх Константинопольский, „Воспоминания о Ферраро-Флорентийском соборе (1438-1439)”, СП, 2010;

            16. Tachiaos, A.-N., „Die aufhebung des Bulgarischen patriarchats von Tirnovo”, Balkan Studies, т. 4, №. 1, 1963, стр. 78;

            17. Louis Petit, X. A. Siderides, Martin Jugie, „Oeuvres completes de Georges Scholarios”, Paris, ІІІ, 1928-1936, 193 (11) – 194 (26);

            18. Λάμπρος, Σ., „Ενθυμήσεων ήτοι χρονικών σημειωμάτων συλλογή πρώτη”, Nέος Ελληνομνήμων, 7, 1910, стр. 164, № 142;

            19. ПСРЛ, т. 31, „Летописцы последней четверти ХVІІв. Мазуринский летописец”, М., 1968, 103;

20. ПСРЛ, т.33, „Холмогорская летопись”, Л., 1977, 100-103;

21. РИБ, ХІХ, СПб., 1903, стр. 464-465;

22. Митрополит Макарий, „История Русской церкви”, т.3, Отд. 2, стр. 7;

23. Дринов, М., „Избрани съчинения”, т. 2, стр. 114;

24. Ждраков, Ж., „Похвално слово на търновския митрополит Игнатий за руския княз Борис Александрович и неговото отражение в иконографската програма на катедралната църква „Свети Апостоли”, В: „Търновска книжовна школа”, т. 6, ВТ, 703-712;

Търсене
Календар
«  Март 2024  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Архив