Четвъртък, 18.07.2024, 23:32
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

Константий

МИТРОПОЛИТ КОНСТАНТИЙ АСОФОС

Подпис под изборния акт от 1828г. : "Търновски Константий и кириарх на тази епархия"

 

Според Несебърската кондика Константий е бил роден в Несебър през 1764 година. Не е имал добра образователна подготовка и Мануил Гедеон го нарича Асофос, т.е. Немъдри.

Йеромонах Константий преди да бъде оглави кюстендилска епархия е бил архидякон на кизикския митрополит.

 

Кюстендилски митрополит и екзарх на Мизия

 

През септември 1819г. Константий е бил избран за кюстендилски митрополит.

Йордан Иванов позовавайки се на местни предания е записал, че в размирните години Константий е бил гонен от кърджалиите из самия град Кюстендил, че през 1812 година станал кръстник на лекаря Иван Христов и че през 1816 година издействал издаването на султански ферман за построяването на митрополитската катедрала „Успение Богородично“. Това обаче е малко вероятно. В два синодални акта от ноември 1816г. като кюстендилски митрополит се е подписал Панарет. Самият Йордан Иванов е отбелязал, че през 1817г. в книгата си „Чудесата на Пресвета Богородица” хаджи Йоаким Кратовски е посочил като кюстендилски владика Авксентий.  Същият Авксентий Кюстендилски се е подписал под един синодален акт от май 1819 година.

Споменат е в ръкописен ирмологий, открит в Дупница, където е записано: „На патриарх Евгений II всесветейшия и вселенски патриарх многая лета и на господин Константий, преосвещения и богоизбран митрополит на светейшата митрополия Кюстендилска и Щипска и екзарх на цяла Мизия наш господар и владика на многая лета”.

В турски ходжет от 1823 година Константий посочен като член-съветник на съдебно-шериатското съдилище.

 

 

Търновски митрополит и екзарх на България

 

На 25 януари 1827 година е избран за търновски митрополит на мястото на подалия оставка Иларион Критски. Другите двама кандидати за поста Никодим и Методий са записани с друго мастило, като включването им в изборния протокол вероятно е било само от формални съображения.

По времето на управлението на Константий се провела Руско-турската война от 1828-1829г., като част от военните действия се водели на територията на епархията.

На 24 февруари 1828г. червенският епископ Теоклит подал оставка поради дълбока старост. През март 1828г. архимандрит Неофит бил избран за червенски епископ на мястото на подалия оставка Теоклит. Митрополитът се подписал под изборния акт: „Търновски Константий и кириарх на тази епархия”.

На 29 април 1828г. Константий заверил пълномощно на наследниците на хаджи Параскев, с което упълномощавали своя брат Лука, който пребивавал в Цариград да уреди паричния спор между баща им и вуйчо им.

На 15 март 1829г. Константий издал удостоверение, че Никола Кетенджоглу и Йован Станчов са предали парите на починалия в Сяр Георги Триантафилов на сестра му Елена.

На 5 ноември 1829г. Константий издал удостоверение за потвърждаване на спогодба за подялба на наследство между Васили Паласи и сестра му Ена от Арбанаси.

На 3 декември 1829г. Константий потвърдил пълномощно на наследниците на Сава Савов, с което се упълномощавал цариградския търговец ходжа Хаса Фахри да уреди сметките на наследодателя им.

На 13 февруари 1830г. Константий потвърдил пълномощно на Анастасия от Търново, с което упълномощавала първия си братовчед Никола Хаджикостов да отиде в Букурещ и да прибере имуществото на покойната й дъщеря Лампуса.

На 23 март 1830г. Константий потвърдил спогодба за уреждане на имуществените отношения между наследниците на хаджи Параскев и Сава Савов.

На 22 април 1830г. Константий издал свидетелство, че търновецът Илия Йовчев е племенник и наследник на кожухаря Димитър Богданов от Търново, който починал в Букурещ. На същата дата било издадено свидетелство, че Кираца, жената на търновеца хаджи Йован е сестра и наследница на починалия в Букурещ Христо Георгиев Сапунджиев от Арбанаси.

През май 1830г. Константий издал бракоразводно решение.

На 20 май 1830г. Константий издал удостоверение във връзка с развалянето на годежа между Кирияки и Янаки Бакърджиев.

На 13 юни 1830г. Константий заверил пълномощно на наследниците на покойния Сава Савов, с което упълномощавали на Илия Хаван да уреди сметките им с търговската къща „Фахри и синове”.

На 8 юли 1830г. Константий проверил вещите на храма „Света Богородица” в Асенова махала, които се пазели у епитропа Христо Хаджиоглу и след като установил тяхната наличност били оставени при същия за по-нататъшно съхранение.

На 30 август 1830г. Константий издал удостоверение, че Петко и Куня от Казанлък, деца на покойната Пея са наследници на починалия в Букурещ Тончо Цокин като негови племенници.

През месец ноември 1830г. Константий бил отстранен от поста, а за търновски митрополит отново бил поставен Иларион Критски. В е посочено, че Иларион Критски бил изгонен от епархията си „без справедливо основание и без съответното законно обвинение”, в резултат на което духовната хармония била изгубена заради некадърността на поставения на негово място Константий и митрополията трябвало да заплаща това „с непоносимо страдание, нещастия и духовна бедност”. В писмото на патриарх Константий І (1830—1834) от 14 ноември 1830г. до бившия търновски митрополит се съобщава, че политическите обстоятелства наложили неговото отстраняване и възстановяването на Иларион Критски. На Константий било съобщено, че патриаршията не е намалила своето благоволение към него и нямало да го остави без служба. На 2 декември 1830г. било изпратено второ писмо до Константий със сходно съдържание, като му се съобщавало, че случилото е било решено от Църквата и политическата власт, а първото патриаршеско писмо му е било изпратено заедно с царската заповед по Йоан, който бил човек на Стефан Богориди.

 

Цариградски патриарх Константий ІІ

 

От 18 (30) август 1834 година до 26 септември (8 октомври) 1835 година е вселенски патриарх. При неговото управление през юли 1835г. Дринополската епископия била повишена в митрополия. Константий ІІ предприел гонение срещу протестантите, като поискал да бъдат закрити техните училища и да се спре разпространението на техните книги.

 

Последните години от живота му

 

Константий починал на 17 юни 1859 година в Цариград в къщата си в Арнауткьой. Гробът му се намира в двора на храма на „Светите Безплътни сили” („Свети Архангели”) в Арнауткьой.

 

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

1. Снегаров, Ив., „Търновски митрополити в турско време”, В: „Списание на Българската академия на науките”, 52, 1935, стр. 243 - 245;

2. Снегаров, Ив., „Исторически вести за Търновската митрополия, В: ГСУ, БФ, т. ХХ, 5, 1942/1943, стр. 49;

3. Снегаров, Ив., „Старият търновски църковен кодекс”, В: ГСУ, БФ, т. ХІ, 1933/1934, стр. 30-41;

4. Снегаров, Ив., „Друг търновски църковен кодекс (за училища, енорийски църкви и манастири)”, стр. 13, 99

5. Тютюнджиев, Ив., „Търновската митрополия през XV-XIXв.”, Велико Търново, 2007;

6. Иванов, Йордан, „Северна Македония. Исторически издирвания”, С., 1906, стр. 321-325;

7. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων, „Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής”, В: „Θρακικά”, 8, 1937, стр. 143, 182-183;

8. Γεδεών, Μ., „Πατριαρχικοί Πίνακες: Ειδήσεις ιστορικαί βιογραφικαί περί των Πατριαρχών Κωνσταντινουπόλεως: από Ανδρέου του Πρωτοκλήτου μέχρις Ιωακείμ Γ' του από Θεσσαλονίκης”, 36-1884,  1885, Κ., Lorenz & Keil, стр. 692

9. Χαμχούγιας, Χρ., „Ο Οικουμενικός Πατριάρχης Κωνσταντινουπόλεως Γρηγόριος ΣΤ' ο Φουρτουνιάδης εν μέσω εθνικών και εθνοφυλετικών ανταγωνισμών, διδακτορική διατριβή. Θεσσαλονίκη: Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ), Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2006, стр. 45, 122;

10. Καλλίφρων, Βασίλειος Δ., „Εκκλησιαστικά ή Εκκλησιαστικόν Δελτίον. Κωνσταντινούπολη”, 1867, стр. 167;

11. „Εκκλησιαστική Αλήθεια”, т. 2, 1882, стр. 330;

12. Mansi JD, „Sacrorum Conciliorum Nova Amplissima Collectio”, т. 40, 1909, стр. 76, 80, 223-224

Търсене
Календар
«  Юли 2024  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Архив